Сблъсъкът със забравата: Загадката Алцхаймер

Заболявания, кръстени на своите откриватели

Снимка: iStock by Getty

Сблъсъкът със забравата: Загадката Алцхаймер

Заболявания, кръстени на своите откриватели

07:44 | 7 юни 2024 | Автор : Анелия Николова 0 4441 Снимка: iStock by Getty

Болестта на Алцхаймер е едно от най-разпространените невродегенеративни заболявания, засягащо милиони хора по целия свят. Това състояние не само разрушава личността и спомените на засегнатите, но също така оказва огромно въздействие върху техните семейства и обществото като цяло. Разбирането и борбата с тази болест е от съществено значение за подобряване на качеството на живот на пациентите и за намирането на ефективни терапии.

Здравето ни

Потънали във времето. Алцхаймер и разликата между забравата и стареенето

Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродегенеративно заболяване, което води до необратима загуба на паметта и когнитивните функции. Основните симптоми включват затруднения в запомнянето на нова информация, объркване, загуба на ориентация и проблеми с ежедневните задачи. Тези симптоми се влошават с времето, като постепенно засегнатият губи способността си да комуникира и да се грижи за себе си.

Важно е да се направи разлика между нормалното стареене и болестта на Алцхаймер. Докато лекото забравяне и затрудненията с имената могат да бъдат нормални признаци на стареене, болестта на Алцхаймер включва сериозни и прогресивни когнитивни нарушения, които значително влияят върху ежедневния живот и функционирането на индивида. В резултат на това пациентите с болестта на Алцхаймер често изпитват затруднения във вършенето на ежедневни задачи като приготвяне на храна, обличане и изпълнение на домашни дейности. Те също така постепенно загубват способността си да разпознават познати хора и места, което води до изолация и повишен риск от наранявания и изгубване. За разлика от тях, възрастните хора, които преживяват нормално стареене, обикновено запазват способността си да се справят с ежедневните задачи и да поддържат социални взаимодействия. Въпреки че могат да изпитват леко забравяне или затруднения при концентрация, те обикновено могат да се адаптират и да намерят стратегии за справяне със задачите си.

От микроскопа на Алоис Алцхаймер до съвременните образни методики

Алоис Алцхаймер е германски психиатър и патовевролог, който остава в историята със своето откритие на болестта, която днес носи неговото име. Роден през 1864 г., Алцхаймер посвещава своята кариера на изследвания в областта на психиатрията и неврологията. През 1906 г. той представя своя известен случай на Аугусте Детер, пациентка, която показва симптоми на тежка деменция.

След смъртта на Аугусте Детер, Алцхаймер извършва аутопсия и открива специфични мозъчни изменения, които по-късно са наречени амилоидни плаки и неврофибриларни възли. Тези открития са публикувани и разгласени от неговия колега Емил Крепелин, който предлага заболяването да бъде наречено "болест на Алцхаймер".

Алоис Алцхаймер използва микроскопски техники, за да идентифицира амилоидните плаки и неврофибриларните възли в мозъка на своите пациенти. Тези плаки и възли са основните патологични белези на болестта на Алцхаймер и са свързани с разрушаването на мозъчните клетки и загубата на невронни връзки.

Откритията, направени от д-р Алоис Алцхаймер през началото на 20-ти век, поставят нова ера в медицинската наука и наливат основата за съвременните изследвания и диагностика на болестта. Днес научните изследвания продължават да се фокусират върху тези патологични изменения, използвайки модерни техники като позитронно-емисионна томография (PET) и магнитно-резонансна томография (MRI). Тези методи помагат за по-добро разбиране на прогресията на заболяването и разработването на нови терапии за неговото лечение.

Не всяко нарушение на паметта е Алцхаймер. Деменция е сложна дума

Деменцията е общ термин, използван за описание на група симптоми, които засягат паметта, когнитивните способности и способността за самостоятелно функциониране на един човек до такава степен, че влияят на ежедневния му живот. Това състояние обикновено се дължи на различни болести и нарушения на мозъка, не само на болестта на Алцхаймер. Съществуват още съдова деменция, деменция с телца на Леви, фронто-темпорална деменция и др. Затова диагностиката на болестта на Алцхаймер включва комбинация от клинични оценки, когнитивни тестове и образна диагностика. Лекарите провеждат подробен преглед на медицинската история на пациента и използват тестове за оценка на паметта и когнитивните функции. Образната диагностика, като MRI и PET, предоставя визуална информация за структурните и функционални промени в мозъка.

Диференциалната диагноза на болестта на Алцхаймер може да бъде предизвикателство поради, както вече отбелязахме, сходството с някои от симптомите на други видове деменции и психични разстройства. Например, съдовата деменция, която се дължи на инсулт или други съдови проблеми в мозъка, може да предизвика сходни симптоми като загуба на паметта и когнитивни нарушения. Също така, фронтотемпоралната деменция и депресията могат да предизвикат подобни промени в поведението и когнитивните способности. Може да звучи странно, но когнитивни симптоми може да доведат и систематичното недоспиване, заедно с хроничния стрес.

Това затруднение в диференциалната диагноза подчертават важността на комплексния подход при оценката на пациентите, който включва клинични прегледи, когнитивни тестове и образна диагностика. Използването на тези инструменти, заедно с обстойното изследване на медицинската история на пациента, помага за поставяне на точна диагноза и определяне на най-подходящото лечение.

Конкретно симптомите на болестта на Алцхаймер включват прогресивна загуба на паметта, объркване, затруднения в езика и комуникацията, и промени в поведението и личността. В началните стадии симптомите могат да бъдат леки и трудно разпознаваеми, но с времето те се влошават и стават по-изразени. И макар и времето на прогресия на болестта да е индивидуално при всеки пациент, в крайните си стадии засегнатите от болестта губят способността си да се грижат за себе си и стават напълно зависими от грижите на другите.

Да съхраним спомена, за да облекчим настоящето

До този момент няма лечение за болестта на Алцхаймер. Съществуват лекарства и терапевтични подходи, които могат да помогнат за управление на симптомите и подобряване на качеството на живот на пациентите. Такива могат да са инхибитори на холинестеразата (клас лекарства, които забавят разграждането на ацетилхолина в мозъка) и антагонисти на NMDA рецепторите в мозъка, които помагат да се намали натрупването на глутамат, важен за нормалната функция на нервната клетка. Такива лекарства подпомагат подобряването на когнитивните функции и намаляването на симптоматиката.

Наред с медикаментозната терапия, други поддържащи методи, като когнитивна поведенческа терапия, музикална терапия и физическа активност, могат да бъдат полезни. Важно е също така да се предоставя емоционална и психологическа подкрепа както на пациентите, така и на техните семейства, защото животът с болестта на Алцхаймер може да бъде изключително труден не само за пациентите, но и за тяхното обкръжение. По тази причина лични истории на засегнати хора и техните семейства в терапевтични или отворени групи могат да предоставят ценна информация и подкрепа за тези, които преминават през същото изпитание. Споделянето на опит и съвети може да помогне за справяне със стреса и предизвикателствата, свързани със заболяването.

Тъй като грижата за хора с Алцхаймер изисква голямо търпение и внимание, всяка подкрепяща държава, заинтересована от облекчаване на пациентите със социално-значими заболявания трябва да предостави професионална подкрепа, както и специализирани услуги и ресурс, за да се намали тежестта върху поелите грижа, които също стават потърпевши от болестта и по този начин да подобри качеството на живот на пациентите. У нас, за съжаление, подобни практики отсъстват...

Разширяват ли се терапевтичните хоризонти за болните от Алцхаймер?

Текущите изследвания в областта на болестта на Алцхаймер са насочени към по-добро разбиране на патогенезата и развитието на нови терапии. Генетични изследвания и клинични изпитвания на нови лекарства, които да предотвратят или обърнат патологичните промени в мозъка периодично възлагат надежда, но досега всички клинични резултати са били неефективни. На този етап се работи по-резултатно спрямо стратегиите за ранна диагностика и превенция на заболяването.

Призивът за повече изследвания и обществена подкрепа е критичен за намиране на ефективни решения и терапии. А кога ще се разплете загадката на Алцхаймер, времето ще покаже.

ИЗБРАНО