Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.

Вижте снимки от празника >>>

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт.

Легендата разказва, че на този ден св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден.

 Победителят в кушията се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и Булкина неделя. Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки.

Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.

Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.

Имен ден празнуват днес Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

Днес е и 8 март >>>