Размерът на дължимата лихва бил уговорен като към базовия лихвен процент (БЛП) на банката се добави надбавка (отстъпка) от -1,62 процента, съобщава Дарик.

Условията на банката предвиждали актуализация на лихвения процент да се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна на съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от 30 базисни пунскта спрямо стойността му до момента.

След 2009 г., в резултат на икономическата обстановка, размерът на Еuribor чувствително намалял, но това не било съобразено от банката. Напротив, тя едностранно въвела трети компонент при определяне на размера на месечните погасителни вноски – „премия”, която не била предвидена нито в договора, нито в общите условия на банката.

В резултат на това от началото на 2009 г. до края на 2013 г. банката усвоила погасителни вноски без основание – в по-висок размер от договорения.

Според банката измененията на размера на погасителните вноски по договора с ищцата са правени в съответствие с договореното в договора за кредит и ОУ на банката и смята, че направените промени са в съответствие с възможността за изменение на икономическата обстановка през продължителния период на изпълнение на договора.

Банката прави възражение за изтекла погасителна давност за частта от сумата, която е начислена и събрана преди повече от три години преди завеждането на иска като счита, че в случая тя е приложима.

Русенският районен съд постанови банката да заплати на С.С. сумата в размер на 3516,04 лв., представляваща неправомерно получена парична сума за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., с която банката се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 703,20 лева - направени по делото разноски.

Отхвърлен е иска в останалата му част – за горницата над 3516,04 лв. до 5000 лв.

Съдът обаче осъди и ищцата да заплати на банката разноските по делото.