Какво представляват алергиите, как се диагностицират и дали се лекуват? Как да разграничим алергичната кашлица от тази при коклюш? Дни, след като отбелязахме Световния ден за борба с алергиите, разговарям по тези теми с д-р Нина Шишенкова, която завежда Кабинета по алергология към МЦ "ИСУЛ - Царица Йоанна" и е един от най-търсените специалисти у нас.

Д-р Шишенкова, какво представлява алергичният ринит, т.нар. "сенна хрема", и как да го различим от настинка или вирус?

Алергичният ринит се причинява от полени. Един алергично болен може да е алергичен и към полени, и към акари. Малко хора знаят, че поленовата активност не е само през пролетта, но остава висока и през юли и август, докато алергията към акари се проявява целогодишно. Проблемът е, че такава алергия може да не се ограничи само с хрема, а може да предизвика и затруднения с дишането или да доведе до астма. Астмата е сериозно заболяване! Хора с тежки реакции към полени и акари могат да имат астматични пристъпи по време на поленовия сезон, които след това изчезват. Това е т.нар. поленова астма. В ранната юношеска възраст, в детска възраст, както и при по-младите пациенти, обикновено това е само в поленовия сезон - в другите периоди няма. Понякога обаче се наслагват допълнителни фактори, като вирози, които провокират появата на тези алергични пристъпи.

Как се диагностицира сенната хрема?

Има различни методи. В нашия кабинет се правят кожно-алергичните тестове, при които алергените се накапват върху дланта. Другият вариант е т.нар. кръвни тестове, които в България вече са доста популярни и много лаборатории ги предлагат. Не винаги са 1:1 , но в повечето случаи са равностойни като показатели.

В по-малката възраст е по-добре да бъдат направени кръвни тестове, тъй като децата са малки, трудно стоят на едно място в продължение на 20 минути, а и самата реактивност на детската кожа е много по-слаба или по-силна, в зависимост от техния здравословен статус.

Голяма грешка при тестването е, че болните приемат антихистамини и при кожните тестове изследванията водят до фалшиво-отрицателни резултати, тъй като H1 рецепторът е заключен с приема на медикамента и той не може да даде имунен отговор.

Преди да се тестват, пациентите трябва да спрат противоалергичните медикаменти поне за 1 седмица, за да могат те добре да бъдат излъчени от организма.

При кръвните тестова няма отношение приемът на антихистамини, което е от полза за доказването на една алергична компонента.

Друг симптом, който често е свързван с алергиите, е кашлицата. Тя обаче може да бъде провокирана и от много други състояния. Това става особено актуално покрай епидемията от коклюш, на която станахме свидетели през тази година и която все още не е отшумяла напълно. Как да направим разграничението?

Алергичната кашлица започва през алергичния сезон. Обикновено родителите знаят, че в този сезон при децата се появява хрема, зачервяване на очичките, търкане на нослето и кашлица, когато попаднат в разцъфналите треви или са в близост до дървета. Някои храни също причиняват алергични реакции. Плодовете - ябълки, банани, череши - това е известният за алерголозите кръстосан орален алергичен синдром, който усложнява ситуацията. Когато децата започват в този период да кашлят, обикновено винаги личните лекари, а и майките, смятат, че те имат алергия. Една кашлица, която е алергична, при извеждането извън средата или спирането на контакта с алергена, затихва или изцяло изчезва. Много е тънка границата между кашлицата при коклюша и алергичното състояние. Години наред ние работим по тази тематика. Коклюш има, винаги е имало и ще има. Затова винаги сме отсявали болни, които са с по-продължителна кашлица, която не се повлиява от антихистамини и кортикостероиди, и има една специфична, драматична дълга продължителност. Какво означава дълга кашлица? В рамките на 2-3 месеца тези болни не можем да ги излекуваме. Тогава трябва да мислим за коклюша.

Подмолни са нещата, тъй като при инфекциозното заболяване коклюш нямаме висока температура, имаме един катерален период, който е 2 седмици и един много протрахиран болестотворен период в рамките на 40 дни.

Това е периодът, в който болният е заразен?

Точно така. След това преминава в т.нар. рековалесцентен период като той може да кашля до 6 месеца, че и повече. Всеки болен е уникален - един кашля малко, друг кашля много. Това, което трябва да направим, е специфична кръвна картина, която ще ни даде ценна информация. При алергичния ринит нямаме левкоцитоза, а имаме повишен брой на други клетки. Затова при продължителна кашлица, болният задължително трябва да бъде изпратен за изследване. Правили сме го, ще продължим да го правим - няма нищо ново в нашата лечебно-диагностична дейност.

Боледуват всякакви възрасти и от коклюш, и от алергичен ринит. Хубавото е, че диагностиката е лесна. В София имаме диагностична лаборатория в Института по заразни и паразитни болести (те са референтна лаборатория за цяла България). Една протрахирана коклюшна кашлица се лекува с антибиотик. Протрахираната алергична кашлица се лекува с антихистамини и при нужда - с локални кортикостероиди или системи, в зависимост от тежестта на заболяването.

Коклюшът е заболяване, срещу което има ваксина, но майките се страхуват да я поставят на децата си. Има ли противопоказания за поставянето й, ако детето е проявило алергия по друг повод?

Важно е децата да бъдат обхванати с ваксина, според националния имунизационен календар. Ваксината срещу коклюш се прави след раждането и след това има реваксинация. Ако детето няма тежка алергична реакция, ако няма бронхиална астма, може да бъде имунизирано със съответната антихистаминова подготовка. Детето приема антихистаминов препарат 2 дни преди имунизацията, на самия ден, и два дни след нея. Много рядко се получава някакъв допълнителен усложняващ момент след самата имунизация. Може би само при деца с астма. Страхът на родителите е много по-голям, отколкото ползите от имунизацията. Тук е мястото да кажа, че има 5%, които независимо, че са ваксинирани навреме с правилната ваксина, не могат изградят антитела и в даден етап, при среща с коклюшната бактерия - боледуват. Самата имунизация има продължителност до 10-12 години. Става въпрос за старата ваксина. С новата ваксина, с която чух, че в момента се правят ваксините, нямам реална представа колко е продължителността на самата имунизация.

Освен това, горещо апелирам към майките: Когато имате малки деца, не ги събирайте с много хора! Всички кръщенета, погачи и т.н. трябва да бъдат отложени във времето. Едно време възрастните хора казваха: До 40 дни бебето вижда само майка си. Сега покрай глобализацията на света, виждам малки бебета по самолети, екскурзии, във всякакъв контакт с хора, което не е правилно. Нужна е също малко повече битова хигиена, по-малко прах.

Откакто зачестиха случаите на коклюш, случвало ли ви се е да диагностицирате дете или възрастен с коклюш във вашия кабинет?

Аз съм пословична в коклюшната лаборатория, че когато изпратя някой при тях, обикновено тестът му се оказва положителен. Имала съм семейства с коклюш - мъж и жена; имала съм малки деца, които са преглеждани от кого ли не, но никой не се е сетил да ги тества за коклюш. Хубавото е, че всички тези хора, когато са установени навреме и след това е продължено лечението им от инфекционист, оздравяват напълно. Истината е, че винаги трябва да се мисли и за тази болест. Нито е екзотика, нито е нещо ново.

Свикнали сме да мислим за алергиите като за нещо, което си "носим" цял живот. Всъщност лекуват ли се те?

Лекуват се и то успешно! Имаме изключително много нови неща в терапията на алергиите. Просто трябва да се достигне съответната възраст, така че имунната система да бъде атакувана и да бъде променен имунният отговор в срещата с доказан алерген.

След каква възраст при децата може да се започне терапия срещу алергия?

В световен мащаб възрастта е 5 години. Аз лично предпочитам малко повече - след 6-7 години, дори 8, тъй като имунната система на децата добива своя "образ" след 6-тата година. Целта е да знаем какво правим като променяме имунния статус. Това е мое лично мнение. Някои колеги са за по-ранно третиране.

Трябва да се каже, че противоалергичната терапия е успешна, имаме много нови неща - подезични таблетки, спрейчета, които се впръскват като имунотерапия, някои от тях дори се заплащат от здравната каса, имаме инжекционна форма. Опитът ни в тази област е много голям и самата терапия не крие никакви рискове. Аз самата съм пациентка на подобна имунотерапия - приложих я върху себе си, защото имам тежка алергия към пчели.

Какво да правят родителите на деца под 6 години, които проявяват алергия?

Те трябва да наблегнат на профилактиката. Да не ги водят на пикници, по поляни. Трябва да подържат добра хигиена в жилището, когато има съмнение за алергия към акари, да редуцират плюшените играчки, които задържат прах, да няма прахозадържащи килими, завеси, стари мебели. Самата алергия обикновено се явява след третата година, когато децата са обитавали съответната среда и са провокирали алергичните си гени.

Избягването на стреса също е много важно. Децата с атопичен дерматит са много чувствителни към него, както и астматиците.

Вярно ли е, че никога не е късно човек да отключи алергия към нещо, дори и цял живот да не е имал никакви проблеми в това отношение?

Така е, особено, когато човек не е бил в контакт със съответния алерген. Все пак се изисква известен период от време той да битува със съответния алерген. Зависи от тежестта на експозицията, хормоналния статус, други заболявания. Понякога едно онкологично заболяване няколко години преди да се прояви започва като алергичен обрив, ринит, в повечето случаи - обрив. Често се случва раковите заболявания шест месеца, година по-рано да се проявяват по този начин, особено при възрастни хора, но там се намесват и другите им заболявания като диабет, хипертония, чернодробни заболявания.

А как стои въпросът с храните? Възможно ли е човек досега да е консумирал дадена храна многократно и изведнъж да се обрине от нея?

Алергията е качествена реакция. Навремето проф. Милева ни учеше, че една ягода е достатъчна, за да провокира алергията конкретно към ягодите. Истината е, че това, което в момента консумираме като плодове на пазара не винаги е истинско. За да имат по-голяма трайност и производителност, плодовете биват третирани с какво ли не. При това положение няма гаранция, че ние не реагираме срещу това, с което са третирани плодовете, а не към самите плодове.