Дали е нужна психологическа помощ при раково болните не е въпрос, а отговор

Тревожност и депресия - защо е нужна психотерапия при болните от рак?

07:25 | 10 май 2024 | Автор : Анелия Николова 0 760 Снимка: iStock by Getty

В борбата със сериозни здравни предизвикателства като ракът, психологическата помощ играе вълнуваща и важна роля в процеса на изцеление и възстановяване. Независимо дали сме здравни специалисти, пациенти или близки, разбирането на емоционалните, психологическите и социалните аспекти на болестта е от ключово значение за успешното справяне с нея.

Здравето ни

Въпреки че медицинските научни постижения непрекъснато напредват и ракът в повечето разновидности е лечимо заболяване, той остава изключително тежка и сложна болест, която не засяга само тялото, но и душата и ума на болния. Страхът, тревожността, депресията и безпокойството са често срещани състояния по пътя към изцеление и в повечето случаи съпътстват и близките.

Специализираната психологическа помощ на пациента (и неговите близки) е освен подкрепа и разбиране, но и насърчение. Тя помага на пациентите да се справят с емоционалните и психологическите предизвикателства, пред които са изправени и е ключова за изграждането на емоционална устойчивост, намирането на смисъл и надежда през този изключително труден път. Но и не само: Емоционалното благополучие има директно въздействие върху способностите на организма да се лекува. Тревожността и депресията могат да подкопаят имунната система, да влошат съня, апетита и храносмилането, и да обострят чувствителността към болка и физически дискомфорт.

Затова през 2023 г. Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) публикува насоки и препоръки (guidelines) относно тревожността и депресията при възрастни пациенти с рак. Ръководството обхвана аспекти като скрининг, рискови фактори и управление на тежките психологически състояния. Въпреки че посттравматичното стресово разстройство често съпровожда новодиагностицираните пациенти, то не е обхванато в това ръководство, но у нас все повече онкологични болници въведоха достъп до услугата на психолог, който да посрещне нуждите на пациентите и в този период на драматичен обрат в живота им.

Скрининг за тревожност и депресия?

България е от малкото европейски страни, които нямат скринингови програми за рак. Скрининговите програми за злокачествени (ракови) заболявания са част от профилактиката на въпросните болести, в чийто процес се идентифицират здрави хора, които имат по-висок риск от развитие на дадената патология. Данните от скрининга се обработват в скринингов регистър, а в нашата страна няма дори раков такъв. Ходенето на редовен преглед е доброволен (опортюнистичен) скрининг, за който не се води статистика и при него сам човек преценява кога и къде да проведе прегледа си.

При тези условия на водене на здравна политика, идеята за психологичен скрининг при онко-болните звучи крайно оптимистично, но така или иначе препоръките ги има и всеки болен, който се намира в състояние на тревожност или депресия, поне може да потърси сам необходимата му помощ.

Психологическият скрининг за тревожност и депресия при болни от рак в препоръките на ESMO представлява група стандартизирани и валидирани тестове - въпросници и скали, които се прилагат на болни с определени рискови фактори и критерии. Те са определени за хора със значителен дистрес и увреждане, с лошо качество на живот, когато има увеличаване на физическите симптоми, включително болка и гадене, хора, които не се придържат изцяло към лечебния план и имат по-лоша прогноза. Но освен скрининговите критерии, има и независими рискови фактори за възникване на тревожност и депресия при болните от рак, част от които се припокриват с гореспоменатите.

Рискови фактори за тревожност и депресия при болни от рак

Препоръките на ESMO за скринингова програма на тревожността и депресията при раково болни явно ще трябва да изчакат здравната реформа и едно по-силно присъствие на психологическа помощ в онкологичните звена, а дотогава потърпевшите биха могли сами да организират емоционалната и психологическата си помощ. Това биха били според препоръките хора с висок риск, а именно:

За тревожност - животозастрашаващ рак, авансирало и продължително заболяване, безработица, по-млада възраст, повече физически симптомни, химиотерапия, занижени социални и когнитивни функции, липса на подкрепяща среда и лоша комуникация с доставчиците на здравни услуги.

За депресия - по-млада възраст, женски пол, анамнеза за разстройство на настроението или други психиатрични състояния, история на злоупотреба с вещества, липса на социална подкрепа, нисък социално-икономически статус, ниско самочувствие, рак на панкреаса, белия дроб или щитовидната жлеза, авансирало заболяване, химиотерапия, разрушаване на тъканите, свързано с лечението, наличие на възпаление и освобождаване на провъзпалителни цитокини.

Управление на тревожността и депресията при пациенти с рак

Правилното психологично поведение е ключово за ефекта от терапията и удовлетвореността на пациента. При лечението трябва да се използва комбинация от психотерапевтични и психофармакологични терапии.

Психотерапевтичното лечение може да включва психообучение, експресивна терапия, когнитивно-поведенческа терапия и терапии, базирани на осъзнатостта (mindfulness-based).

При пациенти с напреднал рак или терминално болни, може да се приложат терапии, центрирани около смисъла или достойнството.

Смисълът от психотерапията

Ракът е заболяване, което оказва силен ефект върху психиката на човек. Наред с тялото, тя доста често страда, но не винаги влиза във фокуса на пациентите и техните близки, защото често акцентът пада върху физическите симптоми и ефектите от терапиите. Емоциите и менталните нагласи обаче могат да повлияят както върху хода на терапията, така и върху изхода от болестта. Множество проучвания показват дори по-нисък терапевтичен отговор при хора, чийто дух е сломен, но смисълът от психотерапия не е само в това.

Управление на емоциите: Диагнозата "рак" и лечението могат да предизвикат силни емоционални реакции като страх, тревожност, депресия, гняв и безпомощност. Психотерапевтът предоставя подкрепа и помощ за управление на тези емоции, като помага на пациентите да разберат, приемат и изразят своите чувства.

Справяне със стреса: Тъй като лечението на рака често е свързано с интензивни медицински процедури и физически и емоционални странични ефекти, психотерапията помага на пациентите да разработят стратегии за справяне със стреса и да се справят по-ефективно със симптомите на болестта и лечението.

Подобряване на качеството на живота: Ракът може да промени начина, по който пациентите възприемат себе си и света около тях. Психотерапията помага на пациентите да се справят с промените в самочувствието, самооценката и отношенията с другите, като им помага да намерят смисъл и радост в живота си, въпреки трудностите.

Подкрепа за семейството: Нещо, което у нас особено се неглижира, но ракът е семейна диагноза. Той не засяга само пациентите, а и техните близки. Психотерапията предоставя подкрепа и помощ за семействата на онкоболните, като им помага да се справят със стреса и тревожността, свързани с болестта, и да поддържат здрави и функционални отношения.

В крайна сметка, психотерапията при онкоболните - индивидуална или групова - цели да подпомогне пациентите и техните близки да се справят по-ефективно с емоционалните и психологически предизвикателства, които възникват по време на борбата с рака. Подобреното качество на живот, което в резултат възниква е всъщност създаване на оптимална среда за физическото лечение на болестта. Останалото е в ръцете на здравните специалисти и индивидуалните свойства на всеки отделен организъм да се лекува и възстановява.

ИЗБРАНО