Нерядко обаче се отървават само с условни присъди.

Марвин Н. е на 24 години и в злополучната нощ управлява бял Мерцедес, тип AMG, CLA 45. Той е изправен на подсъдимата скамейка в берлинския окръжен съд, също както и Хамди Х., който е на 27 години. Той също управлява бял автомобил - Ауди А6 Турбодизел. Двамата се срещат в ранните утринни часове на 1 февруари 2016 година на Тауентциенщрасе в Берлин. И тук се случва катастрофалното събитие, което прокурорът окачествява като убийство в съучастие. Двата бели автомобила практически се превръщат в смъртоносно оръжие. Хамди Х. кара с минимум 160 килочетра в час, когато неговото Ауди се врязва в джипа на един 69-годишен пенсионер. Часът е 00:50. Джипът на жертвата се влачи 70 метра и се обръща на една страна. Зад волана е пенсиониран лекар, който загива на място. Аудито на Хамди Х., което е туинговано до 225 к.с., се сблъсква с Мерцедеса на Марвин Н. Двамата младежи се отървават с леки наранявания. Автомобилите им са напълно съсипани.

Убийци с условни присъди

Нелегална автомобилна гонка в Берлин? Една свидетелка в процеса си спомня случката. Тя разказва, че видяла Аудито на един светофар. Двамата шофьори спрели  на улицата, свалили страничните стъкла и се заговорили. След това Хамди изненадващо потеглил с мръсна газ. Последвал го и другият шофьор. И двамата не спирали на червен светофар. Според прокуратурата в Берлин, фактите говорят за убийство в съучастие. И ако на 27 февруари съдът действително издаде доживотни присъди, това ще има особено значение за жертвите на подобни автогонки и техните близки. Защото те с основание се оплакват, че в повечето случаи подобни катастрофи минават за нарушаване на обществения ред и участниците в автогонките се отървават с условни присъди. "Това, което вършат тези шофьори в градовете, където максималната разрешена скорост е 50 километра, е недопустимо", казва Фриц Шрама. Бившият кмет на Кьолн е загубил сина си Щефан при подобна автогонка в родния му град. Щефан загива на 31 години.

"Хващаш се за главата и се питаш защо не се слага край на това?", казва Фриц Шрама в разговор с ДВ. И наистина постоянно се появяват съобщения за организирането на нелегални автогонки. Въпреки, че нещастието със сина му се е случило преди близо 16 години, Фриц Шрама и съпругата му Ула следят процеса в Берлин с голямо внимание. В случая със сина му двамата извършители (на 24 и 22 години) са осъдени на първа инстанция на три, а на втора инстанция - на две години условно. Дали това е справедлива присъда? "Когато извършителите напускат съдебната зала с условни присъди, това е шамар в лицето на жертвите. Много често те възприемат условната присъда като оправдателна", казва Шрама, който от години се ангажира с явлението и е създал в Кьолн дружество в помощ на жертвите.

Нужен е ясен сигнал

"Желателен е поне някакъв знак на извинение от страна на извършителите. Или на техните родители. Извинението може би поне малко би облекчило нашата скръб", казва той. И до днес семейство Шрама напразно очаква подобен знак. Вместо това извършителите на подобни претъпления използват всички възможности по юридически път да избегнат затвора. В началото на януари обаче федералният съд потвърди ефективната присъда от две години и девет месеца срещу един участник в автогонка. Мъжът е карал нает под наем спортен автомобил със 109 км/ч. в центъра на Кьолн. При тази скорост той блъска 26-годишен велосипедист, който умира от раните си след три дена. "С тази присъда искахме да дадем ясен сигнал, че така просто е недопустимо да се шофира", заяви председателят на съда в Карлсруе Бенямин Рьоленблек.

Фриц Шрама и неговата съпруга посещават всяка седмица гроба на сина си, който имал планове да се ожени за приятелката си. В къщата на семейство Шрама има един вид семейна галерия със снимки и на Щефан. Съпричастието на кьолнчани дава сили на семейство Шрама. "И до днес всеки таксиметров шофьор ме заговаря за случая", казва Фриц Шрама. Почти всеки ден той посещава мястото на катастрофата на Рудолфплац в Кьолн. "Там има едно много старо дърво. Сега обаче ще го отсекат", допълва той. Кой знае? Може би тази промяна ще облекчи поне малко бащината мъка.

*Текстът е публикуван тук>>