Майстор Цветко може и да смята, и да майстори деликатеси!

07:57 | 4 ноември 2014 0 439

Водени от желанието да научим повече за това, къде изчезва месото и кой стои зад вкусните колбаси на Майстор Цветко, потърсихме за коментар самия него. Намираме го, забързан и червенобузест, да обслужва спретната опашка от клиенти в своя магазин – „Майстор Цветко“. Задаваме му няколко бързи въпроса, докато той реже, мери, завива и подава пакети през тезгяха на нетърпеливите си клиенти.

Майстор Цветко, случайно ли попадна при теб журналистката от „Сушени следи“ или ти си плати за публичност, като в толкова много други реклами?

Това момиче, журналистката, да ви кажа, после ми призна, че дебнали някакви големи количества прясно месо. А те моите от склада си поръчват по толкова традиционно – смее се Майсторът – нали правя и наденица, и салам, и суша, и варя, и пуша!

Като заговорихме за това – откъде се взе този шпеков салам „Майстор Цветко“ със 140 гр. месо в 100 гр. салам? Имаме много читатели, които са ни писали, че това на практика е невъзможно?

Смее се – Не може за ония, дето не разбират как се прави салам. Я да ги питам, знаят ли как се пуши салам, как се вари, как съхне? Ами нали за да остане месо в салама, трябва част от него да изсъхне при сушенето и пак да има! Те така – слагам 140 гр. салам и като съхне продуктът дава фира и пак си остава достатъчно месце в него! Затова съм си го сложил на етикета, да виждат всички колко месо слагам. И не само на салама съм го сложил – вижте ми луканката, суджука, сушените деликатеси!

Ти си от стар табиетлийски род технолози – нали?

Така е. Баща ми, светла му памет, беше технолог по месото. Той направи завода, той сложи началото. После и аз отидох да уча за технолог и така тръгна, че още като завърших нямах съмнение, че искам да продължа да правя същото като баща си. Толкова вкусотия, толкова голямо име беше, носеше му се славата! А дано да сме го наследили достойно!

Тръгваме си със съжаление от уютната месарничка, в която мирише на пушек, на сушено и сурово месо. На изпроводяк Майстор Цветко ни пъха в ръцете по едно парче от своя Старопланински деликатес – „Да усетите, кай, мириса на Стара планина, на Врачанския Балкан!“ Да го усетим, да го усетим – ама докато стигнем до София, май попривърши. Ще трябва да се върнем пак, още едно интервю да направим- този път с котето!

ИЗБРАНО