Изследователката е публикувала в "Списание за прагматика" теорията си, че като разказват вицове, хората не искат да разсмиват компанията, а да покажат кой командва "парада". Теорията обяснява защо доскоро жените много рядко са разказвали вицове пред мъже.
"Тези, които са "отгоре", се чувстват по-свободни да разсмиват другите и да бъдат по-нападателни, като се подиграват на друг човек", казва психоложката.
Според нея проявата на хумор означава да поемаш контрол над ситуацията от по-висшестоящите.
"Тъй като това е рисковано за по-низшестоящите, преди 60-те години на 20 в. жените не можеха да си го позволят", добавя изследователката. Тя е убедена, че "основата на хумора и сатирата е склонността към агресия, а не желанието да си любезен към хората”.
Преди 60-те години се смяташе, че проявата на хумор противоречи на женствеността и изискаността, а дори и сега дамите предпочитат да разказват вицове за себе си, докато мъжете обикновено се шегуват за сметка на другите хора.
Различията в подхода към проявата на хумор се забелязва още в детството, смята германската експертка.
4-5-годишните момченца по-често разказват смешки, а момиченцата се смеят на тях.
Когато обаче станат по-възрастни, жените започват да проявяват хумора си, защото се освобождават от конформизма си. Изводът на Котхоф е, че шегувайки се, мъжете често дават отдушник на фрустрациите си като словесно "разсъбличат" жена, която е отклонила опитите им за сближаване, докато хуморът на жените е градивен.
Чрез него дамите създават социални връзки с приятелите си.
И двата пола обаче го използват, за да контролират себеподобните си.