Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на кръгла маса в Народното събрание на тема „Радикалният ислямизъм – заплаха за националната сигурност на  България“, цитиран от "Фокус".

Цацаров допълни, че радикалният ислям е в "доста прикрита и притихнала форма, защото държавните органи вземат мерки".

"Ислямът не е радикален сам по себе си, т.е. знак на равенство между ислям и радикален ислям няма. Всеки, който прави радикален ислям, преследва други цели. Трябва съвсем ясно да кажем, че радикалният ислям не е единственият източник на тероризъм", каза още главният прокурор.

Той  предупреди, че с двете дела за разпространение на радикален ислям, които се гледат от Пазарджишкия окръжен съд, проблемът не е изкоренен. Според Цацаров, рискови райони са Велинградско и Смолянско.

По отношение на предложението за инкриминиране на проповядването на радикалния ислям в Наказателния кодекс, Цацаров посочи, че би следвало да има ясна дефиниция, какво представлява радикален ислям, защото формулирането на такава норма в Наказателния кодекс предполага еднозначното й тълкуване.

Според главния прокурор, сега действащият режим на регистрация, по силата на който вероизповеданията се ригистрират изначално по съдебен ред, а местните поделения се вписват от общините по уведомителен режим, не е най-добрият.

Сотир Цацаров посочи, че не е привърженик на тоталната намеса на държавата в работата на религиозните институции, но "една малко по-засилена роля на държавата не би била излишна“. Според обвинител №1, държавата трябва да регламентира и висшето духовно образование и съответното право за проповед или правото да се служи без да се намесва в автономията на религиозната институция, но най-малкото да въведе някакви минимални изисквания.

По отношение на законопроекта за противодействие с тероризма, главният прокурор каза, че не трябва да се гледа от гледна точка на политическата призма на управляващи и опозиция, а да се търси полезното.

Той посочи, че линиите между религиозната свобода и държавното регулиране в религиозната област и между мерките за противодействие на тероризма и нарушаването на гражданските права не бива да се преминават.

"Става дума за разумни ограничения, които трябва да бъдат временни и не трябва да посягат на изконни граждански права, но биха могли да доведат до пресичане на възможностите за движение на хора, в хода на антитерористични операции", каза той.

АНКЕТА: Опасявате ли се от радикален ислям в България?