Промените се предлагат с цел прилагането на Eвропейска директива за борба със забавените плащания. Забавените плащания се отразяват на конкурентоспособността на дружествата, особено на малките и на средните предприятия, и могат да бъдат причина за фалити на жизнеспособни предприятия, мотивираха се управляващите.

Бизнесът настоява отдавна правителството да приеме промените, тъй като забавените плащания са едно от основните изпитания пред фирмите. С промените, ако едната от страните е държавна институция, забавянето не може да е повече от 60 дни в какъвто и да е случай, предаде БНТ.

Досега изрично регламентиран срок нямаше, а в резултат по данни на бизнеса в края на миналата година задълженията на държавата и общините към бизнеса са били над 450 млн. лева. Справка в сайта на финансовото министерство показва, чe към юли задълженията на държавата не само към бизнеса, но и към общините и бюджетни институции са за над 320 млн. лева.

Изчислено като последици това означава пряк ефект около 1 млрд. лева за икономиката. Държавата не плаща на предприемачите, той на другите, на работниците си дори и следва една спирала, която се надяваме, че с мярката, която ще се приеме, ще бъде преодоляна като тенденция, заяви Ивелин Желязков - директор в АИКБ.

С промените в Търговския закон се регламентира, че ако държавата забави плащането си за повече от два месеца, фирмата може да заведе дело и да поиска дължимото си и то с лихва.
Има разпоредба, която задължава държавата ако няма предвидени средства за конкретното плащане в бюджета за настоящата година, такива да се предвидят в бюджета за следващата, добави Желязков.

Преди да влязат в сила промените в Търговския закон трябва да бъдат гласувани от парламента.