Премиерът: Докладът на ЕК за върховенството на закона показва положителна оценка за кабинета

"Все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията", заяви Кирил Петков

Снимка: БТА

Премиерът: Докладът на ЕК за върховенството на закона показва положителна оценка за кабинета

15:49 | 13 юли 2022 | Редактор : Радостина Димитрова 99 2952 Снимка: БТА

Докладът на ЕК за върховенството на закона показва положителната оценка на Комисията за свършеното от кабинета за последните седем месеца. Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков, коментирайки получения документ от ЕК.

Управленската коалиция

"В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба", подчерта министър-председателят.

"Все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията", смята Кирил Петков.

Документът обхваща всички държави членки на ЕС, включително България. Докладът обхваща четири основни стълба - националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, посочват от МС.

Ето заключенията в частта от Доклада, посветена на България:

Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост - в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка.

ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител № 1 е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения. ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание. В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство.

Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт.

По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на КПКОНПИ, включително разделянето й на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.

По отношение на медийната свобода, ЕК констатира, че за изминалата година професионалната среда на журналистите леко се е подобрила, като представителите на медиите са имали възможност да се изразяват по-свободно в сравнение с преди. Въпреки това въпросът с прозрачността на собствеността в медиите продължава да буди сериозни притеснения.

С позитивен знак е отбелязано подобряването на законодателния процес с приемането на изискването всички законопроекти да се внасят в Народното събрание заедно с мотиви и предварителна оценка на въздействие.

Министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова публикува в официалния си фейсбук профил преглед на представения днес годишен доклад на ЕК за върховенството на правото в държавите членки на ЕС, в частта относно България, предава БТА.

Йорданова посочва, че в отрицателен аспект Докладът посочва нарастващите опасения във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). По думите ѝ ЕК подчертава, че необходимостта от вземане на мерки във връзка с неговия състав става все по-важна. В доклада са констатирани и проблемите, свързани с политическото влияние върху Инспектората към Висшия съдебен съвет и неговото функциониране в условия на изтекъл мандат, допълва министърът.

В главата за България ЕК изрично отбелязва поетите в контекста на българския План за възстановяване и устойчивост ангажименти от българското правителство за реформи в сферата на правосъдието и противодействието на корупцията. Комисията подчертава, че тези действия са в отговор на дългогодишните очаквания към българската държава за създаването на ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на разследване, отбелязва министърът.

Йорданова акцентира, че създаването на механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор е обект на законопроект, който до дни ще бъде представен от Министерството на правосъдието.

Тя отбелязва още, че в Доклада се подчертава също и поетият ангажимент за реформа на КПКОНПИ, като се посочва, че целта е подобряване на дейността на комисията и постигане на по-добри резултати както по отношение на антикорупционните действия, така и при действията за отнемане на имущество.

"Законопроектът за реформа на КПКОНПИ е вече в Народното събрание, внесен от народни представители, а разработването на измененията касаещи конфискацията е в етап на финализиране в Министерството на правосъдието", коментира министър Йорданова.

"Докладът отчита законодателната реформа за закриване на специализираното правосъдие, като се отчитат в положителен аспект предвидените механизми за преназначаване на съответните магистрати. Европейската комисия изрично отбелязва премахването възможността за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, поради съществуващите рискове, включително от корупция", посочва още министърът на правосъдието. Тя допълва, че и двата законопроекта - за промени в Закона за съдебната власт и Закона за българското гражданство бяха разработени от Министерството на правосъдието в рамките на този мандат и приети от 47-ото Народно събрание.

ИЗБРАНО