Мостове в риск: Вода подрива един от виадуктите след Витиня

Екип на Dir.bg инспектира опасните съоръжения по магистрала "Хемус"

10:00 | 28 август 2018 | Автор : Калин Каменов 92 17427 Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

Рухването на виадукта Моранди в Генуа предизвика широк отзвук не само в Италия, а и у нас. Причина за това са старите проблеми, за които всички знаем - незадоволителната поддръжка на завещаната от Татово време инфраструктура. Премиерът Бойко Борисов прати на спешна инспекция регионалния министър Николай Нанков, който провери мостовете по българските магистрали и установи, че 17 от тях са в "недобро експлоатационно състояние". Всичко това се случи дни преди България да бъде разтресена от нова трагедия - катастрофата с десетки загинали и ранени край Своге, около която отново има съмнения в качеството на инфраструктурата.

Екип на Dir.bg също тръгна по следите на опасните съоръжения у нас. Придружи ни инж. Владимир Жиянски - един от строителите на виадуктите от Витиня до Правец.

В какво състояние заварихме няколко от най-високите магистрални мостове в България по АМ "Хемус"?

На някои от мостовете вече текат ремонтни дейности, но другите стоят без надзор. Вероятно от години. Всеки, който пожелае, може безпрепятствено да се промъкне и да влезе в кухините на носещите колони, а оттам крачката до голямата беля е съвсем малка. Нещо повече - в основния стълб на втория метален мост е влязъл най-големият враг на бетона - водата!

Но нека започнем отначало.

Първата ни спирка е след тунел Витиня, където лявото платно на виадукта на километър 33+590 се ремонтира. Виждат се "кратерите" по плочата от работата на багера-чук, с който е отстранено асфалтовото покритие, хидроизолацията, на места стоманобетоновата плоча на виадукта. Нормално е тези слаби места на моста да се отстранят чрез метода на "хидробластиране", което някои български фирми изпълняват.

"Ще се сменя главна крайна греда, на която се вижда частично отстранено стоманобетоново покритие, разбит горен фланш, изрязани стремена, частично е отстранен пооловен чембер, при което са срязани и струни. Този чембер обхваща предварително напрегнатата армировка на гредата, която се вижда, че не е ръждясала и е в много добро състояние. Очевидно любопитството да се види състоянието на носещата армировка-предварително-напрегнатите струни след близо 40 години експлоатация е надделяло над здравия разум, иначе не може да се обясни изрязването на каналообразователите. Защото при нарушен бетон от теч, гредата би могла да се ремонтира. За възстановяване на пътната плоча е целесъобразно използването на водоплътен бетон и прилагането на вещество, което създава хидрофобна структура в бетона в дълбочина на 2-3 см под хидроизолацията", обясни инж. Жиянски.

Впрочем, в проекта за ремонт би трябвало да е дадено решението за следващите над 60 години експлоатация.

След това посещаваме металния мост на километър 34+914 в местност "Лагера". Вижда се отдолу корозия по цялата дължина на конструкцията, която би трябвало да се изчисти, а съоръжението да се грундира и пребоядиса.

Снимка: Дир.БГ

"Тук идва въпросът трябва ли едно такова съоръжение да е обезопасено така, че да няма пряк достъп до него. Кладенците с диаметър 12 метра, които служат за индикиране на евентуални свлачишни явления, в които са фундаментите на стълбовете, не са покрити и просто са оставени без надзор. В основата на всяка колона има отвор, на който би трябвало да има врата. Ясно се вижда, че земната маса се е свлякла покрай стената на единия кладенец, но предвид дълбочината на бетонната основа, това не би трябвало да е проблем", обясни специалистът.

Снимка: Дир.БГ

Стигаме и до километър 35.750. Там виждаме металния мост, който е с най-големия отвор в България - над 160 метра. И тук се сблъскваме с огромен проблем. Стълбът на дясното платно до главния път е под вода. Под много вода. И това е станало вследствие на липса на отводнителни мероприятия на главния път и на колоните на стълба.

"При силен дъжд ясно се вижда, че водата си е направила път по отсрещния скат, може би подравя горните фундаменти на стълба към от страна София, и минавайки покрай колоната, безпрепятствено е влизала в него през отвора, оставен за врата. Така в основата на този стълб има 10-15 метра вода. И това е така, защото проектантите не са допускали, че колоните ще имат и функции на резервоари", каза още инж. Жиянски.

Хвърлихме доста голям камък, който потъна със сила във водата. И е редно да отбележим, че за бетона няма по-голям враг от водата.

"Водата просто извлича циментовото съдържание от бетона и така отслабва якостните му показатели", обясни още той.

А тук вода има много. Иначе на колоната е направен козметичен ремонт, но по фасадата. Именно по нея се виждат и пукнатини. Единият ръб на колоната е с обрушено бетоново покритие.

После стигаме и до виадукт "Коренишки дол" на километър 36+550, където тече ремонт на стълбовете. По колоните е поставена нова неносеща армировка, която ще бъде покрита с филцов-предпазен бетон.

"Предназначението на този 15 см допълнителен предпазен бетон е да увеличи бетоновото покритие и да предпази носещата конструкция от корозия, а неговата армировка просто се захваща за колоната", завърши специалистът.

Явно мерки се взимат и дано са адекватни, защото мостовете не са просто сложни съоръжения, а обекти от национално значение, които трябва да бъдат на 100% сигурни. Хиляди хора минават по тях с колите си и те трябва да са сигурни, че движението им по пътя е гарантирано и сигурно.

П.С. - Дано сме били полезни на Министерството на регионалното развитие и Агенцията за "Пътна инфраструктура" и водата от основата на колоната да бъде изтеглена възможно най-бързо.

ИЗБРАНО