Какво говори липсата на ръкостискане за новия властител в Сирия

Доколко Ахмед Хюсеин ал-Шара се е дистанцирал от миналото си и наистина ли е склонен към промяна

Стопкадър от видеорепортажа на DW

Какво говори липсата на ръкостискане за новия властител в Сирия

Доколко Ахмед Хюсеин ал-Шара се е дистанцирал от миналото си и наистина ли е склонен към промяна

15:32 | 7 януари 2025 | Автор: Джейми Детмър, Политико 49 9940 Стопкадър от видеорепортажа на DW

В ръкостискането има много неща, както и в отсъствието му.

Войната в Сирия

Спомнете си момента, когато напрегнатият президент Доналд Тръмп и тогавашният германски канцлер Ангела Меркел пренебрегнаха молбата да си стиснат ръцете 2017? Това със сигурност предвещаваше колко трудни ще бъдат отношенията между двамата лидери.

Или по време на COVID-19, когато идеологически настроените противници на карантините и ограниченията или просто раздразнени от това, че са били посъветвани да се откажат от дадена традиция, използваха енергични ръкостискания, за да изразят несъгласието си? Посетителите на Конгреса на САЩ по това време забелязват рязко политическо разделение между републиканските законодатели, които настояваха за това и демократите, които предимно се поздравявах с юмруци или махаха отдалеч.

Какъв извод тогава можем да направим от отказа на новия лидер на Сирия Ахмед Хюсеин ал-Шара да подаде ръка на германския външен министър Аналена Бербок при посещението ѝ в Дамаск заедно с френския ѝ колега Жан-Ноел Баро?

Пътуването им до сирийската столица - първото от години насам на висши европейски дипломати - е част от усилията на ЕС да насърчи приобщаващо и мирно предаване на властта в Сирия. Франция и Германия са по-активни в отношенията си със сирийската опозиционна група "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) - основната бунтовническа ислямистка фракция, която миналия месец навлезе в Дамаск и сложи край на 54-годишната автокрация на династията Асад.

Другите западни държави са по-предпазливи, докато събират подробности за това кой всъщност е новият фактически властител в Сирия и какво планират ХТШ и нейните лидери за бъдещето след Асад: Дали това ще бъде приобщаваща държава, обхващаща разнообразието на страната, религиозните секти и етническите малцинства, или ислямистка държава, която потиска, налага консервативно управление и издига сунитското мнозинство? А може би ще бъде нещо средно?

Досега ал-Шара говореше за плурализъм и желание за приобщаване, но дипломатическите му отношения с Бербок предизвикаха учудване - ако не друго, то поне защото повдигнаха въпроси за това как ще бъдат третирани жените в Сирия след Асад.

Ал-Шара, който навремето се е клел във вярност на Ал Кайда и се е сражавал срещу западните сили в Ирак, едва наскоро се е отказал от псевдонима си Абу Мохамед ал-Джолани. През 2016 г. той скъсва с Ал Кайда и се опитва да се дистанцира от екстремисткото си минало.

През последните години училият в медицинското училище в Дамаск нов сирийски лидер е променил донякъде и външния си вид, като е заменил визията на Осама бин Ладен с грижливо подстригана брада и зелени униформи по подобие на украинския президент Володимир Зеленски или корпоративни блейзъри. "Човек на двадесет години е различен от човек на тридесет или четиридесет, а със сигурност и от човек на петдесет. Такава е човешката природа", увери той пред Си Ен Ен в навечерието на падането на Асад.

Но това, че той не подаде ръка подсказва нещо за това къде точно може да се намира ал-Шара в спектъра на радикалния политически ислям, както и за границите на скорошната му модернизация. Това може да показва и ограниченията, които трябва да спазва, за да задържи ислямистките си бойци на борда.

От своя страна Бербок се опита да омаловажи инцидента, като заяви пред телевизионните оператори: "Докато пътувах насам, ми беше ясно, че очевидно няма да има обикновени ръкостискания".

Но отразяването на политическия ислям през годините, наблюдението на начина, по който радикалните ислямисти (или джихадистите) взаимодействат с жените, когато твърдят, че са станали по-умерени, е донякъде лакмус за автора на тези редове. А отказът да се ангажираш, да погледнеш една жена право в очите или да й подадеш ръка, обикновено е плашещ, когато става въпрос за приобщаване.

Освен че показва доколко наистина са станали умерени, ръкостискането - или липсата на такова - говори за това колко прагматичен е готов да бъде един лидер.

Разбира се, много консервативни мюсюлмани смятат, че несвързани мъже и жени не трябва да се докосват, но все пак са правени изключения. Например при водене на дипломация ръкостискането - съвременният стандартен поздрав за световните политици и бизнесмени - е нещо, което традиционните саудитски и емиратски владетели са били готови да приемат. През 1987 г. саудитският крал Фахд без проблем стиска ръката на тогавашния британски министър-председател Маргарет Тачър, разбирайки, че този жест изразява доверие или поне готовност за сътрудничество.

Междувременно инцидентът от петък предизвика ожесточен дебат в сирийските социални медии. Показва ли той, че ал-Шара не е толкова умерен, колкото би искал да внуши? Със сигурност някои от защитниците на правата на жените в страната смятат, че е така - и се притесняват, че когато той говори за "приобщаване", няма предвид тях. Управлението на ХТШ в Идлиб, анклавът, който групировката управляваше в продължение на осем години, със сигурност не се отличаваше с приемането на жени политици - нито една от тях не беше назначена в правителството.

Продемократичните активисти са обезпокоени и от назначаването на Шади ал-Уаиси за временен министър на правосъдието на страната. Неотдавна открити видеозаписи, на които се вижда как ал-Уаиси осъжда на смърт жени за прелюбодейство и проституция в Идлиб и наблюдава екзекуциите им, предизвикаха бурни реакции и искания за уволнението му.

Друго възможно и по-нюансирано тълкуване обаче е, че самият ал-Шара е изправен пред дилема. "Той трудно балансира между успокояването на международната общност, Европа и САЩ, от една страна, и успокояването на по-твърдите, склонни към "Ал Кайда" бойци на ХТШ, от друга", смята сирийската журналистка Лина Чаваф.

Чаваф беше известна телевизионна водеща в Дамаск, докато не избяга през 2011 г., след като се присъедини към народния бунт срещу Асад. Според нея "лоялните на ХТШ не харесват промяната в публичния наратив на ал-Шара. Неотдавна той поиска от местна репортерка да носи забрадка, за да го интервюира. Едва ли би могъл да направи това и в следващия момент да стисне ръката на Бербок, нали?"

Може би е така. Но така или иначе, както Баербок призна в петък: "Това ще бъде труден път".

ИЗБРАНО