В този списък са вече чипровските килими, Бистришките баби, нестинарските танци и обичаят Сурва.

Това е станало по време на 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която в момента се провежда в столицата на Етиопия - Адис Абеба, съобщават от Министерството на културата.

Кандидатурата, под името "Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството", е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от името на министъра на културата за разглеждане през 2016 г.

По самото досие са работили експерти от Министерството на културата и научни сътрудници от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.

Използвани са и различни документални архиви от 1965 г. насам от фондовете на Българска национална телевизия и Българско национално радио.

Кандидатурата е подкрепена и от участници в събора от цялата страна, от мрежата на народните читалища, както и от домакините в лицето на Община Копривщица.

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му могат да се посочат Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов.

Идеята е да се покаже многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. През годините съборът се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство.

На единадесетия по ред събор /2015 г./ се отбелязаха и 50 години от първото му издание.