Над 2,2 милиона са пълнолетните българи, които казват, че знаят за случаи на шуробаджанащина в своята община.

Това са данните от последното социологическо проучване на „Галъп”, проведено на 12 и 13 октомври сред 800 души.

Това е много висок дял, хората толкова много са свикнали с назначаването на „наши хора”, че вече го приемат по дефиниция за вярно, коментира по bTV социологът Първан Симеонов от „Галъп”.

Шуробаджанащината се приема за нещо нормално, в смисъл широкоразпространено, допълни той. Именно за това хората вярват повече на Елена Йончева, която обвинява в шуробаджанащина, отколкото на Делян Добрев, който се оправдава, уточни социологът.

Заради последните скандали ГЕРБ е изправена пред риск от загуба на подкрепа, но това ще го покажат проучванията през следващите месеци, каза още Симеонов. 

"Шуробаджанащината не е притеснителна, тъй като обществото ни не се е модернизирало все още. Това е нормалната етика в племенното общество, която се превръща в корупция в модерния свят. Това е разбирането, че трябва да уредиш своите роднини. Не е неестествено да свиеш доверието до кръга на близките си. У нас се очаква овластеният човек да слага роднините си на длъжности", коментира социалният антрополог Харалан Александров в  Bulgaria ON AIR .

Той е на мнение, че драмата е, че се опитваме постоянно да надхитрим себе си и сънародниците си, а накрая оставаме самите ние измамените.

"Тези скандали не звучат приятно за пред външния свят, а именно всички други освен нашия род. Фактът, че управляващите се избират с гласовете на народа, ги кара да смятат, че законите не се прилагат за тях. Огромна част от хората вярват, че редът в България е да се прикрепиш към "скритата власт", посочи PR експертът Арман Бабикян пред Bulgaria ON AIR. 

Според Александров в момента се бият 2 етики – традиционната и модерната. Сега се налага да се правим, че следваме европейската модерна етика, но ни е много трудно, допълни още той.

"Трябва да отгледаме следващото поколение по модерен начин и по по-малко традиционен. Имаме силна корпоративна идентичност, пример за това е реакцията на медиите към колегата си Виктор Николаев. Позволиш ли си да атакуваш медиите – веднага получаваш шамари, а това е много поучително", уточни социалният антрополог.

В края на краищата, онова, с което сме свикнали, трудно може да се впише там, на където сме тръгнали, заключи PR експертът.