Защитната стена срещу крайнодесните в Германия се клати
Бойкотът изглежда е приключил - АзГ е на път да получи ключови позиции
Партията, която спечели изборите в Германия, радикално смекчава подхода си към работата с крайната десница, тъй като реалността на променения политически пейзаж в страната започва да се усеща, пише "Политико".
Още по темата
Въпреки че десноцентристките християндемократи (ХДС) - партията на Хелмут Кол и Ангела Меркел - от десетилетия твърдо отказват да си сътрудничат или да сключват сделки с крайнодесни политици, сега тази "защитна стена" изглежда се руши, тъй като германският парламент опитва да организира работата си след предсрочните избори в страната на 23 февруари.
Предизвикателството за основните политици да дадат хладно рамо на Алтернатива за Германия (АзГ) изглеждаше неизбежно, веднага след като тя постигна огромен успех на изборите - за първи път крайнодясна партия се класира на второ място в следвоенната ера на страната.
Някои депутати от АзГ вече са изградили връзки с членове на други партии при закрити врата и са получили сигнали за подкрепа на групата, която насърчава антимиграционни и антиевропейски политики, твърдят представители на АзГ, цитирани от "Политико".
АзГ спечели повече от 20% от гласовете и си осигури 152 места, с което стана най-голямата опозиционна фракция в Бундестага, което ѝ дава право да председателства няколко комисии. Тези постове имат реална власт, тъй като председателите на комисии ръководят дебатите, призовават експерти и влияят върху законодателната програма.
"Избирателите искаха да ни кажат нещо"
Фридрих Мерц от ХДС ще стане канцлер, след като управляващата коалиция със социалдемократите (ГСДП) започне работа следващия месец.
Тежката артилерия на ХДС Йенс Шпан, бивш министър на здравеопазването, заяви пред в. "Билд", че АзГ трябва да бъде третирана "в парламентарните процедури и процеси като всяка друга опозиционна партия". Той заяви, че нейните депутати "седят там във вид на такава сила, защото избирателите искат да ни кажат нещо" и че "трябва да се отнасяме сериозно към тези избиратели".
Досега ХДС и други основни партии, включително лявоцентристката ГСДП на отиващия си канцлер Олаф Шолц, заобикаляха това правило, за да не допуснат АзГ. Тя многократно е била възпрепятствана да получи заместник-председателския пост в Бундестага - пост, който исторически се предоставя по обичай на всяка парламентарна група.
Йохан Вадефул, заместник-председател на парламентарната група на ХДС/ХСС, заяви, че блокадата е помогнала на АзГ да се обяви за жертва. Сега той подкрепя разрешаването на кандидати на АзГ да председателстват комисии, "ако не са се държали неподходящо в миналото", каза той пред RND.
Още по време на предизборната кампания Мерц изпробва темата - и получи много критики - като разчиташе на гласовете на АзГ в парламента, за да прокара предложение за миграцията.
"Има основателна причина тази партия да бъде отблъсната не чрез процедурни трикове, а чрез страстни дебати по същество", заяви пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Филип Амтор, депутат от ХДС, смятан за изгряваща звезда в партията.
Не всички членове на ХДС обаче са съгласни с новия тон. Високопоставеният депутат Родерих Кизеветер нарече АзГ "заплаха за сигурността на Германия", като заяви пред телевизионния канал RBB, че "депутатите от АзГ не принадлежат към парламентарната надзорна комисия, която следи за разузнавателните служби - също толкова малко, колкото и към бюджетната доверителна комисия".
ГСДП, която миналата седмица финализира коалиционното споразумение с партията на Мерц, вече влезе в сблъсък с ХДС по този въпрос. В разговор с в. "Тагесшпигел" парламентарният секретар на ГСДП Катя Маст заяви: "АзГ не е партия като всички останали. Ние ще защитаваме нашите демократични институции - преди всичко нашия парламент - с пълна решителност".
Преговорите за председатели на комисии все още продължават и вероятно ще приключат след 6 май, когато се очаква Мерц да положи клетва.