Отшумяват фанфарите на първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС. Само след броени месеци и Съюзът, и България ще го забравят, паркът около НДК постепенно ще бъде запуснат - трева ще прорасте между плочките, сигурно ще спрат и фонтаните. Политическият живот на България ще се върне в нормалния си ритъм, коментира пред "Труд" Борислав Цеков от Института за модерна политика.
Но преди това нека видим равносметката.
Ако изоставим партийната оптика на управляващите или опозицията и опитаме да погледнем на европредседателството по-безпристрастно, можем да го обобщим така: мина без големи провали, удържахме прилично техническо ниво, поставихме отчетлив регионален акцент - интеграцията на Западните Балкани.
Да започнем с положителното. Енергията на премиера Борисов даде тласък на балканския диалог и го постави в ясен европейски контекст. Първата по рода си среща между ЕС и държавите от Западните Балкани в София сама по себе си беше исторически успех, макар че и двете страни все още не са готови за реална интеграция.
Остават обаче сериозните въпросителни към българската дипломация по отношение на Македония.
Друг положителен момент в българското председателство, който трябва да се оцени по достойнство, е, че позицията на правителството по многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 намери отзвук, средствата за кохезионна политика няма да бъдат намалени съществено.
Безпокойството е обаче от пасивната позиция на правителството по реалното намаляване на земеделските субсидии, което се очертава.
Страната ни не успя да превърне председателството в ефективен инструмент за защита на значими български интереси.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}