Видинската Синагога - кражби, разруха и обещания за още!

stat
10:29  |  10 юли 2017 | Общество / Автор Калина Петрова /  
От 2009 г. Министерство на културата има учредено вещно право на ползване върху целия имот – безсрочно и безвъзмездно От 2009 г. Министерство на културата има учредено вещно право на ползване върху целия имот – безсрочно и безвъзмездно
Сн.: Официален сайт

Ако видинската Синагога можеше да говори, то какво ли би разказала за нерадостната си съдба.
От години все лъгана, иначе щедро обсипвана с дарения, пари и проекти – лични, общински, държавни, европейски. На гърба й се упражняваха кой ли не – кметове, областни управители, кандидати за депутати и заклели се като такива, министри и премиери, алармираха от "Единни за  промяна". 

От толкова обещания и добри намерения от „гърба“ на изящната някога Синагога почти нищо не остана и вместо достойно възраждане, постройката преди повече от 10 години, влезе в един друг списък – на застрашените от срутване сгради.

А какво бъдеще само й вещаеха. Едва ли някой е забравил, че през лятото на 2005 г. тогавашният министър на културата Нина Чилова доведе във Видин известен белгийски меценат, който обяви, че дарява 100 000 щатски долара за възстановяване на Синагогата. Какво стана с дарението така и не се разбра.

Три години по-късно, през 2008 г., от тогавашната общинска управа обявиха, че ровят по различни случаи за постъпили, но не отчетени дарения. А специално по отношение на случая със Синагогата съобщиха:

„В общината няма оставена писмена следа“.

Но какво са някакви $100 000 на фона на обещаните през 2009 г. 4450 000 лева за две емблематични сгради във Видин – създаване на музеен комплекс „Жул Паскин“, включващ експониране на крепост „Баба Вида“ и укрепване на сградата на Синагогата?

Парите бяха обещани да потекат от Оперативна програма „Регионално развитие“ по споразумения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерствата на регионалното развитие и благоустройството и това на културата. Обещаното, разбира се, не се случи, но добрите намерения останаха.

А сградата продължи да се руши. Забравена от собствениците си и от културната общественост. През 2012 г. отново я обсипаха с пари. И обещания.

На форум в Белоградчик за развитието на туризма и нов културно-исторически маршрут на Видинско финансовият министър Симеон Дянков и шефът на НИМ Божидар Димитров обявиха, че след години на очакване и разруха за уникалната сграда на Синагогата във Видин вече е готов технически проект. Сградата щяла да се превърне в културен център Жул Паскин. Същата година арх. Станиславов – автор на проекта за реставрация на Синагогата, проект за който няколко пъти е плащано включително и от държавата, съобщи, че частни колекционери ще предоставят за изложба във Видин оригинални творби на световноизвестния художник Жул Паскин. Творбите ще бъдат представени в Синагогата, която предстои изцяло да бъде възстановена и превърната в културен център. Новината бе съобщена на работна среща при видинския областен управител. За целта при него бе подписан меморандум за сътрудничество между фондация „Созопол“, за която се твърди, че е свързана с отстранения на времето заместник на Рашидов, който сега е зам.-кмет на Фандъкова – Тодор Чобанов, Областна управа и сдружение „Синия Дунав“.

Обещанията бяха не за един, а за шест културно-исторически обекта във Видинско. За тях щяха да се разработят не само проекти, но и щяха да бъдат предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО.

Какво обаче през цялото това време се случваше с красивата някога сграда на Синагогата?

Докато политици и усвоители щедро обещаваха, сградата се рушеше. Общината не си помръдна пръста, за да принуди собствениците да си плащат данъците поне, а защо и да не поддържат собствеността си във подходящ вид, който иначе се изисква от всеки обикновен собственик на сграда, паметник на културата.

Разбира се, никой не си направи труда да провери и подложи на обсъждане проекта, който Министерството на културата така щедро плати. И то след като същият явно някой друг е поръчвал преди години. Защото, ако ще се възстановява сградата, тя би трябвало да се възстанови, а не да се преправя по нечие виждане. Така поне се случва на другите собственици на сгради – паметници на културата, който си направи труда да сравни проекта на арх. Станиславов и снимките от Синагогата, която красеше Видин и за която се тълпяха възхитени туристи, ще разбере за какво иде реч.

Преди няколко седмици някогашният еврейски храм отново влезе в употреба. Новината за бъдещето му отново е хубава и оптимистична – организацията на евреите у нас „Шалом“ иска да я дари на община Видин. Задължение на общината става да я възстанови. В срок посочен от тях. По проект посочен от тях. Да я ползва за цели посочени от тях. Да им отдели част от сградата за техни нужди. Намеренията винаги са прекрасни, казват че така бил постлан и пътя към ада …

Предложението бе прието и от Общинския съвет, който даде съгласие кмета да приеме предложеното му дарение. Гласувано, както обикновено бе по команда и без много да се мисли. Съветниците не поискаха поне да видят актуална скица на имота или акта му за собственост. Всичко се случи бързо – защо така се бързаше не се разбра, поне не на самото заседание. По нашенски казано, сложиха тигана преди да са хванали рибата. Гласувалите на сляпо приеха ласкавите поздравления на кмета за отлично свършената работа. Така той поласка и себе си. Като първенец, на когото за пръв път в света евреи правят дарение ….

А именно, че приеха дарение на срутена сграда, за която правото на ползване е учредено другиму. Защото, ако потърсите акта за собственост ще стане ясно, че от 2009 г. Министерство на културата има учредено вещно право на ползване върху целия имот – безсрочно и безвъзмездно, със законов нотариален акт, подпечатан и заверен. А подобни актове се развалят по ред и път, определен със закон. А иначе Община Видин вече има тиган. Не за първи път. И както винаги празен. И никой от онези, които я управляват не си зададе въпроса: Не е ли по-добре да се бърза бавно, особено когато за това ще се харчат парите на българските данъкоплатци?


Последно в Общество


Подпалвачи на войни и миротворци в ООН

ООН не е форумът, на който се очаква да бъде отправена заплаха за война.