Пред парламента в четвъртък вечерта Леерс е посочил, че Холандия ще използва правото си на вето, ако се реши България и Румъния да бъдат приети в Шенгенската зона, предаде холандската агенция АНП, цитирана от "Фокус". Министърът е отбелязвал, че основният проблем остава, че нито София, нито Букурещ правят достатъчно за борба с корупцията.
Финландия също подкрепя позицията на Холандия, допълва агенцията.

"Дач нюз" съобщи още, че по предложение на Леерс холандското правителство ще приеме пет предложения за законодателни промени, които ще затегнат контрола върху имиграцията в страната, предаде БТА. Леерс иска да улесни депортирането на чужденци, извършили престъпления в Холандия. Ако предложените от него промени бъдат приети, чужденец, живял по-малко от три години в Холандия и осъден за затвор, ще бъде депортиран. На депортиране подлежат и всички чужденци, извършили три престъпления в рамките на три години. Предвижда се да бъдат усложнени процедурите за събиране на семейства. Освен това се предлага нелегалното пребиваване в страната да се криминализира.

"Оттук нататък няма как да влияем на политическите решения, или можем да влияем до определена степен, но за мен това, което беше важно и това, което изпълниха и Румъния, и България, е че покрихме критериите към март месец и вече членството ни в Шенген е проблем за политическо решение, но не е проблем относно критерии, заложени в Шенгенската конвенция", коментира вътрешният министър Цветан Цветанов, цитиран от "Фокус".
Холандия има вътрешнополитически проблем. Знаете, че в коалиционното правителство, което е съставено от година и нещо, има изрично упомената клауза точно за присъединяването на България и Румъния към Шенген", поясни той.
На последния съвет на вътрешните министри от ЕС, в който участва и Холандия, много ясно беше отчетено, че България и Румъния са покрили всички критерии и са минали успешно всички мисии за проверки на експертно ниво, коментира Цветанов.

"България е изпълнила техническите изисквания за членство в Шенгенската зона, ще бъде справедливо, ако получи членство, ако въпросът бъде решен в наша полза", каза пък президентът Георги Първанов в началото на своята годишна среща с ръководителите и представителите на дипломатическите мисии, цитиран от "Фокус". Той заяви, че не смята, че е редно този въпрос да се смесва с други критерии.
По думите му – за готовността за членството ни в Шенген има единодушие между институциите.

"Сигналът от Холандия е много тревожен, много тежък и представлява ясна оценка за правителството и за работата му в борбата с корупцията", заяви депутатът от левицата Михаил Миков.

На 4 април т.г. водещият екип в работната група по въпросите на Шенген към Съвета на ЕС заяви официално, че България отговаря на изискванията за опазването на сухопътните граници на зоната.
Месец по-късно комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европарламента прие доклада, който отбелязва готовността на България и на Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство и препоръчва това да стане през 2011 г.

На 9 юни обаче Съветът на министрите на ЕС по вътрешни работи и правосъдие отложи решението си за септември под натиска на Франция, Германия и Холандия.

В началото на септември Цветан Цветанов, който бе на посещение в Брюксел, съобщи, че решението дали България и Румъния да бъдат допуснати в Шенгенското пространство ще бъде взето на 22 септември.

Днес Европейската комисия предложи промени в работата на пространството, свободно от граничен контрол.