1% от населението на света страда от епилепсия. Това е заболяване, което отключва внезапни и неконтролируеми електрически разряди в мозъка, водещи до неочаквани моменти на загуба на контрол - т.нар. пристъпи, които оставят отпечатък върху всеки аспект от ежедневието на човека.

Терапията при епилепсия е като разписан билет за пътуване, което никой не може да предвиди колко дълго ще продължи. На първа терапевтична линия винаги стои хапчето. То е като широко отворена врата, която може да те изведе директно от болестта или да те отведе в коридор с поредица от врати. Всеки нов медикамент е нова врата, все по-трудно отваряща се и на все по-кратко разстояние от следващата, до една последна, която остава заключена, обричайки пациента на живот между светлината и мрака. Това е медикаментозно-резистентната епилепсия. Когато действията и възможностите на лекарствата се изчерпят, се търсят нови пътища с различни механизми на действие върху състоянието епилепсия. Хирургията е един от тях, но когато тя е практически неефективна, се прилага минимално инвазивен метод - вагусов нерв стимулатор (ВНС).

Асоциацията на родители на деца с епилепсия и Портал на пациента, с подкрепата на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", стартираха информационна кампания за резистентна епилепсия, наречена "След хапчето". Нейната мисия е да научи пациента как да отвори онази последна врата, за да се озове пред нови възможности, с които може да намали честотата на пристъпите и да повиши качеството си на живот.

Как се стига до този път, какви са реалните възможности на метода и колко многолика е епилепсията, разговарям с неврохирургът проф. д-р Красимир Минкин, началник на Центъра по функционална и епилептична хирургия към Клиника по Неврохирургия в УМБАЛ "Св.Иван Рилски".

Проф. Минкин, какво е специфичното при лечението на епилепсията?

Проблемът при епилепсиите идва от това, че лечението е различно, тъй като самите епилепсии са много и различни; над 300 разновидности. Това колко сложно е лечението зависи от самата епилепсия. Има такива, които се самоизлекуват и се проявяват само през един период от живота на пациента и той, в повечето случаи дете, може да израсте болестта, след като премине през дадена възраст.

Има епилепсии, които се лекуват лесно с един антиепилептичен медикамент, т.е. дава се едно лекарство и пациентът няма нито един пристъп след това. Но има и пациенти, които се лекуват трудно с антиепилептични медикаменти. Ако първият медикамент не действа, може да се опитат втори, трети..., като вероятността за успех намалява значително с всеки следващ. 1/4 от епилепсиите са медикаментозно-резистентни и каквито и лекарства да се прилагат, не може да се помогне. При тези пациенти се осъществяват изследвания, за да се прецени възможността за хирургично лечение. При този метод се отстранява епилептогенната зона - зоната от мозъчната кора, която поражда пристъпите. Ако и това не може да се осъществи, тогава вече се търсят други варианти като вагусовата стимулация.

Така че простият отговор на въпроса за специфичното в лечението е, че то зависи от епилепсията. Има много лесни за лечение епилепсии, но има и много трудни.

Какво представлява вагусовата стимулация, която споменахте?

Това е стимулирането на един основен нерв, вагус нерва, чрез електричеки импулси. Методът се прилага при такива пациенти, при които зоната, която предизвиква епилептичните пристъпи, не може да бъде премахната с хирургия. Тогава чрез ВНС се опитваме да потискаме тази зона и така да намалим пристъпите.

Доколко ефективен е този метод и той освобождава ли пациента от пристъпи в бъдеще?

За съжаление, този вид стимулация няма ефективността на хирургията, при която премахваме зона в мозъка. ВНС също е хирургично лечение, но е минимално инвазивно. При него се поставя един малък електрод около левия вагусов нерв на шията и един подкожен стимулатор, но не се отваря главата и върху мозъка няма интервенция.

Нов ли е методът?

ВНС се появява по света през 90-те години на миналия век, а в България вече имаме над 10 годишен опит. Така че не може да кажем, че методът е нов - нито за света, нито за България. За щастие, разполагаме с всички утвърдени по света методи за лечение на медикаментозно резистентните епилепсии.

Какви са наблюденията Ви върху пациентите с поставена ВНС? Как се променя състоянието им и качеството на живот?

Резултатите у нас напълно съответстват на тези, които са в други страни. При около 50% от пациентите може да има ефективност, която да е задоволителна, тоест, да се намалят значително епилептичните пристъпи, поне на половина. Няма как да обещаем, че ще бъдат спрени напълно. Около 1/4 от пациентите с епилепсия са резистентни на медикаментозно лечение, а при повече от половината от тях не може да се осъществи и хирургия. В тези случаи може да се приложи вагусов нерв стимулатор. Това означава, че един значителен процент пациенти с епилепсия - около 15%, ще имат като опция вагусова стимулация или с други думи, при близо 70 000 души с епилепсия в България, потенциалните пациенти, на които можем да поставим ВНС биха били около 10 000.

Относно втората част на въпроса за промяната в състоянието и качеството на живот, половината пациенти с ВНС имат висока удовлетвореност от лечението. При тях намалението на пристъпите е значително. Друга 1/4 са сравнително доволни, а при останалите 1/4 няма не се отбелязва подобрение.

Какво се случва с пациентите, при които и този метод е неефективен?

Много е важен разговорът с пациента още преди да се постави ВНС. По време на този разговор обсъждаме какви са очакваните резултати. Това обсъждане е важно не само при ВНС, а за всяко едно нещо в лечението на даден пациент. Дори при предписването на едно хапче трябва да обсъдим какво очакваме, какви са очакваните ползи, както и риска от страничните му ефекти. Така че на хората, на които предлагаме ВНС, даваме тази статистика и подчертаваме многократно, че ще се опитаме да подобрим качеството им на живот като намалим честотата на пристъпите, но гаранция не можем да им дадем. Решението дали да се подложи на този метод пациентът е негово, не наше. Ние като лекари сме длъжни да му предоставим информацията и възможността за избор.

В България единствената болница, която предлага вагусова стимулация като част от лечението на резистентна епилепсия, е УМБАЛ "Св. Иван Рилски"в София. Процедурата е платена от НЗОК и няма други лечебни, сертифицирани заведения в страната, които предлагат този специфичен метод.

Ръководеният от проф. Минкин екип осъществява първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 г. - първата имплантация на дълбоки електроди за Паркинсонова болест.

Снимка: Интернет

Nervus vagus e нерв, разположен в шийната област. Той е смесен нерв, като 80% от влакната провеждат сетивна информация, а останалите 20% - моторна. Устройството за стимулация на вегетативната нервна система (ВНС) работи подобно на сърдечния пейсмейкър и се имплантира под лявата ключица. Процедурата е безболезнена. Устройството работи автоматично и се настройва да изпраща импулси на интервали, които могат да бъдат коригирани според нуждите на пациента.