Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие. Тревожната статистика представи пред БНР Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

Тя цитира данни от национално проучване за насилието над деца, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, което показва, че 47% от децата в България са преживели насилие преди 18-годишната си възраст.

По думите ѝ най-разпространено е емоционалното насилие - при почти половината от анкетираните деца. Следват физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването. Децата с увреждания са в по-голям риск, отчете Кристина де Бройн, като уточни, че там има и по-голям процент насилие във всичките му форми.

Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от сексуална експлоатация. Опитваме се да изградим отново живота на тези хора благодарение на различни механизми за подкрепа, коментира Кристина де Бройн.

Тя подчерта, че предизвикателствата в тази сфера са много различни. Според нея едно от ключовите е координацията между различните сектори и органи. Там има нужда от заздравяване, смята тя. По думите ѝ друго важно предизвикателство, по което трябва да се работи, е недостигът на специализирани услуги, които да помагат на деца-жертви на насилие. Кристина де Бройн отправи критики за състоянието на детското правосъдие.

"Виждаме, че липсват ясни протоколи за съдебни производства, които са щадящи за децата. Също така и това, че не се използват достатъчно сините стаи, които вече съществуват в България. Трябва да насърчим сътрудничество между правоприлагащите органи и социалните услуги, така че жертвите на насилие да могат да получат подкрепата под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ прилага в България - той се нарича "Зона закрила", коментира тя.

Представителката на УНИЦЕФ отбеляза, че този модел е включен в националната програма за интегрирана подкрепа за деца и изрази надежда тази програма скоро да бъде финализирана с ясно разписан бюджет. По думите ѝ така "Зона закрила" ще може да стигне до всяка област в България.

В момента Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от 1958 г. и не отговаря на законодателството на ЕС, подчерта тя и добави, че по този въпрос трябва да си сътрудничат с министрите на правосъдието, социалната политика и вътрешните работи.

Кристина де Бройн посочи, че в България започва нова програма, която ще обхване периода от 2023 до 2027 г. Тя е насочена към ключовите проблеми на децата.

"Нашите ключови приоритети са свързани с ранното детско развитие, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развитие е забележителна област, по която работим с правителството", коментира Де Бройн.

Работим по въпросите за насилието и тормоза, както и за качествено образование, добави тя като други приоритети в програмата. Тревожни са и данните на ООН за детската смъртност. Кристина де Бройн заяви, че има и добри новини и посочи:

"За периода от 2000 до 2022 г. детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е възможен, когато заедно работим по конкретни програми. България обаче все още изостава от средните стойности за ЕС в това отношение", подчерта тя, като обясни, че за да се стигне до тези стойности, трябва да има инвестиции за системата за първична медицинска помощ.

"Трябва да се въведе система за услуги в общността, така че в най-отдалечените райони, в най-малките селца в България да има достъп до здравеопазване", отбеляза недостатъци представителката на УНИЦЕФ.

Според нея се наблюдават разлики в различните области. Този проблем трябва да се постави на преден план, категорична е Кристина де Бройн и посочи областите Монтана и Сливен, за които е необходима по-концентрирана подкрепа.

Представителят на УНИЦЕФ в България отбеляза и въпроса с правата на децата. Според нея трябва да се подобри публичното финансиране в подкрепа на децата и да се разбере къде отиват инвестициите на държавно и местно ниво.

"Нужно е всичко това да е по-видимо и да има по-добър инструментариум за проследяване на качеството на мерките, но също така и резултатите за децата. В тази област виждаме напредък, виждаме, че в някои сектори се работи по-засилено, но трябва да продължим да работим заедно за един по-холистичен подход. Важно е и да се подобри координацията", коментира Де Бройн.