"Железният юмрук" на еквадорския президент срещу развилнелите се банди
Получил подкрепа за справяне с насилието на неотдавнашния референдум Даниел Нобоа обяви извънредно положение в пет провинции
Еквадорският президент Даниел Нобоа обяви извънредно положение в пет провинции заради "вътрешен въоръжен конфликт", предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Това е вторият път, в който Нобоа обявява извънредно положение във връзка със ситуацията в сферата на сигурността. Ройтерс отбелязва, че еквадорският президент встъпи в длъжност през ноември с обещанието да се справи с проблемите в сферата на сигурността и с ширещата се престъпност.
Мярката се отнася за провинциите Ел Оро, Гуаяс, Лос Риос, Манаби и Санта Елена и е с продължителност от 60 дни, се казва в указ на Нобоа.
Полицията и въоръжените сили ще бъдат разположени в провинциите заради "необходимостта от водене на операции на тактически сражения срещу организирани престъпни групировки", се уточнява в документа.
Според правителството насилието в Еквадор е свързано с престъпните групировки, които се занимават с трафик на наркотици.
Еквадор традиционно е една от най-мирните страни в Южна Америка, но през последните години е разтърсван от вълна от насилие и престъпност, голяма част от която се разпространи от съседна Колумбия, най-големия производител на кокаин в света. Миналата година процентът на убийствата в страната достигна 40 на 100 000 души, един от най-високите в региона.
Нобоа пое управлението, изправяйки се лице в лице с бандите, припомня "Форин Полиси". Тази задача стана още по-належаща, след като маскирани въоръжени лица, някои по заповед на намиращи се в затвора наркотрафиканти, започнаха да тероризират жителите и дори поеха контрола над телевизионен канал, докато атаката им се излъчваше на живо в безпрецедентна демонстрация на сила. Това накара президента да обяви, както пише изданието, "поредната война срещу дрогата", за целта обаче трябваше да получи официалната подкрепа на народа.
Гласоподавателите подкрепиха с между 62% и 73% 9 от 11-те въпроса на произведения на 21 април референдум, давайки на президента Нобоа картбланш за борба срещу вълната от насилие между наркобандите. И макар да отбеляза победа по отношение на сигурността, икономическите му инициативи бяха категорично отхвърлени от обществото.
Преди седмица Асошиейтед прес отбеляза, че наскоро избраният президент на Еквадор, когото наричат "издънка на богата фамилия износители на банани", е постигнал категорична победа на референдума, представен от него пред обществото като начин за разбиване на престъпните групировки, предизвикали спирала на насилие в страната.
Гласоподавателите одобриха въпросите, свързани със сигурността, включително екстрадирането на затворници, както и възможността въоръжените сили да контролират пътищата за достъп до затворите, по-строги наказания за престъпления, използване от силите на реда и на армията на конфискуваните от трафиканти и бандити оръжия, а също експроприация на активи с незаконен произход, съобщи Ройтерс.
Очаква се сега, след референдума, основният закон на страната да бъде променен така, че да позволи екстрадиция на престъпните босове в чужбина. В такъв случай страната ще последва стъпките на Колумбия и Мексико, които изпратиха десетки престъпни босове да бъдат съдени в САЩ, коментира на 25 април АФП, цитирана от БТА.
Някои от одобрените мерки предполагат промени в конституцията на Еквадор, но тъй като преди това бяха одобрени от Конституционния съд, Нобоа трябва само да ги обнародва в еквадорския Официален вестник, за да влязат в сила, посочва АВС News. Сред тях са онези инициативи, свързани с използването на армията и екстрадицията. За промените, които изискват промяна на някои общи закони, президентът ще трябва да изпрати предложение за реформа до парламента, който ще има 60 дни, за да ги обработи.
И тук според вестник "Паис" стои най-голямото предизвикателство пред Нобоа - да накара депутатите да одобрят правните реформи, които са необходими за изпълнение на въпросите на референдума. Законодателната власт се превърна в нов опозиционен фронт, който президентът отвори за себе си, след като нареди предизвикала критики операция срещу Мексиканското посолство, за да измъкне от там укриващия се в дипломатическия обект бивш вицепрезидент Хорхе Глас. Този ход спечели на Нобоа неодобрението на ПП "Гражданска революция", която контролира 38% от парламента.
"Ал Джазира" в свой анализ посочва, че критиците на референдума смятат, че той отразява преминаване към политиките на "железен юмрук", популярни в други страни от Латинска Америка, където често от свобода се лишават политически опоненти при липса на справедлив процес.
Според "Файненшъл Таймс" Нобоа се опитва да възпроизведе някои от тактиките на президента на Ел Салвадор Найиб Букеле, който получи широка вътрешна подкрепа за собствените си репресии срещу престъпни групировки въпреки опасенията на правозащитните групи относно авторитаризма и липсата на справедлив процес. Анализаторите, цитирани от изданието, твърдят, че тактиката на Букеле - при която 76 000 заподозрени членове на банди са били затворени от март 2022 г. - ще се провали в Еквадор, където престъпните групи са по-добре финансирани и са се сплели в политически и съдебни институции.
Същевременно, макар и да прие мерките за справяне с престъпността, предложени от Нобоа, народът категорично отхвърли икономическите му предложения, а именно - разрешаването на международен арбитраж при инвестиционни спорове и почасовите трудови договори.
"Изправени пред реалността, в която живеем, хората гласуваха от страх, а не от подкрепа за администрацията на Даниел Нобоа", разкрива президентът на Конфедерацията на коренното население на Еквадор Леонидас Иза, цитиран от британския "Гардиън". Неговата организация, както и левите партии в страната се обявиха срещу всичките въпроси на референдума, но особено силно критикуваха двата икономически, които да доведат до "отстъпването на трудовите права" и нормализиране на трудовата експлоатация.
Според местния икономист Алберто Акоста, цитиран от "Пренса Латина", по двете предложения на Нобоа, получили отказ, се вижда, че у еквадорците в крайна сметка е надделял стремежът за защита на националния суверенитет и трудовите права. Той класифицира като "народна победа" това, че е казано "не" на двете предложения, които се опитваха да отстъпят суверенитета и да увеличат несигурността на работните места.