Страхил Делийски пред Dir.bg: Регулаторите са по-важни от кабинета, ГЕРБ и ДПС са в удобна ситуация

Трябват ни лидери, които да си дават сметка, че определени депресивни състояния в обществото се държат на поносими равнища - иначе става опасно, коментира политологът

14:28 | 8 декември 2023 | Автор : Ива Капкова 10 4809 Снимка: Фейсбук

Трайност на конструкта, който ни управлява, предрича политологът Страхил Делийски, и се мотивира - защото той е основан с единствената цел просто да го има. Конфликтът между партньорите не е на равнището на публично заявените политики, а е на равнището на разпределението на финансов ресурс, категоричен е анализаторът. Затова предрича устойчивост на управленската конструкция. Регулаторите са по-важни от изпълнителната власт, подчертава Делийски. И така обяснява гъвкавостта, с която партиите в некоалицията потушават бързо скандалите помежду си.

Избрано

Според него Бойко Борисов ще продължи да иска коалиционно споразумение, за да може после да каже - "те не го изпълняват, приключвам". От ДПС в същото време успяват през слабостите на ПП-ДБ да реализират почти управленски мандат. И на този фон политологът предупреждава, че китайската капка дълбае все по-надълбоко недоверието на обществото към властта, а когато чашата прелее, става опасно за всички.

- Премиерът отчете 6 месеца управление на ротационното правителство и се похвали с намаляване на инфлацията, повишаването на доходи и стандарт на живот, предприети мерки срещу демографската криза. Вашият прочит за шестте месеца съвпада ли с неговия?

- Знаете ли, днес с моите студенти обсъждахме различните теории за конструиране на колективни представи на идентичности. Има една, в която се говори за фантазни теми. Нашият публичен политически разговор е пълен с фантазни теми - начинът, по който интерпретираме действителността, в които вярата във фантазни теми създават и някакви такива групови, колективни представи. В политиката обаче въпросът е коя фантазна тема колко подкрепа има сред обществото. Или с други думи - каква част от българските граждани пребивават в една или друга фантазна тема днес.

Опасявам се, че разказът за действителността, официалната версия за действителността, която идва от Министерски съвет с помощта на професионалните комуникатори, пиари, не се ползва с голяма популярност. Колегите социолози показват, че доверието в правителството се стеснява, то е на изключително ниски нива, слиза дори под 20%, което е доста ниска подкрепа. Чак такива ниски нива и то спадащи нива, устойчиво ниски, трудно можем да видим след тежкото управление на БСП преди двайсет и няколко години, през 1997 г. И струва ми се, ако специалистите по комуникации се опитат по друг начин да комуникират с обществото, а не чрез подобен тип фантазни разкази, може би ще повлияят положително на подкрепата. Доверието слиза дори под 20%, което е доста ниска подкрепа.

- Тогава как да си обясним, че скандалите сред управляващите не накърняват особено електоралното доверие към формациите?

- Да, но скоро имахме местни избори. Те, повече или по-малко, показаха доверието в различните партии. Погледнете, например, в София, където е бастионът на ПП-ДБ, плюс "Спаси София", където на парламентарните избори бяха взели около 190 000 гласа, сега, на първи тур имаха около 115-118 000. Една трета от гласовете за няколко месеца бяха изгубени. Това е много сериозна ерозия, която се наблюдава в сърцето на избирателите. При ГЕРБ също я има, но там някак си тя е по-невидима, по-слаба, но не и неосезаема за Борисов. Защото, при всички положения, голяма част от неговите действия през последните месеци са свързани с очевидните усилия да си запази партията, да спре процесите по ерозия на доверието в ГЕРБ. Така че, всички партийно губят и парадоксалното е, че форматът, от който всички губят, едновременно тези всички го представят като единствено възможния и най-добрия.

- Виждаме обаче, че напрежението в мнозинството зад кабинета ежедневно и ежечасно избухва по някаква тема - избухна за ръководството на Здравната каса миналата седмица, сега е ред на "Пирогов" и дерогацията, потушаването го постигнаха, но то пак ли е временно?

- Това може да е безкраен процес на избухване и потушаване, защото това е управленски формат - и на равнище изпълнителна власт, и на равнище парламентарно мнозинство, чиято основна цел е да го има. Това не е управленски формат, който трябва да прави конкретни, стратегически, публични действия и политики. И ние това можем да го чуем комуникирано под различна форма от участниците в този формат - всичко е в името на компромиса, за да го има. Когато основната цел на една такава политическа структура е просто да я има, то тогава вътрешната гъвкавост в тази структура е огромна, защото в името на това да те има можеш да направиш всичко. Тук не става въпрос за необходимостта от някакви тежки политически компромиси. Тук става въпрос за гъвкавост и то, забележете по линията на каква проблематика - регулатори, обществени поръчки. Това е фактически тематиката, която създава напрежение и която е много важна, защото става дума за власт и за пари, за постове. Регулаторите понякога са много по-важни, отколкото изпълнителната власт. Защото там минава пресечната точка между публичен ресурс и интерес.

- А освен това имат и мандати, които минават отвъд парламентарния.

- Точно така, там има възможност за реализиране на траен интерес. Когато в началото говорехме и се чудихме какво може да ги събере, голяма част от колегите анализатори твърдяха, че този формат е изначално обречен да бъде конфликтен. Обаче не успяхме да намерим политическа причина, поради която да се скарат участниците - всички са съгласни за Шенген, за еврозона, за Конституцията, трите основни цели на правителството, публично изразени. А усещането, че постоянно са в режим на конфликт, трябва да ни накара да потърсим причината за конфликта на друго място. И то не е на равнището на публично заявените политики, а е на равнището на разпределението на финансов ресурс. Защото и разговорът за "Лукойл" е за това, нали не се съмняваме, че тук става въпрос за една апетитна бизнес хапка. И регулаторите, с които пък е свързан вече друг тип ресурс. Тук не става въпрос за политика. И в този смисъл, този конструкт може да се окаже изключително устойчив.

- Така ли ще продължи до ротацията - със скандали и помирявания?

- Вероятно, още повече, че усещането и отвън, а като гледам - и вътре в самата сглобка, е, че нещата все повече зависят от ГЕРБ и ДПС, като партньор в конституционното мнозинство, отколкото от онези, които формално представляват изпълнителната власт.

- Да го приемам ли това за отговор на въпроса кой на кого е заложник?

- Това е ситуация, която на този етап е удобна за ГЕРБ и ДПС. Защото от ДПС успяват през слабостите на ПП-ДБ да реализират почти управленски мандат.

- Но в същото време от Движението постоянно подчертават, че няма да искат министри при ротацията.

- Няма да искат министри, но е достатъчно да имат хора в регулаторите и е достатъчно част от техния бизнес интерес да бъде удовлетворен през публично-частни партньорства, поръчки и т.н. Следващата стъпка вече е и формалното участие във властта. Очевидно натам са се ориентирали.

- А Вие очаквате ли да имат някакво присъствие ДПС в кабинет при поемането на властта от ГЕРБ?

- Формално едва ли ще имат, но фактически те и сега имат. Но въпросът при ДПС е, че вече те наистина ще искат и формално участие. Което обаче не може да стане в този формат. То може да стане след едни следващи избори, евентуално след една година. Със сигурност обаче е ясно на всички участници, че - да, това нещо може да продължава да функционира доста дълго време, но то ще изтощи всички участници в него. И така, както е жизнено важно този конструкт да продължи, така всички имат едновременно интересно той да продължава, но в един момент да спре да съществува.

- Само преди три дни председателката на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова направи признанието "на всички ни дойде в повече". Макар и да беше казано по конкретен повод за скандала в "Пирогов", прозвуча обобщаващо.

- Да, де, ама ефективността на реализиране на корпоративни интереси на този тип конструкт може да се окаже по-голям мотив в поведението за запазването му, отколкото това, че на някого му е писнало.

- Смятате ли, че на този етап на ГЕРБ все още им е изгодно да подпишат коалиционно споразумение, когато остават само три месеца до ротацията?

- Да, защото това е единственият начин след това Борисов да каже: "приключвам, защото те не си изпълняват коалиционното споразумение". На него му трябва формализиране на отношенията, за да може след това формално те да бъдат приключени. За да няма после "ние не мислим за доброто на България". И такава форма за формализиране на отношенията лека-полека ще има, за едно, за второ, за трето. Бъдете сигурни.

- Кой ще е следващият взрив в отношенията между управляващите?

- Всичко може да бъде, защото става въпрос за парцелиране на властта и не се знае в кой от парцелите на публичното управление интересите на различните групи ще се срещнат. Това е може би добра хазартният бизнес в България да отвори такава колонка за залагания, с коефициент. Това ще бъде следващата тема, която ще създаде напрежение, което след това ще бъде потушено.

- Преди няколко дни Делян Пеевски предупреди, че след няколко месеца предстоят избори, каза го в знак на недоволство от социолозите и оповестените от тях проценти на доверие към него, към почетния председател Ахмед Доган и към ДПС. Дали само европейските избори е имал предвид, или две в едно с парламентарни?

- Едва ли, защото ние много добре знаем как се представя ДПС на европейските избори. Моите очаквания са, че те отново ще се представят добре на тези избори. Самочувствието на ДПС на евроизборите е много високо. И с основание. Спомняме си как до последно чакахме на едни евроизбори дали ДПС няма да са първа политическа сила. На тези евроизбори тежестта на ДПС може да се окаже относително доста по-голяма. Защо са им парламентарни, след като на европейските избори могат да покажат, че са, да речем, втора политическа сила?

- Тоест, очертава се дотогава да продължаваме в коловоза "тука има, тука нема", от гледна точка на взаимоотношенията между партиите зад кабинета?

- Продължаваме в посока - няма политика. Наистина има един вакуум, и политически, и всякакъв, който позволява на подобен тип конструкт да съществува със свръхцелта просто да съществува, да го има. Видяхме няколко месеца след създаването му апатията на местните избори, която е функция на това, което се случва. Ще видим и евроизборите, които вероятно също ще покажат ниска активност и доверие в системата. Усещането, че този конструкт съществува само заради участниците в него, въпреки мнозинството от хора, въпреки очакванията, че работи с един дневен ред, който е дневен ред само за участниците в него - всичко това се натрупва и като китайска капка е в състояние допълнително да ерозира доверието в политическата система в страната. Да, формално на този етап не се вижда солидна политическа алтернатива, която да промени този формат, да каже "може и по друг начин да се управлява". И това е още по-лошото, още по-тежка диагноза на българската политическа система. Ние имаме изключително непопулярен формат на управление и липса на какъвто и да е алтернативен такъв. Това е тежката диагноза на тоталната загуба на политически смисъл и въображение на българската политическа система. Но да се надяваме, че китайската капка все пак капе по-нарядко и няма да прелее чашата.

- Какво ще стане, ако прелее чашата?

- Преливането на чашата се случва по различен начин - и чрез протестен вот, чрез търсене на по-радикални действия, чрез излизане на улицата. Но затова имаме политически системи, които трябва да регулират тези конфликти. И лидери, които трябва да си дават сметка за това, че определени депресивни състояния в обществото трябва да се държат на поносими равнища и че недоверието в политическата система трябва също да се държи на поносимо равнище, иначе е опасно за всички. Но това, ако щете, е и въпрос на лидерство и на способността да мислиш политически. За огромно съжаление българският политически процес и живот се насели с хора, които са по-склонни да мислят корпоративно, а не политически. Това са тотално различни логики.

ИЗБРАНО