Кучето е опитомено преди около 15 000 години. Оттогава то станало предпочитаното от човека животно компаньон, като увеличило общителността си с хората.

Пер Йенсен и колегите му от университета в Линшьопинг, Швеция, изследвали поведението на 500 кучета от породата "Бигъл", която произхожда от Англия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Пред тях били поставени три съда, пълни с лакомства. Животните трябвало да повдигнат капаците. Проблемът бил в това, че единият от тях е запечатан.

Учените констатирали, че някои от кучетата потърсили визуален контакт с хора, вероятно за да поискат помощ. Следователно става въпрос за еволюция, тъй като прародителят на кучето - вълкът би потърсил сам решение на проблема, без да се осланя на помощ от човека.

"Това доказва важната роля на опитомяването", поясни Йенсен. Учените след това изследвали генома на 200 кучета от породата бигъл и установили местонахождението на генни вариации, свързани с това поведение. Идентифицирани били 5 вариации в две различни зони на генома.

"За пръв път са открити гени, които вероятно са отговорни за промени в социалното поведение на кучето от опитомяването му", отбеляза Йенсен.

Той е на мнение, че или тези гени са мутирали вследствие на опитомяването, или същите генни вариации съществуват у вълците, но по-рядко. Първите опитомени кучета вероятно са били избрани сред вълци, които притежават въпросните генни вариации.

Резултатите от изследването са публикувани в Scientific Reports.