Разговорът на двамата президенти продължи 136 минути, далеч повече от 35-те, които бяха обявили преди това хората на Тръмп.

Предишната среща на Путин със стопанин на Белия дом (септември 2016-а) отне точно половин час, а от вечно приветливия Обама лъхаше отегчение и хлад.

Спонтанно?

В петък, казват, дори Мелания Тръмп надникнала в стаята, за да подсети импулсивния си съпруг, че има и други срещи, и хората чакат.

В играта, от която притесненият свят се нуждае за утешение, влезе и държавният секретар Рекс Тилърсън, забелязал, между събеседниците не друго, а "позитивна алхимия". Ето ви още една от онези ефектни фрази в политиката, които не значат нищо, но се помнят дълго.

Американският дипломат №1 (и бивш едър бизнесмени и мениджър) не спря дотам, той се захласна:

"Една от причините да продължи толкова дълго е, че след като се срещнаха и доста бързо се опознаха, имаше толкова много неща, които да се обсъдят. Имаше такова ниво на ангажираност и обмен на мнения, че никой от двамата не искаше да спира."

Спонтанност, така да се каже.

По-късно се разбра, че Владимир Путин и Доналд Тръмп са договорили нещичко и по един от най-трънливите проблем в неофициалния, но ясен дневен ред на първото им виждане - по Украйна.

(Другите очаквани точки бяха за Сирия и киберсигурността.)

"Русия и САЩ ще създадат канал за връзка с цел уреждане на украинския конфликт на основата на споразуменията от Минск", съобщи руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от "Независимая газета".

Лошо няма, само че "каналът" е също толкова незначещ и неангажиращ, колкото "алхимията" на Тилърсън.

Изкушаващо е да смятаме станало вчера следобяд в Хамбург за импровизация, за пореден артистичен изблик на непредвидимия Тръмп. Едва ли е така.

Не може да се отрече известна заразителна непринуденост в зрелището, известна надпревара на един чар (на застаряващ мъж) против друг чар (също такъв).

Виж снимки >>

Само че в навечерието на разговора, който определи като "Часът на истината между Тръмп и Путин", френският "Монд" писа:

"Трябваха седмици щателни преговори, за да се определи форматът на тази много очаквана среща лице в лице..."


Тъй че, ако търсим добрата новина, тя е, че Москва и Вашингтон съгласувано демонстрираха искрена готовност за диалог *. Не е малко, като имаме предвид замразените към момента двустранни отношения, от чието състояние много зависи за всички ни.

Сирия и враждебността

А ако има изненада, тя е че на такава среща (в кулоарите) бе обявена конкретна и важна договореност - за примирие в част от Сирия.

Разбира се, прекратяване на огъня не е уредено за два часа до една холна масичка в Хамбург. По него дълго е преговаряно - с експерти, с много участници, ред консултации и в обстановка на всеобщо взаимно подозиране, както си му е редът.

Новината обаче също е добра, нищо, че се отнася само до югозападна Сирия, там където едно примирие е най-лесно да се спазва и контролира.

Иначе би стоял въпросът, ако ставаше дума за изтока в Сирия, за границата с Ирак или за провинция Хама. Защото има факт, който често сме склонни да забравим: в Близкия Изток САЩ и Русия са врагове**.

Те воюват помежду си чрез посредници, на английски му викат proxy war (у нас кръжокът "Млад спец на превода" му вика "прокси война", който разбрал - разбрал).

Вашинтгтон и съюзниците му неприкрито поддържат, въоръжават и подкрепят с въздушни удари и военни съветници бунтовниците против президента Башар Асад. Москва и съюзниците й неприкрито поддържат, въоръжават и подкрепят с въздушни удари и военни съветници правителството в Дамаск, т.е. Асад.

Тази ситуация, небивала по интензивност от годините войната във Виетнам, е може би най-голямата пряка опасност за мира в света днес. Русия и САЩ си дават сметка това и реално се опитват да стоят по-далеч от ръба на пряк (а не "прокси") сблъсък, пазят се от прага, след който играта драматично би загрубяла.

Понякога обаче те изпадат и в хазартно-заплашителна нагласа, както беше с разпореденото от Тръмп ракетно нападение по база на сирийските ВВС. Подобни "послания" забелязваме и в излишно сложните от военна гледна руски удари по ИДИЛ в Сирия от... кораби в Каспийско море.

В конкретния случай остава да се види колко ще устиска "Хамбургското примирие". То трябва да влезе в сила утре в 12.00 ч (часовото време в Сирия съвпада с българското).

А, що се отнася до враждебността, не бива да забравяме и откровено антируската реч на Тръмп във Варшава, на 6 юни. "Безусловно ние докладвахме на Путин за това изказване на Тръмп...", бе пояснил Дмитрий Песков, говорител на Кремъл.

Освен това медии в Москва са забелязали "по всичко изглежда, че не е бил снет от двустранния дневен ред един от най-острите дразнители - санкциите спрямо руския дипломатически корпус в САЩ".

Езикът на тялото

Нека се върнем към шоуто в Хамбург.

Ръкостисканията там много занимават световните медии, човек би си рекъл, че е било турнир по канадска борба.

Не е случайно, ако си спомним първото посещение в Европа на Доналд Тръмп като президент на САЩ (към края на май). Тогава той и европейската изгряваща звезда Еманюел Макрон, президент на Франция, буквално си извиваха ръцете, вместо човешки да се здрависат.

Та вчера фоторепортерите са били подготвени, предупредени, получили указания. Не останаха разочаровани.

71-годишният Доналд Тръмп е невъздържан, енергичен, освен това "здрав като кон" по язвителното признание на бившата му съперница за поста Хилъри Клинтън.

Но и Путин от години си пада по юначни стойки - от конна езда до гмуркане и от хокей до джудо. (По мъжкарски демонстрации той напомня за бабаитския имидж на Бойко Борисов, само спортовете му са повечко.)

Симпатичният американски професор с българско потекло Ричард Темпест ми беше разяснявал своите изследвания за "употребата на тялото" в политиката. Е, само по 136-те минути на "Хамбургската двойка" той би могъл да напише още една книга за "тялото".

Ала не по един и същ начин четат "езика на тялото" (англ.- body language) наблюдателите на вчерашната руско-американска среща на върха.

Авторитетният московски "Комерсант" вижда общуването така:

"Владимир Путин, усмихвайки се, протяга ръка към Доналд Тръмп, о той вече го хваща за лакътя с друга ръка. Руският президент нещо казва, правейки дружески жест със свободната ръка, след което стопанинън на Белия дом свойски го тупва по гърба; двамата се усмихват. По късно експерти по жестовете и мимиките уверено ще заявят пред журналисти, че президентите изпитват симпатия един към друг..."

"Мачо, мачо мъже" е обаче присъдата на британския "Сън". Той цитира специалистката по социално поведение Джуди Джеймс, според която два чифта ръце са водили борба за надмощие и американският президент е надделял.

"Реферите" на "Сън" отсичат: Доналд Тръмп закова ръкостискането на Владимир Путин при срещата на Г-20, обаче руският лидер върна удара, използвайки насочен пръст като оръжие.

Няма как това да е забавно за всички. Пък и двата първи часа заедно на Путин и Тръмп естествено ще са чудо за три дни, и скоро друго ще ги измести от сцената, и от спомените ни.

Но светът с интерес и безпокойство ги е наблюдавал - и не защото е очаквал от тях промяна към по-добро, както беше при съветско-американските срещи от 80-те години.

Свят в движение

Съвпадение е, че последните два разговора на Путин с негов колега във Вашингтон са покрай срещи на най-високо равнище на Г-20. (Предишната беше през септември м.г. в Ханчжоу, Китай.)

Очевидно така е по-лесно и неангажиращо , отколкото да се работи по двустранна проява. Вчера дори турският президент Ердоган се показа в едва ли не идилична светлина спрямо канцлера на Германия Ангела Меркел.

Изобщо, ако търсим куриозни паралели - не липсват. Преди 9 месеца "Двайсетте" се бяха събрали в Китай, все по-мощна сила, с която Тръмп вече смогна да отрови отношенията. Сега са в Хамбург, страната  чиито управляващи вече официално избягват да наричат САЩ "приятел". Пака заради Тръмп.

Но символът е другаде. Отдавна не сме в 80-те години, когато нищо голямо на Земята не можеше да се договори без Москва и Вашингтон, евентуално без тяхно относително трайно съгласие.

Днес вечните врагове от XX век, които почти възродиха студената война, действат на фона на голям и пъстър свят, свят, раздиран от с многобройни проблеми, напрежения, но и възможности. "Големите" могат много да направят за човечеството, но могат и подсекат надеждите му (което Тръмп се мъчи да стори по проблема с климата).

А движението към многополюсен свят, което преди 20-ина години беше теоретично виждане, сега е факт. Така че в Хамбург може би тъкмо Тръмп и Путин доставиха основния "сеир". Но не са те най-важното.

- - -
* Една скромна готовност за диалог бележи и първите в студената война лични срещи на руски и американски лидер (септември 1959-а). Те също са покрай многостранен форум, съветският премиер Никита Хрушчов е в Ню Йорк за сесия в ООН; президент на САЩ е Дуайт Айзенхауер. В комюнике за разговорите страните декларират, че "неуредените, спорните въпроси" трябва да се решават без употреба на сила, с мирни средства, по пътя на преговорите".

** За първи път в цялата история първите хора в Москва и Вашингтон застават лице в лице на 28 ноември 1943 г., в началото на Техеранската конференция (до 11 декември), събрала Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и британския премиер Уинстън Чърчил. Тогава обаче трите страни са съюзници - във Втората световна война.