Марио Варгас Льоса е един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти. Отличието се присъжда на 74-годишния творец за  неговите ярки образи на съпротивата, бунта и поражението на индивида, съобщи сайтът nobelprize.org, цитиран от световните агенции и БТА.

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Детството си прекарва в Боливия. При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост. 

През 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия, само година преди завършването й, Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник "Ла Индустрия". Междувременно поставя първата си пиеса "Бягството на инката" ("La Huida del Inca"). През 1953 г. постъпва в Националния университет "Сан Маркос" в Лима, където учи литература.

През 1955 се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което той заминава за Испания. Там подготвя докторска дисертация в университета "Комплутенсе" в Мадрид.

Вижте  галерия

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата" ("La Ciudad y los Perros", 1962 г.). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа "Зелената къща" ("La Casa Verde", 1966 г.).
Сред известните произведения на Марио Варгас Льоса са "Разказвачът", "Лудориитте на лошото момиче", "Леля Хулия и писачът", "Раят зад другия ъгъл", "Празникът на козела".

През 1965 г. Марио Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател.

През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори.

Нобеловата награда за литература миналата година бе присъдено на германската писателка Херта Мюлер.