Подобно на малко мнозинство от американците и голямо мнозинство от експертите, аз не съм съгласен с това, че членовете на Камарата на представителите се опитват да прекратят помощта за Украйна. Но в Америка има двупартийна, противопоставяща се политическа система. Тя не е политика на принудителното единодушие. Нищо не минава без опозиция.

Имаме по един президент, а Джо Байдън е бил про-украински настроен само в сравнение с ренегатите в Републиканската партия. Той последователно отказваше доставки на оръжие, поискани от Киев, поради страх от ескалация, сякаш Владимир Путин може да извърши глобално самоубийство, защото войната извън границите му върви зле (нима САЩ прибягнаха до ядрени оръжия в Ирак?).

В тази рубрика вече бе казано, че Байдън е трябвало да бъде по-инициативен в първите дни, когато Путин беше объркан от провала. Но политиката на Байдън беше подозрително тромава и може би основното указание към съветника по националната сигурност Джейк Съливан беше следното - поддържайте конфликта на ниско ниво за американския избирател.

Възможно е целта на Байдън през цялото време да е била резултат в стил замразен корейски конфликт. А сега се появява публикация на "Вашингтон Пост", в която се описва "тайният" план на Доналд Тръмп, който по същество казва същото.

Както правилно казват критиците му, Тръмп няма определена посока. Той иска резултати, които ще направят Тръмп известен. Същите критици, неспособни на последователност винаги, когато евтините точки за говорене са привлекателни, всъщност му приписват една фиксирана и последователна позиция - про-Путин и анти-Украйна. Това е пълно неразбиране на това кой е Тръмп и как работи.

Голямата плитчина в този конфликт не са интересите на Русия, а интересите на Украйна. Правителството на Зеленски не желае да обясни на своята общественост, че дори ако руските войски успеят по някакъв начин да бъдат прогонени, това ще бъде временен резултат.

Украйна е слаба държава. Тя не иска да говори с народа си за реалната цена на победата и за дългата студена война, докато Русия не се промени, но и не иска да призовава младите си хора на бой.

Държавата на Путин е слаба. Тя разпилява войските си, вместо да ги подготви за решително настъпление, отказвайки да се набърщка в градските елити чрез мобилизация. Бюджетът на Кремъл показва, че усилията му трябва да достигнат своя връх през тази година.

Колективният Запад също се оказва слаб. Въоръжен с БВП, който е 20 пъти по-голям от този на Русия, НАТО може да спре конфликта още утре, като напише голям, но достъпен чек, за да унищожи надеждата на Путин за по-нататъшен напредък.

В тази ситуация Тръмп, ако трябва да се изразим малко по-простичко, представлява висок риск и висока печалба, докато Байдън представлява нисък риск и ниска печалба. Всъщност е трудно да се види нещо добро и в двете посоки. При Тръмп има малък шанс за някаква нестандартна сделка, но основните ви очаквания би трябвало да са много сходни, независимо кой ще бъде избран - полуобмислено дрейфуване, докато руснаците не отправят реална заплаха за превземане на Киев, и след това панически, непредсказуема реакция.

Управлението на последните войни от страна на САЩ не би трябвало да вдъхва доверие на избирателите. Освен ако няма някакъв жокер, бих посъветвал европейските приятели на Украйна да се подготвят за продължителен период, в който САЩ няма да успеят да осигурят лидерство пред лицето на нарастващите световни опасности.