Прошки е! Хамкаме и палим заговезнишки огньове (снимки)

Младите изричат: "Прощавай!" - "Господ да прощава, да си простен", отговарят по-възрастните

07:24 | 1 март 2020 | Автор : Лилия Чалева 40 8487 Снимки: Архивни снимки на ИЕФЕМ-АЕИМ

Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се нарича Сирна неделя или Сирница. Обичаите и празниците са свързани с прехода от зимата към пролетта. През цялата седмица, но особено във вторник и петък, се спазват строго някои забрани - жените не трябва да перат и да чукат с бухалки и да простират бяло пране, за да не бие град през лятото. Народна поговорка казва: "Градът се сири по Сирница, а Тодорица го мята!"

Седмицата завършва със Сирната неделя, наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. На следващия ден зарочва периодът на Великденския пост, Великите пости, Пустовете или Великите заговелки. Това са най-дългите пости в годината и продължават седем седмици, разказва пред Dir.bg етнологът Валентина Шарланова.

Д-р Валентина Шарланова е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Научните й интереси са в областта на традиционната българска метрология, народната метеорология, свети места- православни християнски църкви и манастири в Софийско, идентичност и миграции. Автор е на редица статии, студии и на монографиите: "Български народни мерки", "Народна метеорология", "Български традиционни празници и обичаи" и "Софийската Света гора"- в две издания, едното от които с превод и на английски език.

Какво повелят народните традиции за Сирната неделя

Денят на Сирната неделя преминава в гостувания, младите непременно посещават по-възрастните си роднини - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат: "Прощавай!" - "Господ да прощава, да си простен", отговарят по-възрастните. Така вечерта, когато цялото домочадие седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са се помирили и да са си простили. Оттук и вечерята наричат Прощални заговезни, Прошки.

Отиване на Прошка, с. Шишманово, Михайловградско (дн. Монтана), 1943-45 г.

Снимки: Архивни снимки на ИЕФЕМ-АЕИМ

Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата са наредени блюда с риба, баници със сирене, масленица (тутманик), мляко сориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни произведения. Присъства и неизменната за празника бяла халва.

В миналото домакинята отделяла от гозбите, за да даде на сиромашки семейства, които нямало с какво да заговеят.

След вечерята се изпълнява очакваният с нетърпение най-вече от децата традиционен обичай хамкане, ламкане или люскане.

Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата са се наредили в кръг на пода, с ръце отзад, и когато бабата разклати конеца, те се втурват и се надпреварват да захапят парчето с уста.

Хамкане на Заговезни

Снимка: Булфото

После запалват конеца и по това как гори, гадаят за бъдещата реколта, дали ще раждат домашните животни, дали младите ще се задомят и ще имат челяд.

Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината. Краят на обредната вечеря се отбелязва с гърмежи на пушките на мъжете на двора, като така се възвестява началото на Великденските пости. Вярва се също, че гърмежите ще осигурят агнене на овцете и роенена пчелите.

Прощаване млада невеста на Поклади, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г.

Снимки: Архивни снимки на ИЕФЕМ-АЕИМ

Един от най-типичните обичаи за Сирница е паленето и прескачането на големи заговезнишки огньове от момчета и ергени. Те събират клони и царевична шума за огъня през цялата изминала Сирна седмица и ги подреждат на купни по височините около селото.

Орашници, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г.

Снимки: Архивни снимки на ИЕФЕМ-АЕИМ

В различните български краища купните наричат сирници, олелии, оратници, ойдалии, курковници, урбалки, гаганици.

Младежите от различни махали, разделени на групи, се съревновават кой ще събере повече клони и чии купни ще бъдат по-високи. В неделя вечерта ги запалват, като се вярва, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. Високо лумналите в мрака огньове се виждат от всички в селото и създават празнично настроение. На мегдана се извива последното преди постите смесено хоро - буйно и скокливо, за да растат буйнии високи посевите, особено конопът. След това хоране се играят чак до Великден (изключение е буенецът - хоро, играно от лазарките).

На хорото около заговешкия огън в софийското село Бистрица

Снимка: Bulphoto

Малките момчета палят по улиците из селото по-малки огньове. Около пламъците изричат хумористични стихове, често пъти и не съвсем благопристойни. Цяла нощ мъже, жени, момци и деца прескачат огньовете за здраве, за плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка.

На хорото около заговешкия огън в софийското село Бистрица

Снимка: Bulphoto

Третият характерен обичай за Сирни заговезни е туйкането, чилкането на стрели от момците. Младежите изработват стрели от един вид меко дърво - мекиш. Тези стрели наричат чилки, чавги, перници, барутници. Вечерта на празника момците ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги чилкат, туйкат, пяркат, т. е. изстрелват към дворовете на своите моми избраници. Това е придружено с изричането на хумористични пожелания, често със сексуален подтекст.

През Сирната седмица, най-вече в сряда, петък и неделя, в Ямболско, Бургаско и Хасковско момци и ергени изпълняват пролетния обичай гора или зора. Всеки ден още преди изгрев слънце младите, придружавани от родителите си, излизат на някоя поляна до кръстопът. Обръщат се в посока към слънчевия изгрев и запяват специални за този период обредни песни с любовен характер. В тях се възпява пробуждането на природата след дългата зима, разлистването на дърветата и идващата нова стопанска година. Обичаят се правел за берекет, за здраве и в чест на Зорницата. После се извива смесено хоро, наречено също "гора". Привечер на хорото се хващат и по-възрастните. В западните части на страната на Сирна неделя младите връзват люлки и се люлеят "за здраве", като припяват кой ерген коя мома ще вземе.

Следващата седмица българите наричат Тодоровска, Тудорска неделя, по името напразника Тодоровден, който е в събота. Какви са обичаите и ритуалите през този период, ще ви разкажем в понеделник.

ИЗБРАНО