"Образование от А до #. Иновативното училище": Визии, рискове и как системата да заработи истински

13:33 | 20 юли 2020 | Автор : Юлия Владимирова 50 4147 Снимка: Dir.bg

Новата реалност в образованието с всички плюсове, минуси и как системата да заработи като добре смазана машина. С тези теми във форум "Джон Атанасов" на София Тех Парк се проведе конференцията под мотото "Образование от А до #. Иновативното училище".

Виж още "Образование от А до #. Иновативното училище": Проследихте форума на живо в Dir.bg

Инициатива на Dir.bg, Economic.bg, NOVA и Kmeta.bg събра заедно българския еврокомисар с ресор "Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж" Мария Габриел, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, кмета на Столична община Йорданка Фандъкова, председателя на Комисията по образованието и науката при Народното събрание Милена Дамянова, старши специалиста "Управление на специални проекти, M2M решения и иновации" във VIVACOM Ивелина Петрова, директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции.

Конференцията беше излъчена онлайн, като над 10 000 души я проследиха на живо в Dir.bg.

Предизвикателствата, в които влязохме със световната пандемия, реорганизираха тотално и образователната система. Този път непредвидено. За някои това беше по-голямо изпитание, за други стъпка към една реформа, която дебнеше от дълго време на вратата.

Доколко българското образование е в крак с времето? И адекватни ли са реформите, които се предприемат, за да бъде то освен достатъчно развито технологично, и ефективно?

Снимка: Dir.bg

Виж още "Образование от А до #. Иновативното училище": Поглед към бъдещето с Мария Габриел

Форумът даде възможност да се чуят различните гласове от страна на властта, законодателите, но и тези на учителите и младите хора, които се занимават с образование и нови технологии. Въпросите, които възникват от такава среща са няколко (основни):

Успешен ли беше този опит и какъв урок научихме за образователната система от него?
Какво трябва да бъде балансираното развитие на социалното и в същото време дигитално училище?
До каква степен силните социални неравенства в бедна страна като България оказаха влияние върху процеса на обучение - т.е. колко ученици не успяха да се включат от екраните си вкъщи?

Самата Мария Габриел призна, че все още страната ни има много работа. И тя е свързана именно с изграждането на инфраструктура в самите училища, особено тези, които не са в големите градове. Освен това тя обърна внимание и на необходимостта от достъп на учители до обучения, в които да развиват своите умения в преподаването онлайн.

"В новия план за развитие на дигиталното образование трябва да има повече възможности за преподавателите" сподели още Мария Габриел. "Технологиите в комбинация с един добър и подготвен учител могат да подобрят значително учебния процес", смята тя. Действително, дигитално обучение не означава, както мнозина смятат, неконтролирано обучение, напротив - учителите трябва да са приспособени към методите на преподаване в една различна, комбинирана среда от социална и онлайн комуникация.

Новите инициативи, свързани с цифровото образование на ЕК, са насочени именно към създаване на по-добра и подготвена мрежа от учители. Това ще бъдат Европейска академия за учители, създадена в рамките на програмата "Еразъм+".

Виж още "Образование от А до #. Иновативното училище": Министър Вълчев за рисковете и предизвикателствата

Обучението с нови технологии вече няма как да се избегне, тъй като животът ни е стъпил върху дигиталната култура. Светът, в който живеем, е свят от екрани и цифрови образи. Дори да искаме, няма как да се върнем към носталгичното минало, както някои призовават, защото духът на времето е взривът на технологиите. Ние вече живеем с тях и в тях и чрез тях. Затова колкото повече децата ни могат да изучават функционирането на тези технологии и да създават умения за работа с тях, толкова повече тези хора ще бъдат подготвени за изискванията на света.

И за да създадем хора, които са в крак с времето след като завършат училище, а освен че боравят с нови технологии, са развили и специални умения в тази сфера, то това означава, че образователната система трябва внимателно и сериозно да се занимае с въпроса как ще създаде такива условия във всяко едно българско училище, независимо дали то се намира в София или в Куртово Конаре.

Всички ученици в България, независимо от техния етнически статус или месторождение, заслужават еднакъв достъп до образование и до неговите нови постижения в света на технологиите.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев определи изминалите месеци в онлайн обучение като успешни. И то благодарение на пълната отдаденост и борба на учителите в тази ситуация. Според него в следващите няколко години трябва:

над 90% от образователното съдържание да бъде визуализирано и дигитализирано безплатно, изготвено от учителите, което означава самите те да имат такива инструменти
да се въведат предмети като дигитална креативност и компютърно моделиране в по-начален етап
да се увеличи наситеността с електронни устройства в училищата

Снимка: Dir.bg

След научените уроци по време на карантината можем да кажем, че за радост в новите образователни стратегии влязоха социално-икономическите неравенства, които бяха силно откроени по време на принудителното онлайн обучение. Това е изключително важна тема - първо, защото в нея можем да се огледаме как живее Другият и второ, защото демонстрира качеството на образованието ни. Тъй като видяхме трудностите за децата на семейства, които едва свързват двата края и събират за хляб, пък в същото време им се налага да мислят за таблети, wi-fi и лаптопи, е нужно министерството да се създаде добра програма, която да бъде насочена именно към най-засегнатите.

Виж още "Образование от А до #. Иновативното училище": Йорданка Фандъкова за "истинския дебат"

Другата важна отправна точка по дискусията с възможностите и негативите на дигиталното обучение е свързана с балансирането на средата за подрастващите така, че едновременно да им бъде предложено интерактивно и интересно обучение през нови технологии, но в същото време те да не загубят контрола над своята социализация и комуникативни умения - тоест да не произведем хора, които имат отлични цифрови знания, но нулеви способности за среда в реална, социална комуникация с хора.

В тази посока министър Красимир Вълчев също изрази своето умерено мнение по отношение на възвеличаването на дигиталното образование и едва ли не нуждата от това то да превземе социалното, истинско обучение. Най-важното според Вълчев е не фокусирането върху изцяло дигиталното обучение, а върху ефективното му използване, особено в гимназиален и прогимназиален етап.

Според последните изследвания на PISA - най-важното международно изследване за качество на образованието по света, четенето от електронни устройства, изключително характерно за днешните подрастващи, вреди на техните комуникативни умения. Но от друга страна е ясно, че технологиите повишават мотивацията за учене.

Според Вълчев "не бива да превъзнасяме дигиталното обучение, защото е доказано, че вреди на развитието на децата, особено в определена възраст". То нарушава възможностите за развиване на тяхното въображение и също така, според него парадоксално, но "вреди и на дигиталната креативност".

Снимка: Dir.bg

От програмата "Заедно в час" изразиха своята подкрепа в подготовката на учителите за новите условия. Според тях хората в образователната система са най-ключовия ресурс и именно учителите са тези, които трябва да имат уменията и методите, така че учениците да свалят всичките си бариери и така и учещият да има активна роля, което в случая е най-важния елемент от обучението, а не да бъде обикновен пасивен слушател на скучни безкрайни уроци.

От "Заедно в час" завършиха със заключението, че в крайна сметка, технологиите работят, ако попаднат в благодатна среда, учителят също има отговорностите да успее да развие капацитета на своите ученици.

Светлин Наков, един от създателите на "СофтУни" сподели неговите виждания за бъдещето не само на начина, по който се случва образованието в университетите, но и за бъдещето на самите университети.

По неговите думи времето на "четенето" на лекции вече било отминало и "трябва да отиде в музея". Също така той сподели мнението си, че според него огромният брой места за прием в университетите намалява качеството на образованието, защото излиза, че всеки, който иска, е приет. Не може, действително, всеки да има достъп до университета както до кварталната хлебарница. Университетът е просвещенско място, което събира хора, които наистина биха искали да задълбаят своите интереси в определени области (и тук няма значение дали те са "практически" или "не"). Светлин Наков се опита да раздели "практическите" специалности на по-важните и другите, хуманитарните и "научни" като по-малко важни, но такова разделение ще генерира поколения хора, имащи програмираната в главата си идея, че са създадени, за да работят само рационални специалности, технократски. Да, важни са ни IT-тата, банкерите, финансистите, програмистите, но също така са ни важни и онези, които анализират и правят мисловен разрез на процесите в обществото ни - философи, социолози, политолози, а също така и хората, които са се захванали с биология, физика, химия.

По същата логика, не бива да се възвеличават единствено частните университети като по-добрите, по-сериозните, по-качествените, защото често това, което те предлагат е продукт за много пари, с ниско качество, изпразнен от съдържание, но с хубава опаковка. В Софийския университет базата е остаряла, общежитията са зле, но все още можеш да се вдъхновиш от най-големите имена в своите области, от велики умове, при това без да имаш богати родители.

ИЗБРАНО