Политологът Антоний Тодоров определи предстоящите местни избори като объркани, които могат да се окажат и ключови за промяна на управлението на ГЕРБ и разбиване на хегемонията по места. В интервю за Dir.bg той определи най-горещите точки на политическия сблъсък, като посочи, че битките ще бъдат разнородни.

"Не се изключва загърбване на политически пристрастия, за да може да се реши един по-важен въпрос и да се промени моделът на управление. Местните избори са много важни, аз много се надявам от тук до края на октомври нещата да влязат повече в руслото на кампанията, а не във водовъртежа на скандалите, да могат повече хора да бъдат убедени, че има смисъл да се гласува", каза още Тодоров.

- Г-н Тодоров, какви местни избори ни очакват през 2019 година? Като че ли се очертават едни от най-тежките, които са се провеждали досега?

- От една страна, според мен, ще бъдат объркани, защото на много места ние виждаме неочаквани конфигурации да се сблъскват като кандидати, включително в някои големи градове. От друга страна тези избори могат да се окажат ключови за промяна на политическия модел на управление, в смисъл на промяна на политическата хегемония на ГЕРБ. Според мен това е основният им залог. Най-важният резултат ще бъде дали ГЕРБ ще запази или увеличи позициите си в местната власт или обратно. Не говоря тук само за София, а общо за страната, като брой не избрани кметове, присъствие в общинските съвети, контрол върху големите градове. Това за мен е основният залог на тези избори.

Кампанията, за съжаление, започна със скандали, особено онзи отвратителен скандал с публикуването на снимките от една онлайн медия, която целеше да удари позициите на един от кандидатите за кмет в София. Тази отвратителност, не се притеснявам да използвам тази дума, зарази кампанията и се страхувам, че беше продължена от онзиденшното поведение на Волен Сидеров в предаването "Референдум" по БНТ. Ако това ще бъде надвикването по време на кампанията, то никаква няма да я има, а ще бъде едно обикновено надвикване, където най-силно викащият очаква да получи най-много гласовете на разярени и ядосани граждани. Само че кметската власт е твърде сериозна и засяга твърде много хора и нещата от нашия всекидневен живот, за да можем да я оставим да протече като надвикване.

- Кои ще са най-оспорваните битки, къде ще се стигне до балотаж?

- Аз наблюдавам страната. Имаме 265 общини, те са много различни, но някои може да са емблематични. Естествено, че най-голямото внимание е съсредоточено какво ще се случи в София. Говорим и за кмета на голямата Софийска община, но тук има и 24 района, където също не е много ясно как ще протекат битките и някъде може да се стигне до балотаж без много сигурен изход. Балотаж може да има в Пловдив, не е ясно в Русе как ще протекат нещата, в Добрич, в Плевен. Много са местата, има градове, където, както в Пловдив, конфигурациите са малко неочаквани. В Пловдив се очаква на балотаж да отидат представител на ГЕРБ и на ВМРО - т.е. две партии в правителствената коалиция и това не е кандидат от опозицията, както изглежда, че ще е в София. Така че ще имаме много разнородни битки. Всъщност, ако трябва да характеризирам изборите - те ще бъдат и разнородни в този смисъл.

- Ще успее ли ГЕРБ да задържи резултата си от миналите местни избори?

- За мен това е залогът. След десетгодишно управление на страната, дори онова кратко прекъсване по времето на управлението на Орешарски можем да не го броим, защото този кабинет нямаше нито време, нито възможности, поради натиска на протестите и нямаше как да свърши Бог знае какво. Така че ГЕРБ все едно остана първа партия по броя на гласовете, които получава на изборите, с изключение на президентските. Аз мисля, обаче, че нещата започнаха леко да се пропукват в тази политическа хегемония след президентските избори. Но това не се случи на парламентарните през 2017 г., дали ще се случи сега е големият въпрос. Всичко зависи от начина, по който опозицията ще бъде убедителна и доколко, понеже тя е много разнородна, ще съумее да намери поне общ тактически интерес да действа в момента заедно, за да може да сложи край на такава политическа хегемония. Ясно е, че различните съставки на опозицията имат различни виждания за бъдещето и политически различия. Но вероятно има момент, в който тези политически различия може да бъдат загърбени временно, за да може да се реши един по-важен въпрос и да се промени моделът на управление.

- Да ви върна отново към изборите в София. Мая Манолова ще успее ли да привлече негласуващи и част от десницата?

- София се очертава много интересна ситуация и то поради кандидатурата на Мая Манолова. Дори тя да успее да стигне до балотаж, това вече ще е пробив. Защото сегашната кметица Йорданка Фандъкова от ГЕРБ печели всички избори още на първия тур. Затова казвам, че има политическа хегемония на ГЕРБ. Дори да се стигне до балотаж, вече е някаква промяна. При това самата Йорданка Фандъкова каза, че иска да управлява с нов екип и тя очаква някакво обновление.  В София се е натрупало такова очакване за обновление. Голямата завръзка е дали Мая Манолова ще успее да привлече част от негласуващите и от десницата. Ако тя успее да привлече повече гласове, е много вероятно това да бъде в нейна полза, отколкото в полза на ГЕРБ. Дали ще съумее да привлече избиратели, които се определят като такива на десницата? В това отношение е хубаво да си представим изборите в двата им параметъра. Първият е себеизявата на избирателя - избирам този, който ми харесва, този с който се смятам свързан или който отговаря на моите политически убеждения. Вторият е гласувам, за да избера кмет, с който да постигна политически резултат. Двете неща, когато съвпадат, е много комфортно за личността. Но могат да не съвпаднат. Например кандидатите на това, което наричат "стара десница" или "градска десница", всички тези прилагателни са доста неподходящи, но това е друг въпрос, тези кандидати, които виждаме във всичките сондажи, нямат шанс да стигнат до балотаж. И тогава въпросът ще се реши на един евентуален балотаж. Искат ли тези избиратели промяна или не? Това е основният въпрос. А кой е ляв и кой десен, аз бих предпочел да оставим нещата на действителната политика. Защото има и центристи хора, които не се смятат нито леви, нито десни, те също имат право на глас и да бъдат представлявани. Ясно е, че Мая Манолова идва от средите на БСП, тя има своята политическа история, но също така има своята история и като омбудсман, където тя действаше надпартийно. Как да определим нейното действие като омбудсман - ляво, дясно или центриско?! Тя действаше в пълния смисъл на думата като обществен защитник.

- Левицата сгреши ли, че не издигна собствен кандидат за София?

- Питам се кой би бил по-успешният кандидат на левицата в София от Мая Манолова? Най-успешният досега беше Георги Кадиев. Той получи от всички други кандидати най-много гласове в София. След това левицата получи много по-малко, но Георги Кадиев вече не е в БСП. И аз наистина се питам кой да е по-успешният кандидат, който да е в конкуренция с Мая Манолова. Аз смятам, че беше както логично, така и разумно Градският съвет на БСП, пък и Националният съвет на партията да подкрепи кандидатурата на Мая Манолова. Тя не се появява като кандидатура на БСП, но подкрепата ще е много важна.

- А какви са нагласите на избирателите като цяло, ще излезе ли българинът до урните да гласува?

- Вижте как общо взето започна кампанията - поредица от скандали, които дори не се отнасят и до изборите - било то случилото се в БНР, било то с цялата истерия около Полфриймън. Изведнъж хората са завъртени в един мощен информационен поток, който говори за всичко друго, само не и за местната власт и местните избори. Но те са много важни, аз много се надявам от тук до края на октомври нещата да влязат повече в руслото на кампанията, да могат повече хора да бъдат убедени, че има смисъл да се гласува, особено за местната власт, защото там има ресурси и има възможности гражданите по-пряко да влияят на решенията, отколкото на национално равнище. По-лесно е да накарате общинския кмет и общинския съвет да ти съдействат и да направят нещо, отколкото правителството и Народното събрание.