Кой е Марко Тотев и защо името му става нарицателно за лош късмет?
Търновецът е първият официално признат юрист в нова България, колоритна личност и голям шегобиец
Обратно в новинатаКоментари - Кой е Марко Тотев и защо името му става нарицателно за лош късмет? | Днес.dir.bg
Коментари
да напишете и за Гюро Михайлов! Като бях ученик, възрастните често използваха името му. Примерно "Аз да не съм Гюро Михайлов" или "той да не е Гюро Михайлов", а също и "като Гюро Михайлов...". Но сега младежите изобщо не са слушали за Гюро и не знаят кой е той.
по обратната логика оставам с впечатлението, че е изгубил значително повече брой игри на карти, отколкото е спечелил съдебни дела, за да му остане прозвището. Тоест няма как сега нашите парламентарни отрпеки да ги наречем Марко Тотевци, защото те определено не губят в игричките си (е, добре де, освен Живко Коцев ръчния си часовник).
Чудесна статия. Заключителният параграф ми се струва малко не на място, но уважавам преценката на автора. С удоволствие бих чел повече статии, които изследват произхода на български поговорки, думи или нарицателни личности.
А късмет извадил само на погребението си, защото валяло много а той бил на сухо под капака на ковчега. :)
Супер интересно! Цял живот слушам името му, а чак сега разбрах кой е! Поздравления за статията!
Те така през османското "робство". Бил е роб от богат и известен род и е учил право в Европа.
Султана прокламира равноправие сред гражданите на Империята през 1858-а година, с което формално дава свобода на поданиците си като премахва крепостното право, и от тази дата на теория би трябвало да можеш да се движиш из Империята без да представяш разрешение, тескере, от бея, на чиито земи си закрепостен, пред съседния бей... но на практика отмяната на закрепостяването и придобиването на право на частна собственост у нас юридически е оформено чак през 1879-а година, и едва от тази година крепостните актове с които Султана дарява земите, и хората които вървят с тях, във вече васалното Княжество България си за ползване на определена личност, но не и на наследниците му, се преобразуват в актове за собственост, товаза кето споменават и в горната статия, но продължават да носят името крепостни актове, макар че те вече разрешават наследяването… но без живеещите на притежаваната според крепостния акт земя.