Оцелели през Холокоста приятели се събират след 76 години
Двамата се намират отново преди шест месеца
Когато Алис Герщел маха за довиждане на малкия си приятел Саймън Гроновски през октомври 1941 година, тя едва ли предполага, че следващата им среща ще е след 76 години и на половин свят далече от мястото, на което са се сбогували.
Алис Герщел и нейното еврейско семейство живели скрити в дома на Гроновски за почти две седмици, преди баща й да изпрати съобщение от Франция, че е сключил сделка с контрабандист, който би могъл да я изведе от Белгия, заедно с нейните братя и сестри и майка им.
Семейство Гроновски обаче, също евреин, решили да останат. Те се крили в продължение на 18 месеца, докато нацистите почукали на вратата им и качили Симон, сестрата му и майка им на един от влаковете на смърта към Аушвиц.
"Мислех, че цялото семейство е било убито. Нямах представа ", казва Герщел в деня на срещата на двамата приятели от детинство. Те си стискат ръцете и се прегръщат в Лос Анджелиския музей на Холокоста, точно преди Йом Ашоа или Деня на честването на Холокоста (12 април).
По времето на Холокоста двете семейства, които бързо се сприятеляват след случайна среща в белгийски морски курорт през 1939 г., са разделени.
Бащата на Алис Герщел, търговец на диамант със съпруга и четири деца, решил да избяга от Белгия през 1941 г. Той превърнал диамантите си в пари, закупил девет визи за семейството си и семейството на брат си, с които преминали през окупираната от нацисти Франция, стигнали чак до мароканския град Казабланка и от там се качили на кораб, пътуващ за Куба.
Бащата на Саймън Гроновски вярвал наивно, че той и семейството му ще оцелеят скрити в Брюксел. "Баща ми не осъзнаваше напрежението, той беше поет, можеше да пише на 6 езика", спомня си Саймън. И допълва: Той не може да повярва, че в Европа през 20-и век може да има такова варварство.
Когато пристигат нацистите, бащата на Саймън Гроновски е в болница. Съпругата му лъже, че е мъртъв и така го спасява от Аушвиц. Нацистите обаче отвеждат нея и децата й. След няколко седмици, когато вече пътуват във влак към Аушвиц, тя спасява и сина си Саймън като го принуждава ва скочи от влака.
След войната момчето се събира отново с баща си и в крайна сметка се връщат в апартамента, където са живяли в Брюксел. Той завършва юридическото училище и става практикуващ адвокат.
Семейството на Алис Герщел емигрира в Съединените щати. Там тя се омъжва, има двама сина и живее в Лос Анджелис, като прави кариера в бизнеса с недвижими имоти.
Веднага след войната семейството й се опита да намери приятелите си Гроновски.
По-големият брат на Герщел-Золтан, успява да влезе във връзка със Саймън Горновски и двамата си пишат писма. Саймън съобщава, че сестра му и майка му са починали в Аушвиц, а по-късно е загубил и баща си. Золтан обаче никога не казвал на семейството си, че "малкият Саймън" е оцелял.
Алис Герщел научила, че Саймън е жив преди шест месеца, когато племенникът й започнал да проучва онлайн семейната им история, пише Би Би Си. Той попада на мемоари за семейство Гроновски от 2002 година, в които момчето е наречено "Детето на 20-ия влак" и се разказва историята на неговото бягство. Така племенникът събира старите приятели от детинство, оцелели във времето на Холокоста.