91% от запитаните са на мнение, че БАН трябва да продължи да съществува. Мотивите на поддържащите тази теза се разделят на три групи - 42% на възраст между 30 и 49 години считат, че закриването или сливането на научните институти ще навреди на българската наука. 27% от участвалите в изследването са на мнение, че закриването или сливането на научните институти ще навреди на интересите на България, като тази позиция е характерна за хората над 59 години. 21% смятат, че закриването или сливането на научните институти ще навреди на развитието на младите хора - тезата се споделя от хората под 30-годишна възраст, предаде БГНЕС.

Според 41% от интервюираните закриването на научните звена е в полза на всички, които у нас са заинтересовани да не се развива сериозно наука. 38% смятат, че негативното отношение към Академията е последица от неразбиране и че то е в разрез с интересите на страната.
21% смятат, че атаката към научните институти на БАН е резултат от непознаване на ситуацията в Европа, където няма държава без институции еквивалентни на Академията. Според почти две трети от респондентите (64%) дори и в условия на криза не е оправдано намаляване на средствата за наука.
36% обаче смятат, че разходите за наука в криза трябва да се съкращават. Това мнение е споделено от хора сред групата на нискообразованите, сред ромите и крайно бедните. 79% смятат, че реформата трябва да се проведе много внимателно.

Категоричното обществено мнение, че БАН трябва да продължи да съществува е свързано със също толкова категоричната нагласа, че трябва да бъде реформирана, като се обособяват по-малко на брой, но тематично ориентирани изследователски институти.

Сериозна реформа в БАН обеща да извърши министърът на образованието Сергей Игнатов. Ще има с свиване на институтите на БАН, те трябва да работят много активно с университетите, а не да съществувам сами по себе си, закани се Игнатов преди време. Имаме много тежка академия с много институти и сложна йерархия. В БАН има патриархална зависимост на младите учени от старите, мотивира той необходимостта от промяната.
 
Председателят на БАН акад. Никола Съботинов заяви от своя страна, че очаква писмени становища за реформата от президента, от Народното събрание и от министъра на образованието, младежта и науката.