Преди 50 г. Ромас Каланта се превърна в горящия глашатай на свободата срещу гнета на Москва

На 14 май 1972 г. 19-годишният гимназист се самозапалва в центъра на литовския град Каунас в знак на протест срещу съветската окупация

10:25 | 14 май 2022 | Автор : Надежда Христова 149 7181 Снимка: VDU Lietuvių išeivijos instituto

Не обвинявайте никого за моята смърт. Знаех, че рано или късно трябва да го направя. Ненавиждам социалистическия строй. Безполезен съм. За какво ми е да живея? За да ме убие този строй? По-добре сам да се убия...тук никога няма да има свобода. Те забраниха даже тази дума..."свобода"...

Това са последните думи в дневника на един 19-годишен младеж от Литва, оставен край фонтана на Алеята на свободата в центъра на литовския град Каунас. На метри от него жестоко обгореното тяло на Ромас Каланта се гърчи в предсмъртни мъки.

Тъмноокият и чернокос гимназист се е залял с 3 литра бензин и е драснал клечката, викайки "Свобода за Литва". Годината е 1972, а датата - 14 май. Отсреща плътно затворени са прозорците на сградата, в която се помещават съветските власти в Каунас. Край фонтана на Музикалния театър има много хора. Това е любимо място за срещи на младите жители на града. Виждайки живата факла, мнозина от тях се втурват да помогнат. Ромас е откаран в градската болница, но с 90 процента изгаряния. 14 часа по-късно, в ранното утро на 15 май, младежът издъхва.

Ромас

На 22 февруари 1953 г. Адолфас и Елена Каланта стават родители на момче. Ромас се ражда в град Алитус в южната част на Литва. Бащата Адолфас е ветеран от Втората световна война, комунист и поддръжник на съветския режим. Майката Елена обаче е вярваща жена и възпитава в духа на католицизма своя син. През 1963 г. семейството се мести в Каунас, където Ромас учи в гимназия. Будният младеж прави впечатление сред връстниците си - чете много, пише стихове, свири на китара и обича да рисува.

През 1971 г. обаче едно участие на Ромас Каланта в исторически семинар, по време на който той критикува марксизма, става причина за изключването му от Младежкия комунистически съюз и от училище. Така Ромас не успява да завърши с връстниците си и да вземе диплома за средно образование. Това принуждава 18-годишното момче да се запише във вечерна гимназия и да започне работа в местен завод.

Снимка: Архив на семейството

"Да живее независима Литва"

Погребението на Ромас е насрочено за 18 май 1972 година. Агентите на КГБ в Каунас обаче принуждават родителите му да се простят със сина си два часа преди обявеното време за поклонението. Освен това забраняват на семейството да постави надгробна плоча.

Действията им предизвикват бурното възмущение сред стотиците младежи, неуспяли да присъстват на погребението. Гневът изкарва на улиците в Каунас и съседните градчета и села хиляди демонстранти, които протестират срещу съветската власт. На 18 и 19 май Каунас ехти от скандирания "Свобода за Литва!","Да живее независима Литва!" и "Да живее 18 май!".

Снимка: Lietuvos Ypatingojo Archyvo

Режимът изпраща 7000 милиционери в литовския град, които със сила смазват бунта. Стотици са задържани, а десетки от тях осъдени и вкарани в затвора за хулиганство.

В докладната си до Москва първият секретар на Литовската комунистическа партия Антанас Сниечкус се опитва да убеди ръководството, че случващото се е незначителна проява на местни хулигани. В подкрепа на твърденията му е впрегнат целият комунистически апарат в Каунас.

На 20 и 21 май в местната преса е публикувано съобщение от прокуратурата: "По отношение на самоубийството, извършено на 14 май пред Музикалния театър в Каунас, градската прокуратура съобщава, че произшествието се разследва. По указание на следствените органи са назначени експертизи, сред които съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична".

Месец по-късно специално сформираната психиатрична комисия обявява, че въз основа на проучените писма, картини и записки в дневника на Ромас Каланта, както и проведените разпити на неговите родители, учители и приятели, са заключили, че младежът е страдал от психическо заболяване - шизофрения. Доказателство за това било и самото му самоубийство, извършено по странен начин, както и фактът, че Ромас имал дълга коса, а в училищно съчинение твърдял, че някога Литва ще бъде свободна.

Каланта е обявен за враг на народа, но през същия месец на път край Каунас е издигнат метален кръст с надпис "Ромас Каланта, който се пожертва за Литва". Докладна на отдела на КГБ във Вилнюс от края на 1972 г. пък свидетелства, че в месеците след смъртта на 19-годишния младеж, в знак на протест срещу съветската власт в Литва са се самозапалили още 12 души.

И до днес саможертвата на Ромас Каланта не е забравена и той е считан за национален герой в Литва. През 1989 г. нова специална комисия от психиатри отхвърля категорично заключенията на предходната и обявява, че младежът от Каунас е бил абсолютно здрав и с ясно съзнание е пожертвал живота си.

На 4 юли 2000 г. Ромас Каланта е награден посмъртно от литовския президент, а две години по-късно Сеймът обявява 14 май за Ден на гражданската съпротива в памет на "горящия глашатай на свободата".