На рождения ден на Конституцията Радев критикува конюнктурните й изменения

Еволюцията на основния закон се задвижва от прилагането му, напомня президентът в словото си по повод 33 г. от приемането му от Седмото ВНС

Снимка: БТА

На рождения ден на Конституцията Радев критикува конюнктурните й изменения

17:45 | 12 юли 2024 | Редактор : Ива Капкова 15 2089 Снимка: БТА

Президентът Румен Радев почете рождения ден на българската Конституция с обръщение, в което напомни неодобрението си на последните промени, сътворени от миналия, 49-и парламент, които нарича конюнктурни. Той подчертава, че е важно нейното спазване преди всичко и в това се състоие нейното еволюиране, а не в изменения, съобразени с конкретната конюнктура.

Президентът Радев

"Еволюцията на Конституцията се задвижва повече от неотклонното ѝ прилагане, а не от конюнктурните ѝ изменения", подчертава президентът по повод 33-ата годишнина от приемането на действащата Конституция на Република България.

Радев посочва още, че трябва да помним с уважение народните представители от Седмото Велико народно събрание, поставили правата на човека, националното и държавното ни единство пред своите политически различия, цитира го президентският пресцентър.

Държавният глава отбелязва, че приетата на 12 юли 1991 г. Конституция във време на драматичен преход от тоталитаризъм към демокрация, не е "Конституция на прехода", защото се основава на непреходни общочовешки ценности.

"Тези ценности трябва да се припомнят и отстояват всеки ден, защото свободата, мирът, хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта не са дар, те са исторически отвоювани достижения на човечеството и са неизменни признаци на демократичната, правовата и социалната държава", посочва Румен Радев.

"Силата на Основния закон не се изчерпва само в способността му да се прилага пряко и спазването му да се гарантира от определени държавни органи. Същинската мощ на Конституцията е убеждението, че върховният закон е стабилен, сътворен с мъдрост, разум и грижа към обществото и отделната личност", казва Румен Радев в своята позиция.

Конституцията, приета на 12 юли 1991 г., бе променена от 49-ия парламент в началото на тази година, а президентът оспори пред КС измененията й, като сред тях и тези, които орязват неговите правомощия, както и дават възможност на хора с двойно гражданство да стават депутати и министри. Очаква се всеки момент Конституционният съд да се произнесе по жалбата срещу промените в Конституцията, за които дори вече част от вносителите, като представителите на ГЕРБ, се съгласиха, че са били неудачни и вредни.

Ако КС върне оспорените текстове, все още не е ясно дали се възстановяват действалите до онзи момент, или трябва да се гласуват нови текстове. Според юристи вероятно магистратите от КС ще излязат и с тълкувание какво точно да предприеме Народното събрание след евентуална отмяна на конституционните промени.

Сред последните изменения в основния закон беше излъчването на служебен премиер от Народното събрание, а не от президента, който беше задължен да го назначи сред списък от висши чиновници, заемащи публични длъжности, като председател на НС, ръководители на БНБ, омбудсмана и председателя на Сметната палата, както и заместниците им.

Мнозина политици, анализатори и юристи, в това число съдии и главният прокурор, разкритикуваха промените в основния закон. Те бяха инициирани от ПП-ДБ и подкрепени от ГЕРБ и ДПС, а първото им практическо приложение намери израз в назначаването на Димитър Главчев, шеф на Сметната палата, за служебен премиер, какъвто е и до момента.

ИЗБРАНО