Предложените мерки ще бъдат внесени в Тристранния съвет и публично огласени. Те са подредени в три групи - организационни, икономически и социални, предаде БГНЕС. 

Организационни мерки

Организационните мерки са свързани с подобряване на социалния диалог.
"Ако желаят, управляващите да предоставят публично всички стенограми, по интернет сайт да се предават тези заседания на Тристранния съвет, за да се види кой за какво се бори", посочи Тренчев.

Синдикатът предлага и да се върне практиката, когато решенията на тристранката бяха задължителни, а не препоръчителни и те да се вземат с две трети мнозинство. Освен това да има "закована" периодичност на заседанията на този орган и да има график, примерно всеки първи четвъртък на месеца.

За да се пълни една хазна трябва работеща икономика, а не само финансова дисциплина, каза още синдикалният лидер.
"Ние настояваме за пълна ревизия на фиска, г-н Дянков имаше навика да представя една твърде розова картина, такива навици имаха и други министри от предишното управление", посочи Тренчев.

Той подчерта, че мерките, които ще се вземат по-нататък, за да се задвижи българската икономика, трябва да доведат и до трайното решение за социалните проблеми.

Икономически мерки

От КТ "Подкрепа" настояват за изменение на Закона за потребителския кредит с цел премахване на "вредни практики" на банките.

"Лихвените проценти в момента са зависими от политиката на конкретната банка и всяка банка има свои формули за това. Трябва да има ясни правила на каква методика се стъпва. Предлагаме учредяване на регулаторен орган към БНБ за промяна на вредни практики", съобщи Здравко Димитров, икономист и финансов консултант на КТ "Подкрепа".

От синдиката предлагат да има и Закон за финансовия омбудсман за бързо решаване на споровете извън съда, какъвато практика има в 24 страни на ЕС.

"Подкрепа" предлага и отмяна на чл.417 от ГПК, според който банките могат да продават с изпълнителен лист имота на неизрядните платци на кредити.
"Тук задължително трябва да има равнопоставеност и избягване на привилегированото положение на банките", заяви Димитров.

По думите му трябва да има и забрана на такса предсрочно погасяване на кредити, за да не стават клиентите роби на банките. Трябва да има и Закон за несъстоятелност на физическите лица.
"Предлагаме възможността клиентите и организациите да могат да завеждат колективни искове срещу банките. Както и създаване на т.нар. лоша банка, която да приеме проблемните кредити на финансовите институции - дали ще бъде банка или агенция не е толкова важно, съществено е структурата да я има", каза Димитров и поясни, че в момента този проблем се решава от всяка банка поотделно.

По думите на експерта при такава нова структура ще се видят пакетите с лоши кредити на всяка банка и ще се освободи допълнителен финансов ресурс.
"Нашите банки са едни от малкото, които отчитат положителен финансов резултат за миналата година, а има проблем с кредитирането. От какво печелят тогава", запита Димитров. "От банкови такси, вероятно", допълни той.

Около 21-22% са необслужваните кредити, а при някои банки процентът е много по-голям, подчерта Тренчев.

Социални мерки

Предлагаме на този етап само три социални мерки, изключително в правомощията на правителството и не искат законодателни решения, заяви Николай Николов, социален експерт на конфедерацията.
Според него трябва да има подпомагане на майчинството и на отглеждането на деца и затова предлагаме да се възстанови семейното подоходно облагане.

Синдикатът предлага от 1 април т.г. минималната работна заплата да се се увеличи от 310 лв. на 330-340 лв., в зависимост от възможностите. От КНСБ също настояват тя да стане 340 лева.
"Нашето разбиране е, че тя е фундаментална величина в системата на доходите и нейното разумно покачване може да повлияе на цената на труда", смята експертът.
Той посочи, че с това си предложение ще влязат отново във вечния дебат с работодателите дали тя влияе на заетостта или не и затова е приготвил таблица с анализ от последните 10 г., за да се види, че такава връзка няма.

На второ място синдикатът предлага да се въведат точни и ясни критерии за определяне на т.нар. енергийна бедност.
"Трябва да има категория защитен потребител и да се предприемат механизми за тяхната защита. Необходимо е да има целева еднократна добавка за енергийно подпомагане за всички хора и семейства, които попадат в категорията на бедните хора на социални помощи", каза Николов.

От синдиката предлагат обезщетението за отглеждане на малко дете да се изравни с минималната работна заплата - около 330-340 лв. на месец.
"От 1 април т.г. се предвижда увеличаване на пенсиите, но за майките и децата няма нито една стотинка за последните 4 г.", аргументира се Николов.

От КНСБ вече огласиха техния пакет от спешни мерки, които ще предложат на служебния кабинет, сред които бяха вдигане на минималната заплата на 340 лв., изплащане на еднократна енергийна помощ, месечна добавка 40 лв. за най-бедните работещи в бюджетната сфера и ударна" програма за разкриване на поне 25 хиляди временни работни места.