Съдържанието в учебника по отделния предмет не бива да копира дословно науката, а да дава базови знания и да формира умения, коментира в интервю за Dir.bg зам.-министър Емилия Лазарова.

Миналата седмица МОН обяви проект за промени в учебните програми по общообразователните учебни предмети от I до X клас, които ще влязат поетапно от тази есен до следващите три години. Те предвиждат отпадане на излишния фактологически материал, преформулиране или преместване на теми и понятия съобразно възрастовите особености на учениците, залага се на повече междупредметни връзки и повече проектно-базирани задачи, които да формират практически умения и знания.

Направен е цялостен преглед на учебните програми и са обобщени резултатите. Зад предлаганите промени стоят учители, експерти, психолози, методици, преподаватели в университети. Анкетирани са над 17 000 учители, както и ученици и родители.

Емилия Лазарова е педагог по образование. Тя притежава дългогодишен управленски опит в тази сфера. От 2008 г. досега е директор на II АЕГ "Томас Джеферсън" в София. В рамките на професионалната си кариера е била също директор на 54 СОУ "Иван Рилски", както и помощник-директор в 22 СОУ "Г. С. Раковски". Близо пет години е хоноруван преподавател по методика на обучението по география в СУ "Св. Климент Охридски", Геолого-географски факултет. В периода 2017 г. - 2021 г. е съветник на министъра на образованието и науката в сферата на управлението и формирането на политики в средното образование.

- Какво налага промяната в учебните програми и как борят зубренето по предмети?

- Учебните програми в сегашния им вид, дори олекотени, не дават възможност за формиране на достатъчно умения. Част от тях изискват дословно запаметяване. Например в някои теми по география и история има прекалено много фактология и понятия. Дословното запаметяване не носи нищо, защото се забравя веднага след изпитването. Промените в учебните програми могат да допринесат за подобряване на резултатите от външните оценявания и матурите. Затова предвиждаме изготвяне на обща концептуална рамка за учебни програми по всеки предмет, в която е важно какъв резултат искаме от ученика в края на годината и в етапа на образователна степен. Ще заложим също и необходимите на ученика знания и умения за постигане на тези резултати.

Съдържанието в учебника по отделния предмет не бива да копира дословно науката, а да дава базови знания и да формира умения. Изключително важни са компетентностите, които учениците ще могат да приложат в практиката и в живота. Затова предлагаме повече възможности за проектно-базирано обучение.

Например в "Човекът и природата" има предвидена нова тема за експериментална и лабораторна работа, като се използват активно междупредметните връзки. Така се включва проектно-базираното обучение при малките ученици и това е шанс за промяна на образованието. Идеята е да стимулираме учителите да работят по този начин и той да се наложи като стил на работа в училищата.

- Ще бъде ли рамкиран определен брой проектно-базирани задачи?

- Учителят има пълната свобода и сега да използва различни методи, похвати и форми в работата си. Когато това е заложено в учебните програми обаче, училището се развива и въвежда иновации. Учителят има утвърден стил на работа и по този начин ще постига по-добри резултати.

- В кой етап на образователните степени са най-големите промени, заложени в учебните програми?

- В начален етап промените са най-малко. В прогимназиален етап са свързани предимно с отпадане на понятия, с разместване на теми от клас в клас, прецизиране на познавателните равнища в очаквани резултати.

В първи гимназиален етап за първи път се предлагат промени в учебните програми по всички учебни предмети. Отпадат понятия с малка практическа приложимост в живота, въвеждат се нови, размества се учебен материал, прецизират се познавателните равнища в очаквани резултати.

- МОН предвижда още една дата за изпит за седмокласниците, които не са успели да се явят на определената поради независещи от тях обстоятелства.

- Това е възможност за ученици, които поради определени здравословни (болнично лечение, внезапен инцидент, свързан със счупена ръка) или други обективни обстоятелства, не са успели да се явят на определените изпитни дати. Това не са толкова много случаи, но струва ли си тези деца, които са се готвили цяла година, които са живели с мисълта, че ще отидат в желаното от тях училище, да не могат да се явят в определения изпитен ден и да им се присъждат 0 точки?

- Обмисля се и промяна на националното външно оценяване след 7 клас - учениците да имат избор да държат изпита без втория модул. Какви са мотивите за тази промяна?

- Това още се обсъжда. Идеята е първият модул да е задължителен, а учениците да преценят дали ще кандидатстват само с резултатите от него или ще положат и втория.

- Доста ли са темите, които ще отпаднат от учебното съдържание?

- Не са толкова много, зависи от учебния предмет. Много често учебниците се отъждествяват с учебните програми. Предложените промени в учебните програми са едно начало. Те не са толкова големи, но са важни. Предстои да започнем работа по визия за рамка на новите учебни програми, които ще бъдат по-интегрални, по-рамкови. Накрая те ще изискват като краен резултат от учениците формирани компетентности и умения, необходими за живота и за учене през целия живот. Когато е готова тази концепция за нови учебни програми ще има и нови правила и критерии за нови учебници. Това обаче ще отнеме по-дълъг период от време.