България губи от корупция повече благосъстояние, отколкото е средногодишният размер на европейските фондове, предвидени за страната. Това пише в Осмия годишен доклад за оценка на корупцията, представен от Центъра за изследване на демокрацията. В навечерието на членството на България в ЕС и в първите месеци след присъединяването на страната се наблюдава намаляване на административната корупция, но политическата корупция остава практически безнаказана, е основният извод в документа. За първи път през последните 10 г. българските граждани определят корупцията като основния проблем, пред който е изправена страната. Изследването показва, че сред населението и бизнеса се засилват нагласите, че политическата корупция - сред членове на правителството, народни представители, кметове, се увеличава. Усилията на държавните институции да се ограничи корупцията сред политиците и висшите държавни служители се възприемат от бизнеса и от гражданите като недостатъчни и неефективни. Съпоставка на данните на Системата за мониторинг на корупцията за средномесечния брой подкупи през 2006-2007 г. (120 000-130 000) с данни на Министерството на правосъдието за образуваните съдебни производства през 2006 г. за корупционни престъпления (233) и осъдените по тях лица (188) показва, че в България е по-вероятно да пострадаш в катастрофа, отколкото да бъдеш наказан за даване или за получаване на подкуп, посочват от Центъра за изследване на демокрацията. Значителна част от проявите на корупция остават неразкрити, а дори в малкия брой случаи, когато има образувано наказателно производство, то невинаги завършва с постановяване на осъдителна присъда. Голяма част от делата завършват на ранен етап от наказателния процес, като повече от 60% въобще не стигат до съда. В последна сметка само 1/4 от започнатите предварителни производства достигат до постановяване на присъда и едва 40% от лицата, по отношение на които е било повдигнато обвинение в хода на предварителното производство, биват осъдени, се посочва в доклада. Данните показват, че подобно на корупцията, скритата икономика в България продължава да намалява, но остава голям потенциален източник на корупционни плащания. За периода 2002-2007 г. делът на сивата икономика в оборота на отделните икономически отрасли в България е намалял от 29% на 17,1%. Равнището на корупцията в България е съпоставимо с нивото й в други страни членки на ЕС като Италия, Словакия, Латвия, Литва, Чехия и по редица показатели е по-ниско от страни като Гърция, Полша и Румъния. Тези данни показват колко е важно предприемането на координирани антикорупционни реформи на равнище "Европейски съюз", посочват от Центъра за изследване на демокрацията, цитирани от БТА.