04:14 | 25.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Проф. Аврамов пред Dir.bg: Тази година посрещаме Деня на измамените будители

С тези бюджети Академията ще бъде ликвидирана и без да се нарушава законът, коментира ученият от БАН

12:56 | 1 ноември 2018 | Автор : Лилия Чалева 114 5326 Снимка: Shutterstock/Личен архив

Виж още Защо за първи път в историята на БАН учени напускат храма на науката

Бурна и протестна се оказа тази година за учените на БАН. НИХМ поиска да излезе от Академията заради липса на достатъчно пари за тях. Недостатъчното финансиране обаче остава проблем за всички институти на БАН.

След дълги преговори беше договорено НИХМ да излезе от структурите на БАН до края на тази година и да премине към МОН. Тази седмица обаче стана ясно, че Академията се отказва от това споразумение. От ръководството обясниха, че с текстове в проектобюджета за 2019 г., НИХМ се изважда от БАН заедно с цялото си имущество и архиви, което е грубо нарушение на договореното и противоконституционно. Не остават пари и за учените от НИХМ, които искат да останат под шапката на БАН.

"Моята констатация е, че за разлика от миналата година, когато ние организирахме един Ден на бедните будители на 1 ноември, тази година ние ще честваме празника като Ден на измамените будители", заяви в интервю за Dir.bg проф. Лъчезар Аврамов, ръководител на лаборатория "Биофотоника" в Института по електроника на БАН и член на Настоятелството на БАН.

Виж още БАН се отказа от споразумението за отделяне на НИМХ

- Вчера стана ясно, че Академията се отказва от споразумението с правителството за преминаване на НИХМ към МОН. Защо се стигна дотук и какво стъпки смятате да предприемете в тази връзка?

- Академията се отказва чисто формално, защото това споразумение, макар и подписано от министъра на образованието и ръководните органи на БАН, е денонсирано от МОН. Това споразумение предвиждаше създаване на нов институт по метеорология и хидрология към МОН при спазване на законите на страната. А с денонсирането на споразумението и прехвърлянето на реализацията на този акт към преходни разпоредби на закона за бюджета всъщност нас ни вкарват в закононарушение и затова ние не можем да изпълняваме споразумението.

- Какво имате предвид под закононарушение, че се прехвърля цялата собственост, архив и документи на НИХМ на новата структурата към МОН ли?

- Да. Първо самата Академия на науките, по силата на закона, е автономна публична организация и не може с решение на външен орган, било то Министерския съвет, да преобразува нейно вътрешно звено, каквото е НИХМ. По закон това може да направи само Общото събрание на БАН.

Виж още Ще има споразумение между БАН, НИМХ и МОН

Второто решение - да се прехвърли цялата собственост на НИМХ към новата структура, в това число архивите, интелектуалната и недвижимата собственост, членството в научни организации, е противоконституционно, защото, въпреки че БАН е публична организация, това е публична държавна собственост и това не може да се прави по този начин. В случая се спекулира, че това е закон за бюджета, който се приема от Народното събрание, но в крайна сметка е противозаконно такова действие. Ние имаме становище на професор Огнян Герджиков, в което се казва, че този акт е противоконституционен. Но докато се уредят нещата правно, това решение ще съсипе системата и от това решение ще загубят всички - и Академията, и НИМХ, и държавата.

- Какво включваше подписаното споразумение между БАН и МОН за преминаването на НИМХ към просветното министерство?

- Споразумението беше да се спазват законите и от това следваха няколко действия. Първо МОН и министърът на образованието по Закона за администрация създават нова структура, а ние закриваме нашата структура и откриваме нова. Това дава възможност на всички хора, които работят в НИМХ, да преминат или в едната, или в другата структура, защото има хора, които не желаят да стават държавни чиновници, а да останат учени. Смисълът на тази процедура е да излезе от Академията тази част, която не е научна. Това са около 700 наблюдатели и около 50-60 учени, които едновременно са и администратори в тази система. Самата структура на НИМХ е такава - 700 души, които не са учени, и 70 души, които са. И в решението за разделяне има логика, според мен, защото не е мястото на такава оперативна структура, която 90% не е свързанa с науката, да е в БАН. Има логика и това нещо аз не го отхвърлям. Отхвърлям обаче начина, по който това се прави, защото този начин разрушава структурите, вреди и на БАН, и на НИМХ, а освен това няма да даде нищо на държавата. Правителството иска да се отърве от този публичен натиск и го прави по абсолютно най-неразумния начин.

Виж още 7 дни до пълното спиране на прогнозите за времето и до разпада на НИМХ

- Бихте ли казали по-конкретно какви са реалните щети за БАН, ако се приеме проектобюджетът в сегашния му вид?

- Щетите са най-малкото това, че когато се изваждат от бюджет на БАН цялото НИХМ, за тези хора, които биха искали да останат в Академията, не остават никакви пари. И не са само парите, там не остава оборудване, нищо не остава. Значи това директно нанася материални и интелектуални щети върху Академията. Проектобюджетът предвижда да се изземе архивът на НИМХ от БАН, а това е нарушение на закона за архивите. Освен това, голяма част от други институции, които са свързани с други изследвания, имат нужда от тези данни, а не става ясно как и дали ще могат да се ползват от тях за различни научни задачи. Т.е. това е едно изключително необмислено действие, в което не са обмислени щетите, които може да нанесе. Те вероятно ще бъдат много повече, но ще се проявяват в бъдещето.

- При отделянето на НИМХ от БАН, прогнозата за времето щеше да се прави от новата структура към МОН, нали?

- Да, но всички тези прогнози се правят с математически модели, които не са български. Българското участие е събиране и предоставяне на данни, които влизат в тези модели. Всъщност големите европейски и световни модели, които дават моделиране и прогноза, те зависят от нас само по този начин. - т..е. да предоставят акуратно и редовно данни, това не е научна работа.

Виж още Шефът на синоптиците пред Dir.bg: Премиерът спря финансовата проверка на БАН в НИМХ, назначи одит

- Така създалото се напрежение как ще рефлектира на прогнозите за времето, има ли риск да останем без тях, макар и временно?

- Аз мисля, че смущения в прогнозите на времето няма да има по никакъв начин, защото дори тези колеги от НИМХ, които абсолютно излишно искат да излязат от академията, не са толкова недобросъвестни, че да нанесат щета на държавата, тъй като тези прогнози са свързани с много други дейности.

Според мен с това само се спекулира, така че в никакъв случай няма да има нарушение на тази дейност. Освен това, излизайки от Академията, колегите от НИМХ няма да получат нищо. Основният им протест е против ниското заплащане и недостатъчното финансиране на дейността им, обаче с този акт, те няма да го разрешат този въпрос, а просто в течение на 2-3 години ще бъдат уволнени 2/3 от тях, системата ще бъде автоматизирана, както е в нормалните държави, и ще се окаже, че са действали против собствените си интереси. Но всеки ще получи заслуженото, както се казва.

- Сега, след разваляне на споразумението на БАН с МОН какво следва за НИМХ?

Виж още Проф. Стойкова от БАН: Шефът на НИМХ е отстранен за фрапиращи нарушения

- Академията даде пресконференция, в която обясни ситуацията, че ако проектобюджетът бъде приет в сегашния му вид, може да се стигне до сезиране на Конституционния съд. Изпратено е писмо до премиера Бойко Борисов, в което призоваваме правителството политически да реши по нормален начин нещата. Т.е. да бъдат оттеглени спорните текстове с излизането на НИМХ от БАН. Но това е само половината от проблема. Моето мнение е, че с преекспонирането на проблема с излизането на НИМХ от БАН, се цели да за отклони внимание от другия голям проблем - финансирането на Академията. Сега ние мобилизираме всякакви сили да си защитаваме закона, докато по-голямата опасност идва от бюджета, тъй като с тези бюджети Академията ще бъде ликвидирана и без да се нарушава законът.

- Нали тази година правителството обяви, че бюджетът е по-щедър към всички спрямо предходната година. Това увеличение не ви ли удовлетворява?

- Увеличени са парите за заплатите на учените с 10%, както на всички работещи в публичната сфера, което означава, че един професор ще получа със 100 лева по-малко от един току-що постъпил на работа учител. Т.е. общото увеличение на заплатите с 10% не променя съотношението на заплащането в отделните категории. Ние по никакъв начин не искаме да попречим на учителите да получават достойни заплати, но един професор, който е обучил десетки и стотици учители да получава по-малко от тях не е просто парадокс, а безумие. По този начин ще се прекрати възможността да се създават квалифицирани учители, а полза от това няма никой.

Виж още Красимир Вълчев: НИМХ иска развод, БАН не дава

- Колко всъщност е средната заплата на учителите от МОН и на учените от БАН?

- Тъй като правителството е обявило за приоритет увеличаването на учителските заплати, от 1 януари догодина 920 лева ще бъде учителската заплата на новопостъпил учител, без трудов стаж, без нищо. А при новия бюджет на БАН заплатата на професор с 40-годишен стаж, с докторски дисертации, с изградени десетки дипломанти и доктори на науките, ще бъде от този порядък - около 900 лева. 800 лева е средната заплата в Академията.

- Ниското заплащане в БАН отказва ли младите хора да се занимават с академична дейност?

- Ниското заплащане не само намалява броя на младите учени, но и разрушава структурата на науката въобще. Преди ден разговарях с един колега, който отговаря за настаняването в общежитията на учени от БАН. Той сподели, че за първи път от 60 г. насам няма опашка от желаещи млади учени и има свободни квартири. Освен това, за различните институти вече няколко години са нулеви по отношение на кандидатстването на нови докторанти, защото няма желаещи. Никой не иска за три години да прави дисертация със заплата от 500 лева и след това да постъпи като асистент с 600 лева заплата. Всъщност това е проблемът, а разрушаването на кадровата структура не може да се оправи с пари и ще стигнем до там да няма кой да обучава докторанти, както и да няма млади хора да станат учени. Това е политика на най-изоставените африкански държави.

Виж още Шефът на НИМХ пред Dir.bg: Бюджетът ни до края на годината не е гарантиран, осигурили сме пари само за заплати

- Защо учените от БАН се оказват неразбрани, когато става дума за пари за наука. В обществото продължават да се чуват думите на бившия финансов министър Симеон Дянков за "феодалните старци" в Академията?

- Защото тези хора, които взимат решенията, по нищо не се различават от Дянков. Има едно изказване на сегашния финансов министър Владислав Горанов, в което заявява, че от политическите мерки за подкрепа на учителите има вече благоприятни ефекти, например, учени от БАН напускат институтите и стават учители. За да изречеш такива думи, това означава, че дълбоко не разбираш ролята на науката за развитието на държавата, а щом един вицепремиер и финансов министър не го разбира, значи, освен с промяна на такива хора, едва ли по друг начин биха могли да се решат нещата.

Един учен с неговите познания, да отиде да стане учител, е антидържавна дейност. За този учен са хвърлени и сериозни обществени средства, които се оказват загуба. Така че това е отрицателно във всякакъв смисъл в интелектуален, финансов, личностен план и това обрича държавата на регрес.

- Не смятате ли, че и БАН трябва по-широко да рекламира своята научна дейност, така че хората да разберат за постиженията на българските учени?

- Този въпрос няма еднозначен отговор. Първо, самата Академия прие в началото на годината специална ПР стратегия, в която има програми. Например - "Институтите на БАН отварят вратите". Всеки месец по един или два иниститута на БАН провеждат изложби, представяния и отварят врати за граждани и журналисти. Така че каквото се иска от страна на учените, то се прави. Друг е въпросът, че непрекъснато политици правят негативни изказвания и отблъскват хората и медиите от нас и така всички позитивни действия на учените се оказват безцелни. Освен това, пропагандирането на науката в държави като Швейцария, например, е много скъпо и се плаща от държавата. Така, както държавата пропагандира туризма, трябва да има и специални програми, с които да се обясняват постиженията на българските учени и да се обяснява на данъкоплатеца защо са нужни научните изследвания.

- Какво е посланието Ви за Деня на будителите?

- Моята констатация е, че за разлика от миналата година, когато ние организирахме един Ден на бедните будители на 1 ноември, тази година ние ще честваме празника като Ден на измамените будители.

ИЗБРАНО