Българският език - добрият, лошият и емотиконът

10:43 | 14.12.24

17-11-2017 20-11-2018

колаж: Павлин Даскалов

Българският език - добрият, лошият и емотиконът

В какво се превръща красивата българска реч във времето на големите лайкове

13:32 | 20 януари 2020 | Автор : Цвете Тюлева 49 7202 колаж: Павлин Даскалов

Във вихъра на глобализацията, в която живеем, удобството да комуникираме през монитори и дисплеи, с помощта на универсални езици, съкращения и абревиатури, все по-често измества правилното писане и говорене. Как дигитализацията и социалните мрежи променят езика и стандартите ни за общуване? Израждат или обогатяват речта ни стотиците чуждици и нови думи, които все по-трайно се наместват в речниците? По тези и още теми си поговорихме с човек, посветил живота си на българския език - доц. д-р Владислав Миланов от Катедрата по български език към Софийския университет, който оглавява и Центъра за анализ на политическата и журналистическа реч. Заедно със своите студенти той следи и анализира развитието на родния ни език вече повече от петнайсет години.

снимка: Павлин Даскалов

Доц. Миланов, промени ли дигитализацията езика ни?

Езикът най-пряко отразява обществото и личността на човека. Затова и когато със студентите разглеждаме отношенията между език и мислене, език и реч, език и общество, винаги започваме с това, че връзката между тях е неразривна. Има толкова много проблеми, толкова много е писано, но всъщност днес се сблъскваме с една много разнородна езикова ситуацията и сякаш езикът е най-потърпевш от всички тези промени. Развитието на обществото, равнището на образованието, обучението по български език, всъщност дават повод непрекъснато да говорим за състоянието на съвремения бългрски език. *Променя ли се едно общество, променя се и езикът му.* Днес наблюдаваме тенденции, които показват пренебрежение към книжовноезиковите норми и силна езикова агресия, особено сред младите хора. Според лингвиста тези модели са зададени и от уличната, и от публичната реч, за съжаление и от това, че невинаги се обръща внимание на децата какъв трябва да бъде подходящият език и как да се държат и говорят в определени ситуации.

"Не е нужно да се обиждаме, ако искаме със силата на мисълта и силата на езика да убедим някого в правотата на нашата идея. Не е нужно да падаме до най-ниския езиков регистър, за да покажем, че можем да владеем една ситуация."

В обществото ни днес, в което Фейсбук и Инстаграм най-бързо налагат социални модели и формати на изразяване, не е трудно да обвиним за опростяването на езика именно соцалните мрежи. Да, в тях лесно можем да изразим послание само с един емотикон или идея - с кратък писмен текст. И тъй като форматът е такъв, той много често предполага пренебрежение към официалната реч. Лингвистите твърдят, че най-важно в този процес на интерактивно общуване и онлайн самовъзпитание е всеки да разбере кои са ситуациите, в които съкратеното писане е неуместно.

А, ако емотиконът можеше да бъде изговорен...

От времето, когато Владислав Миланов беше мой преподавател във Факултета по славянски филологии в СУ, едни от най-ярките ми спомени са сързани с нашите петъчни посещения в Народното събрание. Денят за парламентарен контрол беше нашият шанс нагледно да съживим теорията и да станем преки свидетели на очаквано официална българска реч в институционална среда, да наблюдаваме и анализираме. Доц. Миланов все още води младите филолози там всяка седмица, а отскоро планира нова рубрика в списанието "Съвременна лингвистика", в която студенти и докторанти да публикуват впечатленията си от заседанията на народните представители. Дали обаче за тези близо петнайсет години тонът зад стените на сградата, в която съединението би трябвало да прави силата, се е променил?

"Ние наблюдаваме всичко - и речево, и невербално поведение, и някои тенденции като употребата на клишета, езиковата агресия, т.нар неуместно говорене - т.е. не се съобразяваш с факта, че си в представителна институция, в която спазването на книжовната норма показва, че не просто си ангажиран институционално с тази власт, а можеш чрез силата на думите да защитаваш избирателите си. Клишетата, диалектните форми, разговорната небрежност, която е несъобразена с тази официална ситуация. По-лесно ни е да наложим един такъв нервен и телеграфен стил на говорене, колкото се може по-бързо да изчетем една информация, от което също имаме редица комични ситуации. Като се започне от речевото поведение и се стигне до това, че рядко в залата се изслушва събеседникът, прекъсва се, подвиква се...

"Не може, когато говори президентът, без значение от коя политическа сила е - от залата да се чуват подвиквания като - "лъжеш, бе!", "какво говориш, бе!". Това показва наистина ниска култура. Тенденциите, които наблюдаваме в парламента от толкова години, сега се разширяват с много нови примери, което ни дава повод да обобщим, че политическата реч продължава уютно да се крие зад клишето, разполага се в крайности, в които или отива в небрежната разговорност, или отива към един свръхекспертен изказ. Но й липсва най-важната черта - да е ясна, точна, образна, когато се налага, и да достига до хората."

В тон с глобализацията и езикът ни сякаш все по-стремглаво се движи в посока на удобството и уеднаквяването. В този процес се включват и стотиците нови думи, голяма част от които обаче са заемки от английски и универсална терминология, вече стабилно наложила се в интерактивното пространство. Въпреки че езикът е жива система и за да навлезе нова дума, са необходими не по-малко от десет години - за последните трийсет, в най-новото издание на речника на новите думи в български език, са записани около пет хиляди такива. Много малко от тях обаче са нови български думи.

снимка: Павлин Даскалов

Владислав Миланов е категоричен, че всеки човек, който уважава собствения си език, би трябвало да предпочита родната дума пред чуждата. Но има и думи, които ние няма как да избегнем. Например думата "фабинг" - една от новите в нашия език - за човек, който дори когато общува с друг човек, не може да спре да гледа в телефона си. Или думата "номофоб" за човек, който е толкова привързан към телефона си, че не може да си представи деня си без него; или думата "бигорексик" за човек, който е вманиачен от идеята да трупа мускули и да стои по цял ден във фитнес залата. Или как да заменим думата "смути"? Смути не е компот, не е нектар, не е сок - тя навлиза със специфично понятие. Срещу такива думи не можем да застанем, само обществото и езикът могат да преценят колко живот има в тях. Но има думи, за които не е нужно да търсим чуждото влияние, за да покажем колко сме начетени и колко много знаем езици. От речника на политиците: защо използваме "екзактно" вместо "точно"? Защо непрекъснато употребяваме "мониторинг" вместо "наблюдение"? Защо "адаптация" вместо "приспособяване"? Не бива без основание да обявяваме война на чуждите думи, които навлизат със съответни понятия, но трябва да бъдем по-непримирими към онези думи, за които имаме хубави родни наименования.

Липсата на реформи в образователната политика на България през последните двайсет и пет години обаче показва, че средното образование у нас е достигнало най-ниските си нива в съвременната ни история. Какво отношение има този факт към общата грамотност на младото поколение?

"Аз съм преподавател по съвременен български език и всеки ден работя със студентите. Там, където има проблем с грамотността, съм го приел като предизвикателство. Винаги бягам от тези обобщения колко са грамотни или неграмотни младите хора. Грамотността е резултат от един много сложен процес, който започва от възпитанието в семейството, задължително минава през началното училище - и затова бягам от обобщенията. Ще ви кажа, че младите хора, които уважават себе си и искат след това да имат добра реализация, не могат да си позволят да бъдат неграмотни, не могат да си позволят да не четат, защото знаят, че това ги обогатява. Винаги и във всяко едно общество има и хора, които пренебрегват, на които не им е създаден усет към езика, усет към четенето, към изразяването и които са се обрекли на това невежество. Но не смятам, че те са представителна извадка. Иначе, грешки винаги можем да търсим и във възпитанието, и у самите себе си, в крайна сметка това е въпрос на лична мотивация."

В края на миналата година повод за разгорещени обществени дебати по темата за грамотността и нуждаят ли се учениците от превод на класическата ни литература стана "модерният" прочит на романа "Под игото", който издаде преводачката Нели Стефанова. По нейни думи тя работи десет години, за да преведе на съвременен български език повече от шест хиляди Вазови понятия, и в крайна сметка да предостави "издание, важно за самосъзнанието на децата, на разбираем за тях език".

Какво мислите за най-новия превод на "Под игото", доц. Миланов?

Този превод съсипва романа, унищожава духа на епохата и няма да помогне на никого. От български език Нели Стефанова е адаптирала думите, защото смята, че младите хора не го разбират. Ами ние ако така подценяваме младите хора, то те няма да станат нито учители, нито лекари, нито мислещи и търсещи хора изобщо. Защо трябва да им превеждаме всичко? Ако ги водим стъпка по стъпка, да им обясняваме сложността на света, няма как да стане чрез превод и чрез опростяване и улесняване. Тя например превежда думата "игумен" като "управител на манастир" или се опитва да преведе поговорки, пословици и фразеологизми от типа "вържи попа да ти е мирно селото", като предлага нещо от рода на "укроти лидера, за да се успокои напрежението".

"Не може по този начин да подценяваме младите хора. Ако всички търдят, че те бягат от България, то ние, които работим с тези, които остават тук, трябва така да го правим, че ако има пропуски, да ги компенсираме, ако не е изградено уважение и обич към езика, да го изградим. За да не се прекъсва веригата. Защото тези хора утре ще бъдат учители и ще създават грамотността у следващото поколение, ще бъдат журналисти. Не можем да се откажем."

Много млади хора у нас също не се отказват чрез пъстротата на родната реч да търсят нови хоризонти в езиковата си култура. Такъв човек е филологът Виктория Бешлийска, създател на блога Words Do Worlds, който само за две години се превърна в съкровищница за позабравени хубави български думи. С пътешествия до малки селца из страната и с помощта на други хора като нея, които милеят за българския език Виктория събира на едно място стотици красиви български думи, които вече почти не се срещат в разговорната ни реч. Такива например са галещите "зефир" - лек, приятен ветрец, "аврия" - малко пиленце, "шушка" - малка част от нещо, трохичка, "съгледка"- нагласена срещу между двама млади и много други красиви самобитни наименования.

Всеки, който се вълнува от диалектното разнообразие и автентичност на българсия език може да разгледа страницата на авторката във Фейсбук и да участва в обогатяването на платформата като сподели своите любими остарели български думи.

ИЗБРАНО