На срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС в Брюксел днес планираното включване на България и Румъния в Шенгенското пространство отново ще бъде на дневен ред. Ново гласуване по този въпрос обаче няма да има, тъй като Австрия и Нидерландия продължават да блокират разширяването на зоната за свободно пътуване. Преди година двете държави наложиха вето на гласуването на министрите на вътрешните работи. Мотивите бяха, че Шенгенската система не работи с оглед на големия брой незаконни преминавания на границите.

По този повод Dir.bg разговаря с бившия министър на външните работи Ивайло Калфин. Той е категоричен, че България е готова за Шенген, а частичното приемане на страната ни ще е по-добре от нищо, макар и много по-зле от пълноправно членство. Австрия и Нидерландия парират България поради вътрешни причини, смята Калфин. Бившият външен министър твърди още, че полза от съдебни процедури няма да има, ако страната ни не бъде приета в Шенген. Той обаче смята, че страната ни има инструмент, който е силен. 

- Г-н Калфин, отново започна да се прокрадва идеята за частично приемане на България в Шенген. Вчера за това заговори депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който каза, че вероятно ще бъдем приети във въздушния Шенген до края на декември и ще получим ясна пътна карта за присъединяване към морския и сухопътния. Какво ще донесе това за страната ни, има ли вариант да останем наполовина в Шенген след толкова години борба да бъдем приети или пък е стъпка напред? 

- Мисля, че няма смисъл да коментираме нещо преди да се е случило. Г-н Мирчев не е най-добрият говорител по тази тема. Нека да видим какво ще реши Съветът на вътрешните министри в Брюксел, който заседава. Това е идея, която отдавна се подкрепя и промотира от доста български правителства - ако не можем да влезем в Шенген, да влезем поне частично през летищата. Какво означава това? Това не прави практически промени за българските граждани, защото на летището така или иначе се минава с паспорти. Може би в някои държави при транзитни превози или при пристигане и заминаване може да се мине без паспортна проверка, но като цяло повечето пъти ще се минава с такава. Това обаче няма да се отнася за сухопътните граници, включително големите пътувания към южните ни съседки - Гърция, Турция. При международния транспорт, който минава през България и т.н, там ще останат гранични пунктове и проверки, каквито има и досега. 

Добре ли е такъв вариант? По-добре от нищо и много по-зле от пълноправно членство. Защото, като говорим за членство в Шенген, говорим за изпълнение на обективни критерии, което България отдавна го е направила. Факт е, че някои държави-членки връщат обратно временно граничния контрол и не изключвам, ако България е член на Шенген, да направи същото. Апетитът за преминаване на бежански вълни през страната ни на север ще се увеличи много. Но едно е да го въвеждаме по наше желание, защото има обективна необходимост, друго е да ни държат пред вратата и да ни казват не сте готови още. 

- Днес премиерът Денков заяви, че страната ни има огромен напредък през последните месеци, има предвид посещенията на представители на Нидерландия и Австрия. Именно докладът от тези посещения ще се разглежда днес в Брюксел, макар и да не се гласува. Готова ли е наистина България за влизане в Шенген? 

- България много отдавна е готова. Премиерът изглежда се разболява от болестта да си мисли, че от него започва светът. Подобни инспекции е имало много, посещения по границата е имало още повече, Европейската комисия от години казва, че България е готова, Европейският парламент също. Страните членки са правили нееднократно подобни мисии, които да отидат на границата и които са доказвали, че страната ни е готова. Така че това, че сме готови, не е ново. Разбира се, трябва да се има предвид, че България е гранична страна, а граничната страна винаги е подложена на натиск.

Сигурно ще се вземе предвид и това, че излезе американски доклад, в който се казва, че минават бежанци през канали за трафик на хора през България, което сигурно не ни помага. Но така или иначе, ние сме както останалите южни държави - страна, подложена на натиск, така че никога няма да стигнем до момент, когато да кажем "Нито един нелегален имигрант не минава през България". Въпросът е да има адекватни усилия, които да дават резултати. България е в състояние да го направи и няма нужда да ни карат да чакаме и някой да прецени нещо, което така или иначе се случва. 

- Защо Австрия и Нидерландия не желаят приемането ни в Шенген ? 

- По вътрешни причини, защото и в едната, и в другата държава въпросът с нарастващата емиграция е много остра вътрешнополитическа тема. Към това се добавиха и предстоящите избори в Нидерландия, това ще бъде и част от предизборната кампания. За съжаление, с България и Румъния се оправдават вътрешнополитически тези, което не е справедливо. В смисъл, че през България и Румъния не минава големият трафик на бежанци, ние знаем за Балканския път, той ни заобикаля не минава през страната ни. Така, че членството на България и Румъния в Шенген по никакъв начин няма да облекчи и утежни ситуацията с мигрантите в Австрия и Нидерландия. 

Нещо повече, тези две държави говорят за реформи в Шенген. Да, такива са необходими, зоната е създадена, когато не е имало такава силна емигрантска вълна, но това означава страни като тях да започват да поемат повече ангажименти, да не е цялата тежест върху граничните държави. 

- А няма ли по-скоро бизнес интереси?

- Могат да се търсят някакви, но не мисля, че са основни, защото, в крайна сметка, не са само австрийските и нидерландските бизнеси, които имат различен интерес. Да, говори се, че нидерландските пристанища губят от засилените инвестиции в гръцките пристанища, но да не забравяме, че инфраструктурата не е прекрасна, така че не мисля, че това по някакъв значим начин ще засегне чийто и да било икономически интерес. По-скоро е вътрешнополитическа риторика. 

- Трябва ли да останем в пакет с Румъния и ако отново до края на декември не бъдем приети по никакъв начин в Шенген, необходимо ли е да започнем съдебни процедури? Румъния неотдавна заговори за такава опция...

- Съдебните процедури са безмислени, защото няма как да успеят. Това е едно от решенията, които в ЕС се взимат с единодушие, което означава, че всяка една страна членка преценява, има своите аргументи, никой съд не може да я задължи да вземе някакво друго решение. 

Дали би трябвало или дали може да се разделим от Румъния? Теоретично може, но това ще бъде значителен проблем, защото трябва да направим укрепена шенгенска граница и от двете страни - и от българска и от румънска страна, но не е невъзможно, защото, спомняте си при предишните дискусии всъщност Австрия спря Румъния. Нидерландия бе готова да пусне Румъния, но да спре България. 

- Бихте ли споделили вашия опит като външен министър, как се разрешават подобен род ситуации? Това ли е най-трудно разрешимата ситуация, която се влачи с години? 

- Според мен ние я направихме трудно разрешима, особено в последните години, когато има една или две страни, които ни пречат. Начинът да се решат подобни проблеми и то без да става толкова публично и доста по-ефективно е да се използват инструментите, които и ние имаме в ЕС. В него се водят преговори по различни теми. Някои от тях са много важни за различни страни, сигурно и за Нидерландия и Австрия, където подкрепата на България или неподкрепата на страната ни е важна. Така че тази тема отдавна би могла да се пакетира. Преди доста повече години имаше повече страни, които бяха против разширяването на Шенген, сега се сведоха до една - две, така че е възможно това нещо да се случи. 

Пример мога да Ви дам, макар, че за него не се чу много. Заради него се появи надписът на еврото на кирилица. Защото се опитваха тогава да ни убедят от ЕС, че няма нужда да се пише на кирилица, това създава големи проблеми на Европейската централна банка. Едва ли не гръцкото изписване е много близко оптически до кирилицата и т.н. Аргументите ни, че ние сме влезли и в договора за присъединяване еврото се пише евро, а не euro, и че е написано на български, не работеха. Докато в крайна сметка България, след като всички аргументи не бяха достатъчно смислени и правни, не постави под въпрос подписването на едно от споразуменията за напредването на преговорите на Черна гора.

Разбира се, в съгласие с тази държава, им обяснихме, тогава България беше един от големите поддръжници на разширяването на Балканите. Накрая въпросът се разреши, без да се стигне до големи драми, международни скандали и т.н. И в крайна сметка се появи надписът на български. Тук не казвам, че трябва да се изнудва при всеки случай ЕС, но имаме инструмент, който е силен и тогава, когато имаме и правните аргументи да настояваме за нещо, България има как да го отстоява.