Преди точно 40 г. втората жена премиер в света - Индира Ганди, е убита от своите телохранители.

 Снимки на Индира Ганди през годините ВИЖТЕ ТУК >>> 

Наричани "индийските Кенеди", политическата династия Ганди управлява Индия в продължение на десетилетия, преди тежки скандали да я свалят от върха и да се стигне до убийството на Индира Ганди от собствената ѝ охрана. Четири десетилетия по-късно името Ганди все още предизвика емоции в Индия и все още е в политиката. 

Индира Ганди е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първият министър-председател на Индия и лидер на партията Индийски национален конгрес (ИНК). След смъртта на баща ѝ през 1964 г. тя е избрана от ИНК за депутат в долната палата на парламента на Индия (Лок Сабха).

След като премиерът Лал Бахадур Шастри умира през 1966 г. в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер на Индия - едва втората жена в света жена - министър-председател след Сиримаво Бандаранайке в Цейлон и първата дама на този пост в Индия. 

Индира Ганди и баща ѝ Джавахарлал Неру през 1937 г.

Снимка: Getty Images

През 1969 г. след вътрешнополитически борби в ИНК, Ганди оглавява Независимата партия на конгреса, а по-късно официално призната от централната избирателна комисия на Индия за правоприемник на ИНК. В партията има разкол, породен от желанието на Ганди да провежда по-социално ориентирана политика. На парламентарните избори през 1971 г. обаче именно лозунгът за борба с бедността ѝ печели победа. 

По време на управлението си Ганди национализира банките, в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число и тежката, в експлоатация влиза първата АЕЦ. В селското стопанство се случва т. нар. Зелена революция, благодарение на която Индия става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.

Управлението ѝ обаче ѝ печели врагове, докато същевременно Индия е във война с Пакистан. През 1975 г. Върховният съд в Аллахабад признава Индира Ганди за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите през 1971 г. и ѝ нарежда да подаде оставка. Забранява ѝ се политическа дейност в продължение на 6 години.

Индира Ганди и Ричард Никсън в Белия дом, 1971 г.

Снимка: Getty Images

В отговор Ганди, позовавайки се на член 352 от Конституцията, обявява извънредно положение, смятано от някои за най-мрачния период в демократичната история на Индия. Политическата опозиция е потискана, опонентите - хвърляни в затвора, а свободните медии задушени за 19 месеца. Непопулярна мярка е и наредбата за стерилизация за овладяване на непрекъснатия прираст на населението. По това време биват прекратени и тежки религиозни конфликти. Но не за дълго.

През 1977 г. Ганди, надценявайки популярността си, назначава извънредни избори, които губи. Когато се връща на власт през 1980 г., вторият ѝ мандат като премиер е преобладаван с конфликти със сикхите (монотеистична религия, възникнала в Индия) в щата Пенджаб. Лидерът им Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява "Сикхска независима самоуправляема общност", докато сепаратистите поддържат Пакистан в тежкия конфликт между двете страни.

През юни 1984 г. терористи превземат светинята на сикхите - "Златният храм" в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция "Синя звезда", при която храмът е освободен, а около 500 негови са защитници убити.

Така се стига и до 31 октомври 1984 г. Сутринта Индира Ганди очаква телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов. За него сваля бронираната си жилетка, смятайки, че ще я прави пълна пред камерите. Това се оказва фатално решение. Постовете, разположени на пътя от резиденцията ѝ към нейния кабинет, са заети от бъдещите ѝ убийци. Разминавайки се с тях, Индира Ганди им се усмихва. Прозвучават три изстрела, които след кратка пауза са последвани от още.

Индира Ганди е убита. Гневът на Индия изригва срещу сикхите, но и до днес възложителят на убийството не е разкрит. 

1969 г., Индира Ганди на 16-ата конференция на министър-председателите на Британската общност

Снимка: Getty Images

В историята на своята страна Индира Ганди остава запомнена не само като първата жена, заемала премиерския пост, но и като умен и енергичен политик, сторила много за укрепване на страната и международния ѝ авторитет.

Десетилетия по-късно - през 2019 г., Приянка Ганди Варда, дъщеря на Раджив и Соня Ганди, и внучка на Индира Ганди, връща фамилията в политиката. Тя решава да влезе в предизборната битка, което предизвика много емоции в Индия. Както при баба ѝ, така и при нея едни я харесват, други не. Мнозина одобряват начина, по който Приянка разговаря откровено с хората, но други я смятат за последната представителка на семеен клан в политиката, загубил предишните си блясък и значение.

Приянка Ганди Варда е генерален секретар на опозиционната партия Индийския национален конгрес. "Баща ми не е наследил богатство, а мъченичество, от майка си", казва на митинг Приянка Ганди Варда във връзка с обвинения от премиера Нарендра Моди, че като е дошъл на власт, баща ѝ Раджив Ганди е отменил данъка върху наследството, за да получи цялото имущество, завещано от майка му. 

Политиката на Приянка е насочена към обвинения на настоящото правителство, че е докарало безработицата в страната до рекордно равнище за последните 45 години, процедурите за назначаване на държавна работа са били опорочени, докато се закриват наличните възможности за работа. 

Рахул Ганди, правнук на Джавахарлал Неру и внук на Индира Ганди, пък е лидер на опозиционната ИНК, и участва в парламентарните избори през тази година. През 2023 г. той бе съден за клевета заради свои думи за фамилното име на премиера Моди. Макар все още не в управлението, а основно като опозиция, наследниците на Ганди са наследили нейната упоритост и все още имат немалко влияние в политическия и обществен живот в Индия. 

1967 г., Индира Ганди със синовете ѝ Раджив и Санджай

Снимка: Getty Images