Така премиерът Бойко Борисов интерпретира вчерашната препоръка на Европейската комисия България да бъде извадена от черния списък на страните с дефицит над 3% от БВП.

Той направи подобно изявление и вчера, като каза: "След потвърдената стабилна прогноза за България от Moody`s, решението на Комисията е поредната положителна оценка за страната ни и поредното опровержение на лъжите и страховете, които сее Ахмед Доган".

България беше поощрена за пенсионната реформа и беше поощрена за това, че над 20 пъти повече пари усвоява от еврофондовете”, каза още премиерът.
„Сега с плащането на метрото, „Тракия”, „Марица”, „Струма”, „Дунав мост” 2, южната дъга ще отидем догодина на 85% (усвояване) от еврофондовете", каза Борисов.

Той коментира и препоръките по отношение на здравната реформа. "Четирима министри смених, защото имаме съмнения и досега не е налучкана точната формула и ние се задоволихме с това само да дадем максимално много пари за всички времена в здравеопазването тази година 3.5 млрд. лева", обясни Борисов.

Другата основна забележка засяга  икономиката. "Смених министъра (Трайчо Трайков - бел. ред.). Това, което наблюдавате е, че правим 1 млрд. в „Конкурентоспособност” завчера за тези 270 фирми, които първи бяха готови за по над 300 000 лева за всяка една от тях, а един млрд. чакат да дойдат да ги вземат. "

Били приготвени и 150 млн. лева за младежката безработица, каза той в отговор на друга препоръка. "Всеки, които иска да дойде шест месеца да го обучаваме и да му плащаме за това, ще го обучаваме плюс осигуровките”, обясни премиерът.
 
По отношение на критиките за образованието той заяви, че „това е процес, който резултатът го дава след 10 години". Според документа "Процентът на хора с трудности в четенето, по математика и точни науки в България е най-високият в ЕС."
Докладът обаче съдържа и други критики, включително за бедността.

Вчера Европейската комисия прие пакет от препоръки за засилване на финансовата стабилност, стимулиране на растежа и създаване на работни места в целия ЕС.
Конкретно за България Комисията разглежда 10 области на реформите и отправя препоръки в седем направления.

Пълно изпълнение е посочено само по предишната препоръка за бюджетния свръхдефицит. Но дори в сферата на бюджетната политика има критики, като комисията препоръчва да се подобри качеството на публичните разходи, особено в секторите на образованието и здравеопазването. ЕК настоява още да се заложи по-реалистична прогзона за ръста на БВП (както е известно, правителството разчита на ръст над 1% и твърди, че няма риск за приходите, докато комисията наскоро коригира прогнозата си на 0.5%).

Две от критиките, които засягат най-много хора, са свързани с борбата с бедността и повишаването на доходите в съответствие с ръста на производителността. "Процентът на хората, изложени на риск от сериозни материални лишения, в България е най-високият в ЕС, като възрастните хора и децата са особено засегнати", пише комисията.

В доклада се отбелязва, че мерките на пазара на труда са неефективни. Препоръчва се да се ускори изпълнението на националната инициатива за младежка заетост, и да се "гарантира, че минималните осигурителни прагове не обезсърчават декларирания труд".

Колкото до отчитания напоследък ръст на производителността, той се дължи на съкращенията (производството се осигурява от по-малко работници), което не е устойчиво, смята ЕК.

Според комисията властите трябва да довършат пенсионната реформа, която според документа е изпълнена частично. Нужно е да се ограничи ранното пенсиониране и и да се затегне контролът върху пенсиите за инвалидност, препоръчва Комисията.

Освен това трябва да се намали бюрокрацията. Да се увеличи усвояването на европейски фондове, да се подобри качеството и независимостта на съдебната система и да се ускори въвеждането на електронно правителство, съветват от Комисията. В доклада се отбелязва също, че трябва да бъдат предприети мерки за премахване на пазарните бариери и да се стимулира енергийната ефективност, както и да се гарантра прилагането на закона за обществени поръчки.