Спромените ГДБОП ще  бъде преместена от МВР в агенцията. 

След като от ГЕРБ обявиха, че със спорните промени се създава политическа полиция, държавният глава заяви, че ще проведе консултации, за да вземе най-правилното решение. Преди два дни той разговаря с главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев.

Днес от прессекретариата на държавния глава заявиха в официално съобщение, че той е провел срещи с представители на съдебната власт, академичните среди и политическите сили, подкрепящи и оспорващи промените в закона. Разговарял и с представители на дипломатическия корпус.

"В хода на всички дискусии, бяха изразени резерви към някои от измененията в закона и бяха повдигнати съмнения за противоконституционност по отношение на един от текстовете, регулиращи конституционните правомощия на президента в областта на националната сигурност", се казва в съобщението.

На среща с вносителите на закона - БСП и ДПС, президентът отбелязал изразените от юридическите среди и дипломатическия корпус притеснения. От страна на двете партии било изразено разбиране, както и политическа воля да се съобразят с представените от него аргументи.

Плевнелиев получил уверение, че текстът ще бъде коригиран и няма да се наложи той да сезира Конституционния съд.

След този ангажимент държавният глава е решил да издаде указ, с който законът да бъде обнародван. Решението му било мотивирано от "установената демократична традиция - всеки нов парламент да получи кредит на доверие за първите си законодателни инициативи".

„Дотолкова, доколкото законът не противоречи на Конституцията заставам зад него. Второ, БСП и ДПС обаче категорично ще си носят кръста и отговорността за реформата. Има доста въпросителни, неясноти. Много се бърза. Посланиците изразиха доста съмнения, но всички се обединяваме около това, даваме шанс”, коментира по-късно Плевнелиев от Словакия, където започва 18-та среща на държавните ръководители от Централна Европа.

Президентът определи като добри промените в Закона, свързани с назначаването на шефа на ДАНС, предаде БНР.
Досега той се избираше от министър-председателя, с указ на президента. След поправките парламентът ще избира директора на контраразузнаването.

Според него така парламентът ще има много по-публична процедура на избор на шефа на ДАНС, отколкото просто Министерски съвет да му даде за подпис един документ.

Държавният глава ще проведе консултации с парламентарно представените партии за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). На него трябва да се обсъди продължаването на реформата в сектор „Сигурност“.
Свикването на КСНС бе второто искане на ГЕРБ.