Този резултат отразява нарасналата популярност на Партиятa на свободата (ПС), чийто кандидат е Хофер, през изминалата година.

В изборите са участвали над 68 процента от гласоподавателите.

До тази сутрин още не бяха преброени гласовете на 220 000 австрийци, пратени по пощата, но от тях не се очаква разместване в класирането.

За Норберт Хофер са гласували 35,4% от избирателите. След него е независимият Александър ван дер Белен с 21,3 процента. Двамата ще се явят на втори тур на 22 май.

Веднага след тях се нарежда независимата кандидатка Ирмгард Грис с 19%.

Слабо се представят кандидатите и на двете управляващи партии: Андреас Кол от Австрийската народна партия (11,2%) и социалдемократът Рудолф Хундсторфер (10,9 на сто).

Така, за първи път в новата история на Австрия във втория тур на президентски избори няма да участва представител на управляващите. Само политическият аутсайдер Рихард Лугнер се представи по-зле (с 2,3%), отбелязва АП.

Победата на Хофер е най-доброто представяне на "Партията на свободата" от създаването й след Втората световна война (1945 г.). Предишното й особено добро постижение бе спечелването на над 27% от гласовете на изборите, които решиха членството на Австрия в ЕС.

"Това е началото на нова политическа ера", е заявил лидерът на ПС Хайнц-Кристиан Щрахе. Според него резултатът отразява "крайното недоволство" от коалиционното правителство на социалдемократите и консерваторите.

Избирателите обаче не само предпочетоха антиимигрантската и антиевропейска позиция на "Партията на свободата". Те гласуваха и против политическия елит, доминиран от години от двете партии от коалицията, управлявали по отделно или заедно, в по-голямата част от следвоенната епоха, отбелязва ДПА.

"Това бе вот против системата. Хората не са доволни от начина, по който функционира демокрацията", каза наблюдателят Томас Хофер.

С оглед на възможна победа на "Партията на свободата" на парламентарните избори през 2018 г. президентският вот може да промени хода на австрийската политика.

Вече почти година ПС се радва на обществена подкрепа от над 30 на сто. Този период съвпадна с миграционната криза, но избирателите бяха недоволни от левоцентристите социалдемократи и десноцентристите консерватори още преди това. Споровете на управляващиге по ключови въпроси като данъците, пенсиите и образователната реформа, създадоха впечатление за политическа стагнация, отбелязва АП.

АНКЕТА: Ще продължи ли подемът на националистите?