"Смесване на кодовете": Как присвояваме чужди фрази в речта ни
В някои предавания наблюдаваме постоянно преминаване от български на английски и обратно, това е един от белезите на новия жаргон, разказва Яна Сивилова в интервю за Dir.bg
Прави ли ви впечатление, че все повече чужди думи и изрази влизат в употреба на речта ни? С някои от тях така сме свикнали, че дори не ги възприемаме като чужди, но други са дразнещи и непонятни.
Целият този процес е естествено явление в резултат от глобализацията на света, но доколко правилно ги внасяме в речта ни като синоними. Тук въпросът не е еднозначен. Някои буквално преведени изрази раждат "бисери" дори в ефир, а други неоправдано детронират българските аналози. Така все по-рядко употребяваме български пословици за сметка на модния "внос".
"Разбира се, свидетели сме на много некоректни употреби. Един водещ журналист ни уведоми, че "новината се счупи", опитвайки се по много нелеп начин да преведе "breaking news". Друг водещ използва израза "аз съм на ръба" в смисъл на колебая се, въпреки че на български той означава "намирам се в тежко, кризисно състояние", коментира езиковедът Яна Сивилова в интервю за Dir.bg.
В търсене на правилната употреба на т.нар. калки от английския език разговаряме с експерта за ролята и мястото на смесването на езици в речта ни и новия жаргон.
Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на СУ "Св. Климент Охридски". През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание на тема "Игри със значението - каламбур и абсурд". Научните ѝ интереси са в сферата на етимологията, стилистиката, фразеологията и детската реч. Автор е на монографията Археология на фразата (2022), която представя произхода на повече от 400 български фрази и тяхната употреба.
Все по-често чуваме английските фрази в речта ни. Какво е тяхното "съжителство" с българския език?
Буквално преведените изрази от английски (т. нар. "калки") се разглеждат от изследователите като средоточие на интернационалната и националната тенденция в езика. Те са създадени в рамките на чужда традиция и често носят белези на чужда култура и/или стереотипи. Тъй като са предадени с български думи, при тях ясно личи стремеж да бъдат присвоени или одомашнени.
В речта на българите, особено от младите поколения, те се включват съвсем естествено в изказвания на български език без допълнителни коментари и пояснения. Понякога самите говорещи дори не си дават сметка, че използват чужда фраза, която може да има адекватно домашно съответствие. Например изразът отива в тоалетната (т.е. на боклука), може спокойно да се замени с "отивам на вятъра"; "в една и съща лодка сме" с "и двамата се печем на един и същ огън", "замитам под килима" със "замазвам положението", "оказвам се в обувките на някого" с "поставям се на нечие място" и мн. др.
Английската или американската фразеология доминира в езика ни? Доколко удачно я "внасяме" и става устойчива в речта ни?
Мисля, че е много трудно да се разграничат влиянията на двете култури, тъй като между тях съществува приемственост. Ако обаче поставим акцент върху съвременната ситуация, заемането от американския английски е по-мащабно. Причина за това е широката популярност на американското кино, на множество музикални групи, на някои световно известни автори, като цяло на всички форми на популярната култура. От друга страна, значение има, разбира се, големият интерес към американските политически и икономически модели.
Факт е, че в езика ни постоянно проникват нови и нови изрази. Нека споменем само:
- излизам от зоната на комфорт - to leave/get out of your comfort zone;
- в една и съща лодка сме - be in the same boat ; трето колело - third wheel;
- (гледай) голямата картина - (look) at the big picture;
- скок в тъмното - a leap in the dark;
- вземете си стая - Get a room!;
- трудно хапче за преглъщане - a difficult pill to swallow.;
- с отворен ум - open minded;
- мисли извън кутията - think out of the box;
- минавам през обръчи - jump through hoops;
- да бъдеш най-глупавият в стаята - to be the dumbest guy in the room.
Много е трудно обаче да говорим за устойчива употреба в речта. Появата на изразите в отделни реплики можем да разглеждаме като резултат от езикова мода. Често фраземите имат малък брой споменавания и едва ли ще се останат в българския. Като цяло обаче се наблюдава обща тенденция на обедняване на езика и много ограничена употреба именно на фразеологията.
Средствата за масова информация са мощен проводник за внасянето им в речта ни. Напоследък стана много актуален и т. нар. нов формат подкаст. Какъв е вашият езиковедски поглед в употребата на английски изрази и жаргонна фразеология?
Подкастът в България наистина доби широка публика, младите хора дори се шегуват, че в страната има само четирима души, които не снимат свой формат. Тъй като този нов тип медия добива известност първо в Америка, български инфлуенсъри и подкастъри се учат от опита на своите колеги отвъд океана. Те несъзнателно внасят американски изрази в речта си.
В някои предавания наблюдаваме постоянно преминаване от български на английски и обратно. Това "смесване на кодове" (всеки език е отделен код) е един от белезите на новия жаргон. Подобни явления са фиксирани в редица по-ранни периоди.
Знаем, че руската аристокрация е говорела на френски в салоните. Полските студенти векове наред използвали антични фрази, които частично са ги трансформирали на родния си език или са използвали реплики, в които част от думите са на полски, а останалите на латински. Когато си наложат, българските младежи могат да говорят изцяло на майчиния си език. Така те общуват с родителите си, със своите учители, изобщо с представители от по-възрастните поколения. Помежду си обаче младежите допускат този по-небрежен стил, който улеснява общуването и показва неговия неформален характер.
В социалните мрежи е пълно с английски изрази, инфлуенсъри диктуват моделите за подражание на младите хора, като българският език сякаш им е чужд, и раждат плеяда от абсурдни изрази. Английският се намества все повече и в речта на обществени фигури, политици, изобщо в целия обществен живот у нас. Как да разчетем това - мода, космополитизъм, криворазбрана цивилизация, непознаване на родния език или естествен ход в развитото на езика ни? Къде е мярката?
Разбира се, свидетели сме на много некоректни употреби. Един водещ журналист ни уведоми, че "новината се счупи", опитвайки се по много нелеп начин да преведе "breaking news". Друг водещ използва израза "аз съм на ръба" в смисъл на колебая се, въпреки че на български той означава "намирам се в тежко, кризисно състояние". Все по-често старото "давам кредит" е използва в значение на признавам, хваля, което го няма в българския език. Политиците използват буквално преведени фраземи от английски, за да покажат на своите поддръжници, че познават чуждата култура и ще успеят да представят България по подходящ начин в световен и европейски контекст.
В социалните мрежи от английското влияние са засегнати дори основни формули, които употребяваме, като поздрави и пожелания за рождени дни. Традиционно българите си пожелават по празници "Да са живи и здрави". Все по-често обаче виждаме постове като "Днес нашият син става на 9! Пожелаваме му света!" или "Имайте приятен ден" (вместо традиционното "Приятен ден"). А също "Иван е късметлия да има вас в живота си!" и мн. други.
Понякога обаче чуждите фрази се използват много умело в рекламни кампании. Такъв е например лозунгът на една от кампаниите за рак на гърдата "Продължавам напред!", който използва именно чужд израз, за да покаже, че е необходим нов, съвременен подход в справянето с това заболяване. И разбира се, да даде кураж и перспектива на засегнатите.
Интересен аспект е и жаргонът на тийнейджърите. Какво показва фразеологията в общуването им?
Жаргонната фразеология винаги е много богата. Използват се множество изрази, познати и на по-старите поколения. Наред с тях имаме нововъзникнали фраземи. Някои са по-популярни, други са известни само в определена компания. Жаргонната фразеология се отличава и със специфични временни изрази, почти лишени от значение. Те се разпространяват за кратко и после излизат от употреба: "ще взема заложници" - "много съм ядосан", "ще му счупя капачките" - "ще ми се да се саморазправя с него", "малката друсалка" - иронично за наркоман, "ще ти направя зъбите такси" - "закана за бой", "като гръмнал бойлер си" - "изглеждаш зле" и много др.
Какви тенденции се очертават в "съжителството" на английската фразеология в българския език?
Изследователите определят английския като "глобален език". Още през 2000 година той се ползва от една четвърт от населението на земята или от 1,5 милиарда души.
Неговото влияние върху българския продължава повече от 30 години. Английският е толкова широко използван у нас, че учените от БАН, авторки на "Българска лексикология и лексикография"(2013) говорят за "ситуация на неконтактен билингвизъм". От английски се заемат не само думи и изрази, но вече дори специфични граматически конструкции, нетипични за славянските езици.
Например в съвременните обяви за работа четем за позиции като "управител хотел" (вместо управител на хотел"), "охранител строителна площадка" (вместо охранител на строителна площадка), "Специалист управление на складови процеси" (вместо специалист по управление на складови процеси) и др.
Смятам, че тази тенденция ще се задълбочава. Нейното по-бавно развитие може да се осигури чрез повишаването на равнището на образованието и постигането на по-осъзната употреба на езика. Трябва обаче да настъпи промяна в глобалната политическа, икономическа и културна ситуация, за да бъде поставен край на този процес. Перспектива, която в момента, не изглежда реална.
От друга страна, хубаво е да си даваме сметка, че промяната е двупосочна. Някои изследователи започват да говорят за т.н. Englishes. Това са форми на английския език, повлияни от други езици. Когато носителите им използват английски, те без съмнение също го изопачават, налагайки върху него чужди модели и променят неговата структура.