Ескалация в ума. Защо Русия понижава ядрения праг

Ядреният щит помогна на Русия да избегне съдбата на иракския режим след окупацията на Кувейт и се застрахова срещу мащабно участие на НАТО във война, но под този праг Западът прави все повече, за да подкрепи украинските си съюзници

Снимка: iStock by Getty Images, БТА, AP/ Колаж: С. Върбанова

Ескалация в ума. Защо Русия понижава ядрения праг

20:05 | 28 септември 2024 | Автор: Александър Габуев, Carnegie Politika 412 16330 Снимка: iStock by Getty Images, БТА, AP/ Колаж: С. Върбанова

"Настоящата военна и политическа обстановка се променя динамично и ние сме длъжни да се съобразяваме с това. Включително появата на нови източници на военни заплахи и рискове за Русия и нашите съюзници", заяви Владимир Путин на 25 септември, откривайки заседание на руския Съвет за сигурност, посветено на ядреното възпиране. В публичната част на речта си, замислена като послание към града и света, руският президент обяви предстоящи промени в ядрената доктрина на страната. Тяхната същност е обявеното понижаване на прага за използване на ядрено оръжие в сравнение с предишната версия на "Основи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране", одобрена от Путин през юни на предвоенната 2020 г. - само преди четири години, но в една напълно различна епоха.

Русия - Украйна

Конкретната формулировка на новата версия на Основите ще стане известна едва след публикуването на съответния указ, но в кратката си реч Путин изброи основните нововъведения. Първо, агресията срещу Русия от страна на всяка неядрена държава, но "с участието или подкрепата" на ядрена държава, се предлага да се разглежда като съвместно нападение срещу Русия. Второ, уточнени са условията за евентуално използване на ядрено оръжие: Москва ще бъде готова да го направи "при получаване на надеждна информация за масово изстрелване на средства за въздушно-космическо нападение и пресичане на държавната граница с тях", включително стратегически и тактически самолети, крилати ракети, дронове и хиперзвукови летателни апарати.

И накрая, ядрените оръжия могат да бъдат използвани в отговор на конвенционално нападение срещу Русия и Беларус, ако то представлява "критична заплаха за суверенитета". В настоящата версия на Основите Москва е готова да отговори на конвенционално нападение с ядрено оръжие само срещу Русия и само в случаите, "когато е застрашено самото съществуване на държавата". Така например окупацията от украинските военни на част от Курска област, която продължава вече почти два месеца, едва ли попада в това определение.

Путин реши да говори по ядрения въпрос точно преди срещата на Байдън и Зеленски, на която ще се решава дали да се позволи на Киев да използва западни ракети, за да нанася удари дълбоко в Русия. Нещо повече, този разговор е само поредният епизод от една изключително тревожна за Кремъл тенденция: докато разширява помощта си за Украйна, Западът обръща все по-малко внимание на червените линии на Русия. В отговор на това руското ръководство би искало да покаже, че изявленията му трябва да бъдат възприемани по-сериозно, а затягането на ядрената доктрина е един от малкото налични инструменти. Вярно е, че не е сигурно дали тази стъпка ще помогне.

Преди няколко години беше трудно да си представим, че западните военни ще бомбардират щаба на руския Черноморски флот, а войната между Русия и НАТО независимо от това да не е започнала. В същото време точно това се случи преди година, когато въоръжените сили на Украйна удариха Севастопол с британски ракети Storm Shadow. В полетните задания за тези ракети, както заяви самият Путин, можеха да бъдат зададени само от натовците. Същото се потвърждава и от изтеклите разговори на офицери от германските военновъздушни сили, в които се обсъждат причините за отказа на Берлин да достави на Киев ракети с голям обсег Taurus.

Но това бяха удари по Севастопол, а сега руското ръководство се опитва да попречи на Запада да позволи на Украйна да обстрелва с ракети на НАТО международно признатата руска територия. Според Путин подобно разрешение би означавало, че "страните от НАТО, САЩ, европейските страни са във война с Русия". Това означава, че дори той косвено признава разликата между законно признатата територия на Руската федерация и заграбените територии на Украйна, включително Крим. Тази ситуация, която дори не може да бъде изказана публично в Русия, без човек да рискува да получи присъда за дискредитиране на армията, е едно от ясните доказателства, че НАТО успешно сдържа Русия, но Русия не е много успешна в сдържането на НАТО.

Това се получи, защото от самото начало на нахлуването в Украйна Путин, който планираше да извърши всичко за няколко дни, използваше изключително остри заплахи срещу Запада. "Отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до последици, с които не сте се сблъсквали никога досега в историята си", каза той в обръщението на 24 февруари 2022 г. И отначало западните лидери наистина приеха думите му сериозно, но скоро стана ясно, че Путин няма да постигне максималните си цели в Украйна, а че украинците с помощта на Запада могат да громят Русия на бойното поле и да я принудят да отстъпи.

След това Вашингтон започна да премества червените линии, които Москва първоначално беше обявила. Русия продължи да плаши Запада с високата цена за намеса във войната, но на практика не можеше да направи почти нищо по отношение на западната помощ за Киев, която за две години и половина война нарасна от скромни доставки на стрелково оръжие и противотанкови системи Javelin до пакети на стойност няколко милиарда долара, включващи артилерия, оборудване за противовъздушна отбрана, танкове и изтребители F-16.

Западът се опитва да придвижи червените линии на Русия възможно най-внимателно: с дълги дискусии, медийни изяви и комуникация с Москва по каналите на спецслужбите. Този подход дразни Киев, но намалява риска от емоционална реакция от страна на Путин. В края на краищата във Вашингтон сигурността на самите Съединени щати е поставена на върха на пирамидата на американските интереси, следвана от сигурността на формалните съюзници и едва след това интересите на приятелите и партньорите, каквато е Украйна в момента.

Вашингтон също така смята, че докато Кремъл не е на прага на военно поражение в Украйна, рискът от използване на ядрени оръжия остава нисък. Но те все пак се опитват да избягват опасните ситуации. Въпреки атаките на украински безпилотни самолети срещу Кремъл или руските радари, които са елементи на ядрения щит, Белият дом не възнамерява да променя предпазливия си подход.

Равносметката е, че ядреният щит помогна на Русия да избегне съдбата на иракския режим след окупацията на Кувейт и Москва се застрахова срещу мащабно участие на НАТО във войната, но под този праг Западът прави все повече и повече, за да подкрепи украинските си съюзници.

Войната показа, че Русия не разполага с достатъчен арсенал от високоточни конвенционални оръжия, за да премахне много заплахи за себе си. Западните военни доставки за Украйна продължават вече трета година. Киев успя да отвори коридор за корабоплаването в Черно море, като блокира руския Черноморски флот край брега. Руските ракети доказаха, че не са много точни, и те очевидно не са достатъчни, за да сломят съпротивата на голяма държава като Украйна. В резултат на това Кремъл е изправен пред труден въпрос: как да възстанови ефективността на руското възпиране?

Речта на Путин и предстоящите промени в ядрената доктрина са предназначени да бъдат част от отговора. Осъзнавайки, че абстрактното насаждане на страх вече не плаши достатъчно никого в НАТО, Кремъл реши да затегне регулациите на ядрената политика, подкрепени от вербални интервенции на Путин и по-нископоставени служители.

Въпреки това промените в "Основите", обявени от президента на 25 септември, макар и да понижават вербално прага за използване на ядрени оръжия, оставят на Кремъл голямо пространство за маневриране и тълкуване. Никъде в изявленията на Путин или в предишните версии на "Основите" няма автоматизъм: никой не посочва ясно в какви точно случаи Русия ще използва ядрено оръжие. "Ще обмислим такава възможност" не означава "със сигурност ще ги използваме".

Другите нови формулировки са също толкова неясни. Ако ядрена сила помогне на неядрена сила да се бори с Русия, както САЩ, Великобритания и Франция помагат на Украйна, ще отговори ли Москва на всички тях? И как точно се квалифицира такава "помощ"? В края на краищата, диапазонът се простира от ударите на Storm Shadow по Крим до украинските производители на оръжия, които използват западни компоненти в безпилотни самолети или в навигационните карти на Google.

Москва уточни, че ще обмисли използването на ядрени оръжия в случай на масирана атака с дронове или ракети, но самото определение за "масирана" също ще остане по преценка на Кремъл. Неотдавнашните атаки на ВСУ с помощта на близо сто дрона не са преминали прага на "масовост".

И накрая, трябва да се уточни и понижаването на прага на прилагане от "заплаха за съществуването на държавата" на "критична заплаха за суверенитета". Кремъл явно не смята, че окупацията на руската територия край Курск е такава заплаха.

Чрез вербално понижаване на прага за евентуално използване на ядрено оръжие Кремъл едва ли ще може по-ефективно да възпре НАТО да започне война с Русия - задача, която сегашният вариант на ядрената политика и самото съществуване на ядрения щит решиха. Москва все още разполага с достатъчно стъпала по стълбата на ескалацията, за да възпре НАТО от предприемане на стъпки с далечни последици, като например изпращане на контингенти в Украйна, както предложи френският президент Еманюел Макрон през пролетта.

За да отговори на нарастващата помощ на НАТО за Киев, Кремъл все още разполага със същия конвенционален и хибриден арсенал: удари по инфраструктурата и големите градове на Украйна с ракети и бомби, саботажи на територията на страни от НАТО и възможност за прехвърляне на модерни руски оръжия на врагове на САЩ, като например доставката на противокорабни ракети на йеменските хуси.

В същото време самите държави от НАТО работят активно за противодействие на тези заплахи: увеличават доставките на противовъздушна отбрана за Украйна, борят се с руската агентурна мрежа на Запад, подготвят военноморските си сили за руски ракети, изстреляни от хусите и работят със Саудитска Арабия и Китай за оказване на дипломатически натиск върху Кремъл.

Използването на ядрени оръжия срещу Украйна, за да се принуди тя да се предаде, все още е възможно, но и тук новата доктрина не променя почти нищо. Ограниченията на Кремъл остават същите: няма да е достатъчно да се използват "специални" тактически боеприпаси за възпиращ ефект, а ще е необходимо да се използват ядрени оръжия срещу големи промишлени и населени центрове. Това ще предизвика непредсказуеми реакции от страна на партньорите на Русия, включително Индия и Китай, но не е сигурно, че ще доведе до незабавна капитулация на украинците.

В резултат на това най-вероятният сценарий е все по-мащабни нападения на Русия и Украйна една срещу друга с безпилотни самолети и ракети. Последните ще бъдат все по-голям проблем за Руската федерация: Киев, с помощта на западните държави, активно развива ракетната си програма и още през 2025 г. украинската балистика може да се превърне в много по-сериозна заплаха.

Тъжната равносметка от всичко това е, че заплахите от страна на Украйна, с които Путин обоснова предстоящата си инвазия в края на 2021 г., бяха хипотетични и почти невероятни по онова време. През годините на войната обаче много от тях се превърнаха в реалност като самосбъдващи се пророчества. Нападайки Украйна, Путин сам създаде проблем, който преди това не съществуваше. И този проблем ще съпътства Кремъл под различни форми още дълги години.

ИЗБРАНО