Социални и музейни работници протестираха за по-високи заплати
Едночасова стачка срещу лошите условия на труд и ниското заплащане проведоха социалните работници в страната. В Международния ден на музеите работещите в музеите и галериите също започнаха символичен протест.
Социалните работници в редица областни градове, сред които София, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Русе, Шумен и Търговище, спряха да обслужват клиенти между 10 и 11 часа. Те останаха на работните си места с лентички за предупредителна стачка.
Няма информация стачката да е подкрепена от синдикатите на КНСБ, с отделни изключения, където са се присъединили единични членове на КНСБ, сочат данните на "Подкрепа".
10 са основните искания на протестиращите - сред тях са увеличение на заплатите им с 35% и подобряване на условията на труд.
До ефективния протест се стигна, след като във вторник ръководството на КТ "Подкрепа" обяви провала на преговорите с изпълнителния директор на агенцията, а КНСБ проведе преговори, но не успя да постигне увеличение на заплатите с поне 25%.
"Средната заплата, която социалните работници получават е 400 лв. Технологията на отказ да се реши проблемът върви вече шеста година. Този път решихме да не отстъпваме. Всички видяха при какви условия работят тези хора и най-лошото е, че там се обслужват и граждани", коментира председателят на Синдиката на административните служители към КТ "Подкрепа" Евтим Боюклиев, цитиран от БНР.
„Говоря за едни хора, които се мъчат да влязат в гетото и да направят някаква анкета. От едната страна са циганите, с тоягите и ножовете, от другата страна са кучетата. И те трябва да намерят изход как да си свършат работата, заради която трябва да получат мизерните си заплати", допълни синдикалистът.
В Пловдив протестите стартираха от ромския квартал "Столипиново". Само там работят повече от 90 служители на социалните служби, предаде БНТ. Те са убедени, че доходите им в момента не надхвърлят тези на клиентите от ромското гето.
"Ситуацията вече е критична. Ние самите можем да се наречем социално слаби граждани", коментира социалният работник София Божанова.
Другото им желание е да се нормализират условията на труд. Сега в някои от офисите контактите висят свободно на изгорели проводници, компютрите са дарение от Олимпиадата в Атина, принтерите пак са жест на добра воля от друга, по-заможна институция.
По повод протеста Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, коментира пред БНР, че са договорени ремонти в 89 дирекции, като в две от тях вече са завършили - във Видин и Шумен.
"Въпроси се решават поетапно. Трудно ни е да изпълним искането за повишаване на заплатите – трябват 15 млн. лв. Миналата година сме раздали на два пъти ДМС (допълнително материално стимулиране). В системата работят 5000 души, за увеличение на заплатите трябва допълнителен бюджет, а такъв няма", обясни директорът на Агенцията.
Недоволството на музейните работници
В деня празника си днес работещите в музеите и галериите протестираха символично срещу унизително ниското заплащане и "подценяване на обществената роля на професията и голите обещания на правителството за промени в сектора".
В българските музеи работят 2300 души, като 900 от тях са висшисти. Заплатите им не са увеличавани от времето преди управлението на Тройната коалиция, твърди Елка Пенкова от КНСБ, цитирана от Дарик.
„В националните музеи и в регионалните изискването за екскурзоводи е да владее два западни езика. Заплатите им са между 380 и 440 лева. Всяка година на нас ни казват в бюджета за следващата година ще ви се повишат заплатите", обясни Пенкова.
В БДЖ отново ще стачкуват
В БДЖ също започва подготовка за ефективни стачни действия, обяви Розен Зарков, председател на федерация на транспортните работници при КТ „Подкрепа”. КНСБ пък организар митинг на 30 май пред сградата на Министерство на транспорта и съобщенията.
„Според нас в момента железницата се унищожава. Съкращенията, които се правят, са много над бройката на предвидените в плана за преструктуриране и финансово стабилизиране. В момента работещите в БДЖ са под 11 000, а трябваше да бъдат около 12 500”, подчерта Зарков, цитиран от "Фокус".
Реформата в БДЖ продължава успешно и тя ще продължи, категоричен е обаче Владимир Владимиров, председател на Съвета на директорите в компанията.