Конституционният съд отмени съдебната медиация в деня, в който тя трябваше да заработи

Приетите норми нapyшaвaт пpaвoтo нa paвeнcтвo и пpaвoтo нa зaщитa, ĸaĸтo и пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa, считат конституционните съдии

Снимка: iStock by Getty Images

Конституционният съд отмени съдебната медиация в деня, в който тя трябваше да заработи

14:43 | 1 юли 2024 | Редактор : Лилия Чалева 1 4387 Снимка: iStock by Getty Images

Koнcтитyциoнният cъд cпря т.нар. съдебна медиация. Това става в деня, от който трябваше да започне нейното практическо прилагане.

Още по темата

След жалба на Висшия адвокатски съвет конституционните съдии обявиха за противоконституционни приетите от 49-ото Народно събрание законодателни промени, с които беше въведена мeдиaция за определена група гpaждaнcĸи и тъpгoвcĸи cпopoвe, като на cъда беше възложена преценката кога тя да е задължителна.

B зaceдaниeтo ca yчacтвaли вcичĸи двaнaдeceт ĸoнcтитyциoнни cъдии. Peшeниeтo e било пoдпиcaнo c ocoбeнo мнeниe нa cъдия Coня Янĸyлoвa, съобщават от съда. Според мнозинството, приетите норми нapyшaвaт пpaвoтo нa paвeнcтвo и пpaвoтo нa зaщитa, ĸaĸтo и пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa.

Отменен е целият комплекс от разпоредби в Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които регламентираха новата процедура, предаде Lex.bg.

Мотивите на съда

В решението си КС прави тежки констатации за уредбата в ЗМ и ГПК и сочи, че тя засяга свободата като общочовешка ценност, може да лиши от съдържание и да обезсмисли предоставянето на защита, страда от вътрешна противоречивост и несъвместимост между поставената цел и средството за постигането ѝ, неясна е до степен на засягане на правовата държава. За част от разпоредбите сочи, че са произволни и не почиват на ясни, логични и справедливи критерии.

Сега в решението си КС на практика споделя изложените от адвокатурата остри възражения и дори е още по-критичен в констатациите си.

Въпреки оспорването на задължителната медиация в КС и допускането на делото за разглеждане, Съдийската колегия откри процедури за подбор на медиатори за центровете в 28 града - общо 234 души, избра ги и започна обучението им. Софийската адвокатска колегия предупреди, че процедурата за подбор е без нормативно основание и ще опорочи и делата.

"По своето съдържание оспорената законова уредба, въвеждаща медиация по висящи съдебни дела в рамките на производствата по някои граждански и търговски спорове, не лишава страните от достъп до съд, но на определен етап от процеса препятства (затруднява) пълноценното реализиране на правото им на защита по чл. 56 от Основния закон", пише КС.

И обяснява, че макар по време на процедурата по медиация производството по делото да не се спира и съдопроизводствените действия да продължават, предвидената от закона или постановената по волята на съда задължителност на участието на страните в нея очевидно не позволява приключване на делото преди изтичане на определения от съда срок за провеждане на процедурата, макар и събирането на доказателства да е приключило и да са налице предпоставките за даване ход на устните състезания и постановяване на решение.

"В този смисъл задължителното участие в процедура по медиация се явява препятствие пред решаване на делото до настъпване на основанията за прекратяване на процедурата, предвидени в чл. 22, ал. 4 ЗМ. Същевременно предвиденият в чл. 140б, ал. 3 ГПК двумесечен срок за провеждане на процедурата по медиация е с относително определена продължителност, тъй като началото му се поставя от съобщаване на страните на определението на съда, с което те са задължени да участват в първа среща в процедура по медиация и следователно срокът започва да тече от деня, в който всички страни са надлежно уведомени за това задължение. От житейска гледна точка е невъзможно всички страни, особено когато броят им е значителен (какъвто нерядко е случаят например при съдебната делба, която попада в приложното поле на чл. 140а, ал. 1 ГПК) да бъдат уведомени едновременно, което като резултат обуславя неяснота относно времетраенето на процедурата по медиация, а оттук - и относно приключването на вече изясненото от фактическа страна и подлежащо на решаване дело", посочва съдът.

И заключава, че задължително участие на страните в първа среща в процедура по медиация в рамките на съдебното производство поставя под съмнение навременното предоставяне на поисканата защита на правата от съд, "а такова забавяне е в състояние да лиши от съдържание и да обезсмисли самото предоставяне на защитата".

Тежка критика в решението търпи и една от най-оспорваните от адвокатурата разпоредби - за разноските по медиация.

"Такова законово разрешение, съобразно което държавата принуждава страните, упражнили конституционно признатото си право да потърсят защита на правата си пред съд, да извършват неподлежащи на възстановяване разходи, и то под страх от финансови санкции (обективирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 2 ГПК), се намира в очевиден конфликт и с принципа за материалната справедливост като основна характеристика на правовата държава...", заявява КС.

И допълва: "...оспорената разпоредба на чл. 78а ГПК не отговаря на тези произтичащи от принципа на правовата държава изисквания за конституционосъобразност на уредбата, тъй като в отклонение от общия принцип, проведен в чл. 78 ГПК, обуславя отговорността за такси и разноски в процеса не от изхода на делото, а от участието на страната в процедурата по медиация. По този начин законовата уредба на отговорността за разноски се превръща във вътрешно противоречива и нелогична, както и несъответна на изискването за материална справедливост, съобразно което заплащането на разноските се явява санкция за допуснатото правонарушение от страната, която неоснователно е повдигнала правния спор. Именно правната справедливост като висша цел на правосъдието не би могла да бъде постигната, ако "спечелилата делото" страна не получи възстановяване на разходите, които е направила, за да реализира правото си на защита".

КС стига до извода, че вътрешната противоречивост е в такава степен, че поставя под съмнение общия разум и логика на отговорността за разноски, поставяйки я в зависимост от фактори, които нямат нищо общо с преценката на съда за изхода на спора, както и за добросъвестността на страните.

"В този смисъл недостатъкът на уредбата я прави конституционно нетърпима на самостоятелно основание като негодна да послужи като източник на ясно, логично обосновано, справедливо и предвидимо предписание относно дължимите от съда (и оправдано очаквани от страните) процесуални действия по определяне на отговорността за разноски в гражданския процес", заявява той.

В решението си той се спира и на свободата на договаряне, на която трябва да се основава медиацията като доброволна процедура. И подчертава, че макар свободата на договаряне да не е изрично призната като конституционна ценност, тя е елемент от фундаментални общочовешки ценности като свободата и достойнството на личността.

"Именно защото концептуално медиацията като помирителна процедура е обусловена от свободната воля на страните, поначало не се предполага тя да е част от процес, протичащ под ръководството и контрола на държавен орган и скрепен с възможността за санкциониране на поведение, отклоняващо се от въведена задължителност за участие в такава процедура. В този смисъл избраният от законодателя подход за задължаване на страните в рамките на започналия съдебен процес под страх от имуществена санкция да участват в процедура за извънсъдебно уреждане на отношенията им разкрива вътрешна противоречивост и несъвместимост между поставената от законодателя цел и средството за постигането ѝ", заявяват конституционните съдии.

И стига до извода, че уредбата на съдебната медиация засяга свободата като общочовешка ценност. Той е обоснован по следния начин: "Оказва се, че за да се насърчи използването на алтернативни способи за разрешаване на частноправни спорове чрез постигане на съгласие между спорещите и да се избегне държавната принуда за възстановяване на накърненото гражданско правоотношение, върху свободната воля на правните субекти се въздейства именно със средствата на принудата от страна на държавата, вкл. чрез предвиждане на имуществени санкции".

КС се усъмнява и дали така уредената медиация би постигнала целите, за които се въвежда - "намаляване на натовареността на съдилищата" и "преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата". "Не е ясно по какъв начин медиацията по висящи съдебни дела е в състояние да способства за преодоляване на нееднаквата натовареност на съдилищата, след като всички съдилища, независимо от тяхната натовареност, са еднакво обвързани от закона. Да се постигне този ефект логически би означавало да се предположи, че при по-натоварените съдилища задължаването на страните да участват в процедура по медиация би било по-резултатно в сравнение с останалите, за което няма никаква разумна причина. Колкото до намаляването на натовареността чрез задължаване на страните да участват в процедура по медиация, тази цел остава чисто пожелателна и хипотетична, доколкото е твърде съмнително, че упражняването на принуда за участие в такава процедура е в състояние да постигне по-добри резултати, отколкото доброволното участие, основано на собствена мотивация и преценка на най-добрия интерес на страната", се посочва в решението.

И следва една от най-фундаменталните критики на конституционните съдии спрямо новата уредба: "Конституционно недопустимо е държавата в лицето на законодателната власт да упражнява принуда по отношение на равнопоставени частноправни субекти - страни в съдебни производства, като по съображения за целесъобразност ги поставя пред необходимостта, след като са упражнили конституционно признатото им право да потърсят защита пред съд, да участват под страх от санкции в процедура, предполагаща поне една от страните да отстъпи от защитната си теза, за да се постигне споразумение по предмета на делото, като при това и направят неподлежащи на възстановяване разноски".

Що се отнася до това как е избрано по кои дела да има задължителна медиация и по кои да е факултативна, КС заявява, че със сигурност законодателят не е бил воден от броя на страните (доколкото по-малкият брой страни естествено е предпоставка за по-лесно постигане на споразумение) и сочи, че делбите са дела, по които често има множество страни, а по тях е предвидена задължителна медиация. Спира се и на по-малката сложност на спора като евентуален критерий и констатира, че няма как да и тя да е била отчетена, тъй като са избрани сложни дела, свързани с владелчески искове и членствени правоотношения.

"...подходът на законодателя при определяне на делата, включени в обхвата на медиацията по висящи съдебни дела, задължителна по силата на закона или по разпореждане на съда, се характеризира с липса на системност и обоснованост поради отсъствието на ясни, логични и справедливи критерии, относими към възможността за постигане на споразумение в резултат на процедурата по медиация. В този смисъл уредбата на въпроса се явява произволна и като такава - противоречаща на Основния закон", заключава КС.

ИЗБРАНО