02:25 | 20.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Уроците от "Ялта": Как "Голямата тройка" начерта съдбата на Европа (снимки и видео)

В геополитически план тази борба за сферите на влияние никога не е спирала

15:00 | 5 февруари 2020 | Автор : Лилия Чалева 97 13102 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През февруари 1945 г., когато се очертава вече победа над Германия, в Ялта пристигат на конференция съюзниците от антихитлеристката коалиция. Лидерите на СССР, САЩ и Великобритания - Сталин, Рузвелт и Чърчил, договарят следвоенното устройство и разграничават сферите си на влияние в Европа. Великите сили решават тогава съдбите на милиони в Европа и света.

Конференцията в Ялта се разглежда като събитие със спорни резултати. В следващите 50 години на практика не избухват реални мащабни войни, но идва онзи лош мир, който според руската поговорка е по-добър от добрата кавга. Почти веднага този лош мир преминава в Студена война, която с малки затопляния продължава чак до 1989 г., когато ялтенската система дълбоко се пропуква заради революциите в ред страни от Източна Европа, излизането им от Варшавския договор, обединението на Германия и разпадането на Съветския съюз и на Югославия през 1991 г.

Променените граници в Европа след 1989-1991 г. не анулират, а по демократичен път (съобразно народната воля) преформатират договореното в Ялта. Всичко обаче тръгва другояче през 2008 г., когато след войната с Грузия Русия признава официално Южна Осетия и Абхазия. През 2014 г. нещата стават коренно различни - Русия анексира Крим. Известно е, че присъединяването на Крим към Русия не е признато и до днес от никоя европейска държава. Нито пък от абсолютното мнозинство държави в останалия свят с изключение на Северна Корея, Никарагуа, Венецуела, Афганистан, Сирия, Судан и Куба. Именно след 2014 г. обаче е разрушена не само Ялтенската система, но до голяма степен и цялата следвоенна система на международните отношения.

Ялта - 4-11 февруари 1945 г.

На 4 февруари 1945-а в двореца "Ливадия" на полуостров Крим, по покана на съветската страна, "Голямата тройка" - британският премиер Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Д. Рузвелт и съветският диктатор Йосиф Сталин, обсъжда заключителната фаза на Втората световна война и какъв да бъде следвоенният световен ред. Освен тях присъстващи са и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.

"Тримата големи" се срещат за втори път, след като 2 години по-рано в Техеран са решавали необходимите действия за победа над Германия.

Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин по време на Ялтенската конференция

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Всеки от тримата лидери има цел за Ялтенската конференция: Рузвелт иска помощта на СССР във войната на САЩ срещу Япония, специално за нашествие в Япония. Чърчил настоява за свободни избори и демократични правителства в Източна и в Централна Европа (най-вече Полша). Сталин пък настоява за съветска сфера на политическо влияние в Източна и Централна Европа, което е основен аспект от стратегията за национална сигурност на СССР.

По това време Червената армия е на 65 км от Берлин и Сталин се чувства в силна позиция да диктува условията.

"Въпросът бе не какво ние (Западът) ще позволим на руснаците да направят, а какво можем да накараме руснаците да направят", коментира членът на щатската делегация и бъдещ държавен секретар Джеймс Ф. Бърнс. Освен това Рузвелт разчита на желанието на Сталин да се включи в създаването на най-важната бъдеща глобална организация - Обединените нации.

Конференцията има деликатната задача да съчетае твърде различните интереси на победителите. Това, което е обединявало комуниста Сталин и капиталистите Рузвелт и Чърчил, е бил общият враг: Германия.

32-ият президент на САЩ Франклин Рузвелт (1882 - 1945, вляво) и британският премиер Уинстън Чърчил (1874 - 1965, вдясно), на конференцията в Ялта през 1945 г. 32-ият президент на САЩ Франклин Рузвелт (1882 - 1945, вляво) и британският премиер Уинстън Чърчил (1874 - 1965, вдясно), на конференцията в Ялта през 1945 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Чърчил и Рузвелт са си кореспондирали по време на цялата война, организирали са и срещи помежду си. До този момент те са се виждали със Сталин само веднъж - в Техеран в края на 1943-та - и предполагат, че сътрудничество ще продължи още дълги години, ако не и десетилетия след войната. Поради тази причина Чърчил и Рузвелт са били готови на компромиси", разказва кьолнският историк Йост Дюлфер пред Дойче Веле.

Срещата на лидерите на Великобритания, САЩ и СССР започва трудно. Даже за мястото й се налага да се правят компромиси. Чърчил предлага да се срещнат някъде в Северна Шотландия, но Сталин казва, че не му харесва наоколо да се разхождат мъже в полички, а и мъглата е вредна. Сталин, наблягайки на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания, отказва и предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието.

Както Чърчил, така и Рузвелт не са никак доволни от избора на мястото за конференцията. За да стигне до Ялта, тежко болният американски президент е трябвало да пропътува общо 11 000 километра с кораб и самолет. А британският премиер дори бил казал, че е "едва ли е можело да се намери по-лошо място от Ялта, дори и да е било съзнателно търсено".

За Сталин обаче е важно срещата да се проведе на съветска земя, за да използва това стратегическо предимство в своя полза. Съветският диктатор дава разпореждания да бъдат инсталирани телеграфи и високочестотни телефони. А за да подслушва чуждестранните делегации, организира разполагането на насочени микрофони в храстите около двореца "Ливадия". За всеки случай е подготвен и специален бункер-бомбоубежище. Подбрани келнери от луксозните московски хотели са командировани в Ялта, за да поднасят на гостите изискани блюда, докато в цялата страна цари истински глад.

Американският президент Франклин Делано Рузвелт (1882 - 1945) в джип след пристигането си на летището в Ялта за конференцията

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"От друга страна Рузвелт и Чърчил вече са знаели с кого си имат работа. А и това, че крайно бруталната съветска диктатура се стреми да разшири влиянието си в Европа. Те не са имали никакви илюзии относно този факт", обяснява историкът и експерт по проблемите на Източна Европа Вилфрид Лот.

Чърчил и Рузвелт от своя страна разбират, че нямат много време, защото руските войски наближават Берлин.

Сталин не посреща гостите си на летището. Пръв пристига самолетът на Рузвелт, който изчаква кацането на британския министър-председател. Чърчил се опитва да убеди американския президент да изберат тактика за печелене на време, за да може съюзническите войски да се придвижат по-навътре в територията на Германия.

Сталин и Уинстън Чърчил на конференцията в Ялта

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От своя страна американските военни препоръчват на президента Рузвелт да действа съвместно с Москва, при това действията трябва да са оперативни, защото немците работят с ускорени темпове по създаването на ядрено оръжие. Рузвелт не желае да спори открито с Чърчил и затова до самото начало на конференцията шансовете за успешното й приключване са "петдесет на петдесет".

Сталин избира различна тактика. Понеже разполага с информация от агентурата си за настроенията на американците, предоставя на Рузвелт инициативата да води дискусиите. Трите делегации са отседнали в три различни имения - руснаците са в Юсуповския дворец, англичаните във Воронцовския дворец, а американците - в Ливадийския дворец. Преговорите се провеждат в двореца, където е настанена американската делегация. Чърчил е на 15 километра от там, а Сталин - на 7. Всеки ден на руския лидер му оставали малко минути насаме с Рузвелт, докато чакат Чърчил. Именно тогава е договорено включването на СССР във войната против Япония. После споразумението им влиза в официалния документ. До ден днешен се спекулира, че Чърчил подписва, без да прочете.

Най-много думи по време на преговорите са изказани по Полския въпрос. Близо 1/4 от протоколите касаят разделянето на Полша, а докато тече дискусията по този въпрос, Сталин не сяда нито веднъж - провежда преговорите на крак, както твърдят свидетели на разговорите. Рузвелт и Чърчил настояват за преместване на границата на Полша със СССР далеч на изток, отколкото е установената през 1920 година "линия Крезон". В крайна сметка постигат само малки отстъпки за района на Белосток.

Компромиси се изискват от всички страни, иначе едва ли щеше да се стигне до договореностите за Германия, за границите на Полша и Югославия, както и до създаването на ООН. Организацията на обединените нации, като нов вариант на Лигата на нациите, е онова, което Рузвелт предлага, за да може в бъдеще да бъде сдържан Съветският съюз.

Сталин все пак постига целите си

До 11 февруари тримата държавници водят пазарлъци за бъдещето на Европа. Резултатите са следните: Чърчил налага Франция като допълнителна окупационна сила в победената Германия; Рузвелт получава обещанието на Сталин, че СССР ще се присъедини към бъдещите Обединени нации и ще се включи във войната срещу Япония. А Сталин постига това, че областите, в които напредват неговите войски, са обявени за съветска сфера на влияние.

Американският президент Рузвелт (1882 - 1945), вдясно, с адмирал Уилям Д. Лехи и генерал Джордж К. Маршал на конференцията в Ялта през 1945 г. Сталин, вляво от центъра на масата, и Чърчил, са с гръб към фотообектива

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Освен това той успява да се наложи и за друго: към СССР са придадени територии в Далечния изток, които са отнети от Япония и Китай. Съветският лидер си урежда и право на вето в бъдещия Съвет за сигурност.

Определянето на конкретните граници на Полша е оставено за времето след капитулацията на Третия райх. Сталин обаче успява да договори като източна граница демаркационната линия, до която достигат войските му по време на агресията срещу Полша през 1939 година. По онова време Съветският съюз все още е съюзник на Германия.

Всеки участник в конференцията постига по нещо, коментира историкът Дюлфер: "По териториалните въпроси успява да се наложи предимно Сталин. А западните сили налагат възгледите си относно рамката на бъдещия мирен ред".

Историкът Вилфрид Лот добавя: "И тримата са били наистина доволни от постигнатото на конференцията. Те са смятали, че договореното представлява добра база за бъдещо сътрудничество". В резултат на преговорите обаче са били постигнати редица твърде мъгляви компромиси, които остават неуточнени по конкретни точки.

Участниците в конференцията явно са изхождали от това, че същинските решения за Европа ще бъдат взети след края на войната. В този смисъл Ялта е нещо като преходна конференция, която дава само насоката за бъдещето.

"Реално погледнато, трайният мир в никакъв случай не е бил договорен в Ялта", казва историкът Лот. И следващата конференция на "Голямата тройка", проведена в Потсдам на 17 юли 1945-а, не успява да даде отговор на всички открити въпроси, нито да заглади всички различия. Така на практика е подготвена почвата за очертаващата се вече Студена война.

Когато се качва по стълбата на самолета, за да отлети от Крим, Чърчил се спъва. Година по-късно той ще произнесе знаменитата си фултънска реч, с която започва Студената война. През април 1945 г. в Белия дом се настанява нов президент - Хари Труман. Малко по-късно започва и разработването на американските планове за евентуална ядрена война срещу СССР. А в самия Съветски съюз внимателно следят дали съюзниците спазват една от договореностите от Ялта - връщането у дома на съветските военнопленници. Солженицин в "Архипелаг ГУЛаг" пише за два и половина милиона върнати от плен, а впоследствие репресирани съветски граждани. На фона на геополитическите въпроси човешкият живот е разглеждан като несъразмерно малка величина.

Уроците от Ялта

Историците си задават въпроса дали единството на световните лидери в Ялта не е било илюзия на фона на последвалата след конференцията Студена война? И ако това не е вярно, защо тогава това единство се оказа толкова нетрайно и кой е виновен за това?

Историците са на мнение, че трудно би могло да се нарече "илюзия" демонстрираният в началото на февруари 1945 година стремеж на ръководителите на страните-победителки да бъде постигнат компромис.

"Те /Сталин, Рузвелт и Чърчил/ наистина са искали да се договорят за правилата на играта, за това как ще живее светът след войната", коментира научният директор на Руското военно-историческо дружество Михаил Мяхков.

"Основната задача на тяхната среща е била да се предотврати в бъдеще възможността за германско доминиране в Европа, да се предотврати опасността от възраждане на нацизма, да се завърши войната по такъв начин, че да настъпи много дълъг мирен период. И тази задача като цяло беше изпълнена от Ялтенската конференция", отбелязва Мяхков, напомняйки за съгласуването от страна на "Голямата тройка" на устава на ООН.

В същото време, независимо от това, че в Ялта са успели "да постигнат отделни компромиси", там се проявяват и големите разногласия - по въпросите за състава на полското правителство, за размера на германските репарации към СССР и др. Факторите, които обединяват съюзниците, на практика се изчерпват още към 1946-47 г.", казва Йост Дюлфер. Според него, в Ялта все още е имало шанс, но "конфронтацията на идеологиите - комунизъм и капитализъм, довежда до това, че всяка от страните започна да изгражда по свой образ и подобие своята сфера на влияние".

При това историкът посочва и друга причина за дълбоките разногласия между Москва и западните съюзници. "Съветският съюз освобождава Източна Европа от нацистка Германия и последователно се стреми да защитава своите интереси на освободените територии", казва Дюлфер.

Има изследователи, които хвърлят върху Сталин отговорността за постепенното отдалечаване от принципите на Ялта и започването на Студената война. Както посочва военният историк Борис Соколов, де факто Западът, тръгвайки в Ялта към разделяне на сферите на влияние в Европа, не е очаквал, че "господството на СССР в неговата сфера на влияние ще бъде до такава степен пълно", предполагайки, че там "ще има нещо подобно на Финландия, която беше в съветската сфера на влияние, но запази своята независимост и не беше съветизирана".

Заедно с това много историци не са съгласни с тезата, че курсът на съветизация на Източна Европа е бил причина за Студената война. Те твърдят, че Сталин се е стремил да се придържа към "духа от Ялта" и веднага след края на войната не е оказвал натиск върху освободените страни да се превърнат в комунистически сателити на СССР.

Сталин е разчитал, че по границите на СССР няма да има санитарен кордон, а пояс на сигурността и то не от прокомунистически, а от приятелски настроените към Съветския съюз страни от Източна Европа - Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, предполага Михаил Мяхков.

"Той нито един път не е заявявал, че тези страни ще бъдат съветизирани, че техните правителства ще бъдат напълнени с комунистически функционери. Всички /в ръководството на СССР/ са разбирали, че в такъв случай Западът ще се противопостави, включително в икономическата сфера, а нали тогава Москва води преговори за продължаване на американската помощ и след войната за възстановяване на разрушената страна", казва историкът, който е на мнение, че отговорността за началото на Студената война трябва да се раздели между Запада и СССР.

Повтарят ли се грешките от миналото?

Историците са на мнение, че могат да се направят определени паралели между политиката на СССР от онзи период и действията на Кремъл днес.

Както смята Дюлфер, "днешната ситуация в Европа напомня твърде много за онова време. Путин, по отношение на провежданата от него политика и характера на неговите действия", продължава "сталинската традиция". Историкът отбелязва, че в Европа се възстановява разделянето на сфери на влияние. Нещо, което никой не е очаквал след 1989-1990 г.

Но далеч не всички политолози смятат, че движещата сила в днешния конфликт, е само политиката на Кремъл.

"В геополитически план тази борба за сферите на влияние, която започва още в Ялта, никога не е спирала. Тя ту се разгаря, ту затихва. Днес ние сме свидетели на последното действие в тази игра, когато западният свят смята, че всички козове са в ръцете му и е убеден, че след 90-те години Русия никога повече няма да се вдигне на крака", смята Михаил Мяхков.

Защо му е нужна на Путин "Ялта-2"

Наскоро в речта си на възпоменателните прояви за Холокоста в Израел Владимир Путин прикани главите на четирите държави, които, наред с Русия, са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Китай, Великобритания и Франция), да се съберат, за да обсъдят основните световни проблеми. Каква бе целта му?

Формално руският президент обясни, че 2020 г. е подходяща за среща на върха заради наближаващата 75-а годишнина от края на Втората световна война. Тук естествено би могло да откроим за пореден път сходството между днешния и сталинско-брежневския стил. И през късните съветски години, и днес властите у нас обичат да насрочват една или друга проява за паметни дати. Но да не бъдем толкова повърхностни. Знаем, че Путин е прагматичен политик - заради едничкия юбилей не би забъркал току-тъй никаква политическа каша, анализира журналистът Александър Желенин в РОСБАЛТ в статията си "Защо му е нужна на Путин "Ялта-2".

След 1991 г. спря да съществува двуполюсната система, а след 2014 г. светът фактически стана не многополюсен, за което постоянно зовяха на думи руските политици и техните идеолози, а триполюсен. Реално погледнато, след 2014 г. на планетата са се оформили три центъра на силата - САЩ, Китай и Русия. А последната, макар и многократно по-слаба от първите две в икономически план (по изчисления на Световната банка през 2019 г. Русия е заемала 11-о място в света по БВП, изоставайки, например, от Канада, Бразилия и Италия), представлява трети силов полюс в световната политика единствено заради ядрените си оръжия плюс своята готовност да прекроява граници и да решава всякакви конфликти със сила.

Великобритания и Франция, нищо че задминават Русия по БВП и притежават официално разрешени ядрени оръжия, разбира се, вече не спадат към световните силови центрове. Путин им отправи покана за "нова Ялта", първо, защото е традиционалист и консерватор. През живота му тези страни винаги са били членове на "ядрения клуб" и постоянни членове на Съвета за сигурност. Ами нека да бъдат и занапред. Второ, иска му се официално да затвърди на международно равнище световното статукво, формирано след 2014 г.

И ако съдим по това как откликна френският президент Еманюел Макрон, руският лидер е бил прав да го покани. Нарекъл Путин доста пламенно "скъпи мой приятелю", Макрон потвърди специалните отношения между двамата. Китай също подкрепи вече тази идея. Останалите постоянни членове на Съвета за сигурност засега обаче не бързат да приемат предложението на Путин, макар Кремъл да изтъкна, че с нетърпение ще чака техния отговор.

С инициативата за такава среща руският лидер постави в трудно положение Вашингтон и Лондон. От поканата за "нова Ялта" до страните победителки във войната, обвързана със 75-ата годишнина от победата над нацистка Германия, Путин може само да спечели. Откажат ли - руската пропаганда ще ги заклейми като желаещи "да преразгледат резултата от Втората световна". Ако се съгласят - Путин за пореден път ще се покаже с тога на миротворец, продължител на славните антифашистки традиции, незабравил "общата борба с нацизма". И същевременно за дълги години напред ще запази за днешната Руска федерация сферите й на влияние в Европа и света.

ИЗБРАНО